Решение № 10480 от 17.11.2022 г. на ВАС, II о.

от 09 февруари 2022 г., да издаде разрешение за ползване на място общинска собственост за поставяне на преместваем обект мобилно съоръжение за храни и напитки в гр. Пловдив, СК "Отдих и култура", Зона 4, обект 4, за площ от 6 кв.м., за периода от 01 май 2021 г . до 31 юли 2021 г. За да отхвърли подадената жалба, съдът е посочил, че правилно кметът на общината е отказал да издаде разрешение за минал период, тъй като от една страна таксите за ползване се заплащат между 1 и 20 число на текущия месец, което прави невъзможно начисляване на такси за минал период, от друга страна административният орган действа в условия на оперативна самостоятелност, а не на обвързана компетентност и преценката дали да се постави и разреши поставянето на преместваем обект не подлежи на съдебен контрол. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Безспорно е, че в настоящия случай със заявление вх. 21 Ф 2861 от 20 април 2021 г. Бурнарски ЕООД, е поискал издаване на разрешение за ползване на място - общинска собственост по см. на чл. 6, вр. с чл. 4, ал. 1 от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на община Пловдив, за поставяне на преместваем обект мобилно съоръжение за храни и напитки в гр. Пловдив, СК "Отдих и култура", Зона 4, обект 4, за площ от 6 кв.м., за периода от 01 май 2021 г . до 31 юли 2021 г.. Административният орган е отказал да разгледа по същество заявление вх. 21 Ф 2861 от 20 април 2021 г., като отказът е обективиран в писмено уведомление изх. 21 Ф 2861/28 април 2021 г. С определение 993/02 юли 2021 г., постановено по адм. дело 1499/2021 г., Административен съд Пловдив е отменил изричен отказ на кмета на община Пловдив да разгледа по същество заявление вх. 21 Ф 2861 от 20 април 2021 г., обективиран в писмено уведомление изх. 21 Ф 2861/28 април 2021 г. и е изпратил преписката на кмета на община Пловдив за произнасяне с акт по същество относно заявление вх. 21 Ф 2861 от 20 април 2021 г., подадено от Бурнарски ЕООД. Определението е влязло в сила на 20 декември 2021г. С писмо изх. Към 21 Ф-2861-

от 09 февруари 2022 г., подписано от кмета на община Пловдив, касационният жалбоподател е уведомен, че не може да му бъде издадено исканото разрешение, тъй като периодът, за който то се претендира 01 май 2021 г. до 31 юли 2021 г., е изтекъл, което прави невъзможно начисляването на дължимите такси. При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил изводи, които не почиват на установените факти и са в противоречие с материалния закон. Настоящият съдебен състав не споделя направения от първоинстанционния съд извод, че преценката на административния орган дали да се постави и разреши поставянето на преместваем обект не подлежи на съдебен контрол, тъй като е в обхвата на оперативната му самостоятелност. Този извод противоречи на правилото на чл.169 от АПК, според който административният акт, издаден при условията на оперативна самостоятелност, подлежи на съдебен контрол в определени граници. При осъществяване на този контрол съдът следва да провери дали органът е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на акта на всички основания по чл.146 от АПК. Спорът в настоящия случай касае издаване на разрешение за ползване на място - общинска собственост, намиращо се в град Пловдив, СК Отдих и култура , зона 4, обект 4, за поставяне на преместваем обект - мобилно съоръжение за храни и напитки. Съобразно правилото на чл.1 от Закона за общинската собственост, приложими към предмета на настоящия спор са разпоредбите на чл.56а ЗУТ, чл.72-80 ЗМДТ, както и приетите въз основа на дадената законова делегация наредби на Общински съвет Пловдив, а именно: Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на община Пловдив и Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на община Пловдив. Съгласно чл.56а ЗУТ части от улици, тротоари, площади, озеленени площи за широко обществено ползване и други имоти и обекти публична общинска собственост, могат да се ползват за извършване на търговска и/или друга дейност на открито чрез съоръжения и елементи открити щандове, апарати, грилове, хладилни витрини, щендери, колички и други подобни, въз основа на разрешение, издадено от кмета на общината. Условията и редът за издаване на разрешението по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 56, ал. 2 ЗУТ или по чл. 13а ЗУТ. Изложените мотиви за отказ, на които се позовава органът в писмо изх. Към 21 Ф-2861-

от 09 февруари 2022 г., е обстоятелството, че периодът от време, за който е поискано разрешението, е вече изтекъл и поради това не може да бъде издадено исканото разрешение, както и липсата на възможност за начисляване и събиране на таксата по раздел ІІ от ЗМДТ. Действително периодът от време е изтекъл, но следва да се отбележи, че до изтичането на този период се е стигнало поради обстоятелството, че административният орган не се е произнесъл по заявлението в законоустановения 14-дневен срок, а повече от месец и половина след влизане в сила на определението на Административен съд Пловдив, с което постановения от него акт за отмяна на изричен отказ е отменен и преписката е изпратена за ново произнасяне. Ето защо, след като до изтичането на периода от време, за който е искано разрешение, се е стигнало в резултат на бездействието на самия орган, административният акт е издаден и в противоречие с целта на закона и при нарушаване на един от основните принципи на административния процес - за добросъвестно, разумно и справедливо упражняване на правомощията, възложени на административните органи. На следващо място плащането на таксата не е сред условията за издаване на разрешението, посочени в цитираните две наредби на Общински съвет Пловдив. Съобразно правилото на чл.79 от ЗМДТ, таксата се заплаща при издаване на разрешението за посочения в него период, а при ползване на мястото за повече от месец, таксите се плащат месечно. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на касатора следва да се присъдят направените в производството разноски, които са в размер на 1520 лева, като в първоинстанционното производство касационният жалбоподател е заплатил 50 лева държавна такса и 500 лева адвокатски хонорар, а в касационното производство - 370 лева за държавна такса и 600 лева за адвокатско възнаграждение.