Решение № 10690 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 356/2011 г.
ВАСV отделение18.07.2011 г.докладчик т Марина Михайлова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 715 от 19.11.2010 г., постановено по адм. дело № 610 по описа за 2010 г. на Административен съд - гр. Плевен. Решението не подлежи на обжалване. Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на главния секретар на Президента на Република България против решение от 17.11.2010 г., постановено по адм. дело № 6400/2010 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за недопустимост и неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответникът - Вилям Костов Попов от град София оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е отменил отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо № 92-00-279/10.08.2010 г. на главния секретар на Президента на Р България, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление вх. № 92-00-279/28.07.2010 г. касационният ответник Попов е поискал от Президента на Р България да му бъде предоставен достъп до обществена информация, представляваща списък на стенограмите от мероприятията с участието на президента на Р България, заведени в регистъра на президентството за периода от 01.01.2006 г. до 30.07.2010 г. с информация относно: заглавието на мероприятието; дата на стенографиране; обем - брой страници; регистрация - рег. номер, дата на завеждане в регистъра. С писмо от 10.08.2010 г. главният секретар на Президента е изпратил писмо, в което е изложил мотиви до заявителя, че в президентството не се води регистър на мероприятията, както и че може да се иска обществена информация, съдържаща се в документи, но не само документи. Заявителят е уведомен, че в електронната страница на държавния глава, може да получи информация за всички мероприятия, проведени с участието на Президента на Р България. В мотивите на решението е прието, че оспореното писмо представлява изричен отказ за предоставяне на обществена информация, и същият е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с разпоредбите на чл. 28, ал. 2, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от ЗДОИ. Прието е също така, че исканата информация представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, както и че органа е задължения субект по чл. 3 от ЗДОИ да съхранява исканата информация със заявлението и да я предостави на заявителя. По тези съображения изричният отказ е отменен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по искането на заявителя, с дадени указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационната инстанция намира така постановеното решение за допустимо, но за неправилно. Допустимостта на решението се обосновава от характера на оспореното писмо, което независимо, че не е под формата на решение, удовлетворява всички изисквания за форма и съдържание на административен акт по смисъла на чл. 59 от АПК. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В мотивите на решението на АССГ неправилно е прието, че изричния отказ да бъде предоставена обществена информация е незаконосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е държавният орган по чл. 3, съхраняващ информацията или упълномощено лице, и в случая това е главния секретар на Президента на Република България е длъжен да предостави съхраняваната в президентството обществена информация, която ще даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на този задължен субект. Исканата информация в заявлението на Попов, а именно списък на стенограмите, дата, брой на страници и рег. номер за посочените години не представлява "обществена информация " по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като този вид информация не е свързана с дейността на задължения субект - Президента на Р България, а касае само част от вътрешната организация на институцията. Правилни са мотивите в оспореното писмо, че ЗДОИ задължава задължения субект да предоставя обществена информация, а не документи, представляващи техническата обработка на информацията. В този смисъл регистъра на стенограмите на мероприятията с участието на Президента не може да предостави на лицето информация за неговата дейност, тъй като тази информация се съдържа в самите стенограми. Освен това при липса на законово задължение да бъдат водени регистри за стенограмите, за административния орган не съществува задължение да създава и предоставя такава информация. Следва да бъде отчетен и факта, че с оспореното писмо е предоставен електронния адрес на Президента, който е достъпен за всеки гражданин и където заявителя би могъл да се запознае с интересуващата го информация. Касационната инстанция не споделя направените изводи в решението на АССГ, които също противоречат на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ и на целта на този закон. Следователно, предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, която задължава субектите да предоставят обществена информация, която се създава или съхранява в тях, следва да се приеме, че задълженият субект не е създал и не съхранява така поисканата информация. Материалноправната разпоредба на чл. 3 от ЗДОИ и целта на закона не предвижда задължените субекти да извършат специални дейности с цел създаване на конкретни регистри, които са поискани в случая, при положение, че информацията не се създава в поисканата форма, а гражданите биха могли да се запознаят със съществуващата информация за дейността на Президента по друг начин. При положение, че задълженият субект не съхранява и не създава поисканата в заявлението информация, то той не може да бъде задължен да я предостави. Предвид на изложеното решението на АССГ следва да бъде отменено, като настоящата инстанция постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Вилям Костов Попов срещу писмо № 92-00-279/10.08.2010 г. на главния секретар на Президента на Р България. Разноски от касатора не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение от 17.11.2010 г., постановено по адм. дело № 6400/2010 г. на Административен съд София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Вилям Костов Попов от град София срещу писмо № 92-00-279/10.08.2010 г. на главния секретар на Президента на Р България. