Решение № 3516 от 4.4.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", чрез пълномощник А. Танева, срещу решение 369 от 04.10.2022 г. по адм. дело 412/2022г. на Административен съд - Стара Загора. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост- касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на ответника. Ответникът по касационната жалба В. Димитров, чрез процесуален представител адв. Пашов, в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение като правилно да остане в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция, съгласно списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Стара Загора е отменил заповед ЧР - СП -480/01.06.2022г. на председателя на Управителния съвет на АПИ, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във вр. чл. 108 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на В. Димитров за заеманата от него длъжност директор" на Областно пътно управление - Стара Загора при Агенция "Пътна инфраструктура" с ранг II младши, считано от 03.06.2022 г. За да постанови този резултат, АС - Стара Загора е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и отговаря на изискването на чл.108, ал.1 от ЗДСл. , като са посочени и конкретни фактически обстоятелства, обосноваващи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Изложил е мотиви, че при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Анализирайки предпоставките за осъществяване на посоченото в заповедта правно основание по чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение, съдът е стигнал до извод за недоказано по делото от органа по назначаването настъпване на кумулативните предпоставки, а именно: създадена нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност лицето да изпълнява задълженията си за конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението. Така постановеното решение е правилно. Съдът е установил релевантните за спора факти и при коректен анализ на същите е стигнал до правилен извод, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед. Посоченото в заповедта правно основание- чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. изисква наличието на обективна невъзможност държавния служител да изпълнява задълженията си, извън случаите по здравословни причини, която е възникнала по време на това правоотношение. Както правилно приема първоинстанционния съд тази невъзможност следва да е възникнала обективно и да не е обусловена от действията на страните в служебното правоотношение. Съдът правилно е приел, че изложените в заповедта фактически обстоятелства не покриват признаците на фактическия състав на обективна невъзможност по чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл., а изложените мотиви обосновават неизпълнение на задължения по длъжностна характеристика. Липсата на качества, липсата на инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните му задължения и др. посочени в заповедта не са факти и обстоятелства, стоящи извън волята на служителя и обосноваващи обективна, безвиновна невъзможност за изпълнение на задълженията, а биха били основание за прекратяване на служебното правоотношение на друго правно основание, но не и по чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. В съдебната практика константно се приема, че за да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия: а/ да е създадена нова фактическа обстановка; б/ същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и в/ причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. В случая посочените от органа по назначаването фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителя да изпълнява задълженията си. Липсата на инициативност, действия/бездействия, с които възпрепятства качеството и сроковете при изпълнение на спешни и неотложни задачи и др. не са в резултат на обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения,( стоящи извън волята на служителя), изключващи възможността за прилагане на безвиновното основание за прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването на основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. Несъстоятелни са изложените касационни доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на решаващият съд. След като посочените в заповедта фактически обстоятелства не стоят извън волята на служителя, нито пък са свързани с причини, съставляващи обективна невъзможност за осъществяване на служебното правоотношение от негова страна, не са налице предпоставките по чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл., както правилно е приел решаващият съд в оспореното решение. Изводите на съда, че не е налице обективна невъзможност от страна на служителя да изпълнява служебните си задължения са правилни и обосновани от доказателствата по делото. Органа по назначаването не е установил по делото и не е посочил като мотиви в обжалваната заповед, че е налице обективна промяна, независеща от субективната воля на страните и необходима за качествено изпълнение на служебните задължения, поради което е постановил административен акт в противоречие с материалния закон и при липсата на предпоставките по чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. Като е достигнал до извода за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед, поради нарушение на материалния закон и я е отменил, съдът е постановил законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото решение при правилно приложение и тълкуване на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, доказано с представения по делото договор за правна защита и съдействие от 22.11.2022г. и платежно нареждане от 06.03.2023г. Възражението на касатора за прекомерност на същото е неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото, реално осъществената от процесуалния представител правна защита - изготвяне на отговор на касационна жалба и процесуално представителство по делото пред ВАС, както и обстоятелството, че възнаграждението е под минималния размер по чл.9, ал.3 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр.88 от 4.11.2022г.) Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение