Решение № 6401 от 29.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11606/2019 г.

Решение № 6401 от 29.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11606/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на П. Йорданов от [населено място], против Решение № 1480/16.07.2019 г., постановено по адм. дело № 2981/2018 г., по о писа на Административен съд Варна, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от него против Община Варна иск за сумата от 15 394, 85 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на Директора на дирекция "Общинска собственост, икономика и стопански дейности" при Община Варна, изразяващо се в незпълнение на влязла в сила Заповед № 1565 от 25.04.2018 г., на Кмета на Община Варна, с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде уважен. Не претендира разноски. Ответникът - Община Варна, чрез процесуален представител с писмен отговор оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил като неоснователен предявеният от П. Йорданов срещу Община Варна иск за сумата от 15 394, 85 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на Директора на дирекция "Общинска собственост, икономика и стопански дейности" при Община Варна, изразяващо се в незпълнение на влязла в сила Заповед № 1565 от 25.04.2018 г., на Кмета на Община Варна, с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. За да постанови този резултат съдът е приел, че претендираната сума е дължима на ищеца на друго правно основание и не може да се квалифицира като вреда. Решението е правилно. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти, обсъдил е доказателствата и приложимата правна уредба като е приел, че в случая не са налице законовите основания за уважаване на предявения от Йорданов иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезвреда за претърпени от него имуществени вреди, във връзка с незаконосъобразно бездействие на Директора на Дирекция "Общинска собственост, икономика и стопански дейности" да изпълни влязла в сила Заповед № 1565/25.04.2018 година на кмета на Община Варна. Правилно съдът е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността по предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е невиновна, обективна за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностно лице от Община Варна - директорът на Дирекция "Общинска собственост, икономика и стопански дейности" по повод изпълнение на административна дейност. В тази насока съдът е посочил, че под незаконосъобразни бездействия следва да се разбира "дължими по силата на закона фактически действия, включително и действия, за които по смисъла на чл. 21, ал. 4 от АПК, органът постановява индивидуален административен акт, с който отказва да ги извърши, както и фактически действия, които са административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, в. "в", "г" и "д" от Закона за администрацията. Субективното право не включва фактически действия, дължими по силата на закона, но които са във връзка с изпълнение на влезли в сила административни актове. В случая Йорданов е заявил защита на субективно притезателно право по исков ред, вместо по реда на изпълнителното производство, като образува изпълнително дело, въз основа на годното изпълнително основание за това - влязлата в сила Заповед № 1565 от 25.04.2018 година на кмета на Община Варна, въз основа на която на Йорданов се дължи обезщетение в размер на 29 410, 75 лева, което е по-голямо от полученото от него обезщетение по тази заповед. По изложените съображения не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, състав на трето отделение