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10690 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 356/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Съдебното производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Марин Пенков Киров от с. Горни Дъбник област Плевенска, ул. "П. Р. Славейков" № 3 срещу решение № 715 от 19.11.2010 г., постановено по адм. дело № 610 по описа за 2010 г. на Административен съд - гр. Плевен. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за неговата незаконосъобразност- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците - Кметство с. Горни Дъбник, Община Долни Дъбник и Димитрина Василева Вълкова - завеждащ служба "ГРАО" - с. Горни Дъбник не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата, намира, че е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и следователно касационната жалба е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Правилно първоинстанционният съд е приел, че един от спорните въпроси по делото е дали издаденото удостоверение за наследници законосъобразно е било предоставено на трето лице, извън кръга на наследниците по закон на починалото лице. Правилно съдът е съобразил, че в случая удостоверенията ( първоначално издадено и презаверено) са издадени по молби (заявления) на Генчо Йорданов Генчев, който няма качеството на наследник на Пенко Киров Ценков, но се е легитимирал пред длъжностното лице по гражданско състояние като пълномощник на Теодора Кирова- наследник на починалото лице с нотариално заверено пълномощно рег. № 3026/03.10.2002 г. Съгласно чл. 18, ал. 2 от АПК в производството по издаване на индивидуални административни актове пред административния орган, гражданите могат да се представляват с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа от други граждани. Нормативно установено право на страната да се представлява по пълномощие в производствата по издаване на индивидуални административни актове е регламентирано и с разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗЛД, когато информацията, съдържаща се в административния акт касае и лични данни. Не се спори между страните и се установява от приложеното по делото писмено пълномощно, че Генчо Йорданов Генчев е бил представител по пълномощие на Теодора Кирова- една от наследниците на починалото лице. Генчо Йорданов Генчев е бил надлежно упълномощен да представлява един от наследниците на Пенко Киров Ценков, в връзка с извършването на всякакви фактически и правни действия досежно притежаваните в съсобственост от касатора и Теодора Кирова земеделски земи, включително да снабдява Теодора Кирова с документи за собственост върху тези земи, като последното правомощие включва и снабдяването с всички подготвителни документи, в това число и удостоверението за наследници. В конкретния случай, обработващият личните данни Вълкова е издала удостоверението за наследници в изпълнение на законово регламентираните й правомощия по чл. 4, ал. 1, точки 1, 3 и 6 от ЗЗЛД с оглед изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни и упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора от една страна, и от друга - предвид необходимостта на лицето, за което се отнасят данните - Теодора Кирова, от извършване на действия, предхождащи сключването на договор за аренда и предприети по нейно искане въз основа на изрично упълномощаване. Ето защо съдът правилно е приел, че длъжностното лице по гражданско състояние в качеството си на "обработващ" лични данни, не е нарушило императивната разпоредба на чл. 3, ал. 4 от ЗЗЛД, обработвало е законосъобразно и добросъвестно личните данни на ищеца, които са били събрани за конкретни, точно определени и законни цели и не са били обработени по начин несъвместим с тези цели. Другият спорен въпрос по делото е бил-настъпили ли са за Киров вреди от издаденото удостоверение за наследници и сключеният договор за аренда без негово участие и ако са настъпили- какъв е техния характер. Съдът правилно е приел, че неучастието на някой от съсобствениците на арендувания имот при сключване на договора за аренда на този имот, предвид изрично предвидената в закона възможност за това, не прави договора за аренда недействителен на това основание, тъй като неучаствалият съсобственик може да търси правата си по реда на чл. 30, ал. 3 от ЗС, съгласно който всеки съсобственик участва в ползите от общата вещ съразмерно с частта си. Следователно, и по силата на закона Киров в качеството му на съсобственик на земеделската земя, придобита по наследство, не е лишен от ползите от общата вещ, в който смисъл за него не е настъпила вреда. С оглед на гореизложеното съдът правилно е приел, че предявената от Марин Пенков Киров претенция за незаконосъобразност на извършените от администратора на лични данни действия и за настъпилите вследствие на това за него имуществени и неимуществени вреди, е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена. Обжалваното решение е правилно. Съдът е основал решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и приложимите материалноправни норми на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Съдът е изложил обосновани и законосъобразни мотиви в съответствие с приложимите материалноправни норми на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Касационната жалба е неоснователна и решението следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,