Решение № 2992 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5627/2016 г.

Решение № 2992 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5627/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. И. С., чрез процесуален представител адв. Ж. Д. - САК, против решение № 1136 от 23.02.2016 г., постановено по адм. дело № 5341/2015 г. по описа на Административен съд - С. - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед Рег. № 3383зз-1017/07.05.2015 г. на младши инспектор при 08 РУ - СДВР гр. С.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена, алтернативно да бъде прогласена нейната нищожност. Претендира се присъждане на разноски по делото. Ответната страна по касационната жалба - младши инспектор Д. А. А. - полицейски орган при 08 РУ - СДВР, чрез пълномощник по делото юрисконсулт З. Б., надлежно упълномощена, оспорва касационната жалба като неоснователна. Подробни съображения излага в депозирани преди съдебно заседание писмени бележки. Прави искане за оставяне в сила на оспореното решение на АССГ и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведеното в нея отменително основание и данните по делото и на основание чл. 218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на С. И. С. срещу заповед за задържане на лице Рег. № 3383зз-1017/07.05.2015 г. на полицейски орган при 08 РУ - СДВР, с която, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), жалбоподателят е бил задържан за срок до 24 часа. За да постанови този резултат, АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни разпоредби, както и в съответствие с целта на закона. Съобразно предписаното в чл. 168, ал. 1 АПК, вр. чл. 146 АПК съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на всички посочени в закона основания, надлежно е установил релевантните за спора факти, като въз основа на тях е формирал и мотивирал правните си изводи. Настоящият касационен състав намира обжалваното решение на АССГ за законосъобразно - същото е постановено при правилно тълкуване и прилагане на приложимите материалноправни разпоредби. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед на младши инспектор при 08 РУ - СДВР е издадена от компетентен административен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити, съобразно изискването на чл. 74, ал. 2 ЗМВР. Заповедта е издадена от орган по смисъла на чл. 72, ал. 1, вр. чл. 57, ал. 1 ЗМВР, в писмена форма и съдържа всички изискуеми данни относно индивидуализиране на полицейския орган (чл. 74, ал. 2, т. 1 ЗМВР), на задържаното лице (чл. 74, ал. 2, т. 3 ЗМВР), относно самото задържане (чл. 74, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗМВР), както и необходимите разяснения, свързани със запознаване на лицето с правото му да обжалва пред съда законността на задържането; да ползва адвокатска защита от момента на задържането; да получи медицинска помощ; да уведоми чл. на семейството си или друго заинтересовано лице за своето задържане; да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин; да ползва преводач, в случай че не разбира български език и да бъде информиран за основанията за задържането си на разбираем за него език. Б. С. И. С. е бил запознат с цитираните права - обстоятелство, удостоверено от самия него с полагане на подпис както на съответното място върху заповедта, така и върху придружаващата я декларация, съставена на основание чл. 74, ал. 3 ЗМВР. Жалбоподателят е бил информиран също така, че при задържането си на посоченото основание - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, не могат да бъдат ограничавани други негови права, освен правото му на свободно придвижване. Действително, посочените в заповед № Рег. № 3383зз-1017/07.05.2015 г., законови разпоредби (чл. 63, ал. 3, ал. 4 и ал. 5; чл. 64 ЗМВР), закрепващи правата, които следва да бъдат разяснени на лицето при неговото задържане, от формална страна препращат към редакцията на предходно действащия ЗМВР (Отм., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.) По същество обаче, като се вземат предвид видът и обемът на разяснените в конкретния случай права на С. И. С. и реално предоставената му възможност за организиране на правната защита срещу задържането, следва да се приеме, че допуснатата грешка (цитиране на разпоредби от отменен закон, които имат своя аналог в действащия такъв, но под друга номерация) не е довела до каквото и да е ограничаване, засягане на правото на защита на задържаното лице в образуваното срещу него административно производство по ЗМВР. На практика С. И. С. е бил информиран за всички права, които действащият към момента на задържането му закон е гарантирал на задържаните по този ред лица, а именно предвидените в чл. 73 и чл. 74, ал. 2, т. 6 ЗМВР (Обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.). С оглед гореизложеното, неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че при издаването на оспорената заповед са му били разяснени несъществуващи по смисъла на закона права, с което било извършено нарушение на това негово основно законно право. Настоящата касационна инстанция намира за законосъобразен извода на решаващия състав на АССГ, че оспореният пред него административен акт не е засегнат от съществен порок във формата и процедурата по издаването му, който да обосновава основание за неговата отмяна. Правилна е преценката на съда, че процесната заповед съдържа прави и фактически основания за задържане на лицето. От събраните по делото доказателства, които съдът надлежно е обсъдил, се установява, че полицейският орган лично е възприел твърденията на свидетелите М. Ц. С. и П. М. С., съдържащи се в снетите им писмени сведения, относно действията на С. И. С., изразяващи се в агресивно поведение и буйство спрямо тях, както и е приел обясненията на задържаното лице по случая. Фактите относно задържането са подробно отразени в докладна записка от 07.05.2015 г., адресирана до началника на 08 РУ - СДВР, от която е видно, че задържането на касатора е осъществено във връзка с данните за извършена от него на 06.05.2015 г., около 23:50 часа, хулиганска проява, като за това деяние на 07.05.2015 г. му е съставен акт за констатиране на дребно хулиганство. Следва да бъде споделено заключението на съда, че в конкретния случай фактическите обстоятелства, обуславящи издаването на заповедта, се установяват от приложените по делото доказателства, които са част от административната преписка. Посоченото в заповедта, както и в преписката обосновава наличие на достатъчно данни, които разгледани заедно с правното основание разкриват мотивите на административния орган за прилагане на процесната принудителна административна мярка. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалноправната норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно посочената разпоредба, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази принудителна административна марка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на Наказателния кодекс Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се доказва, че такива данни по отношение на касационния жалбоподател са били налице. Както бе вече посочено в мотивите на настоящото решение, при издаване на заповедта полицейският орган е разполагал с достатъчно данни, сочещи на предположението, че лицето С. И. С. вероятно е извършител на хулиганска проява. В светлината на горното, неоснователно е наведеното от касатора възражение, че полицейските органи е следвало да установят всички факти по случая, за да могат да преценят извършено ли е било престъпление и едва тогава да пристъпят към задържане на лицето. Следва да се отбележи, че задържането до 24 часа по ЗМВР съставлява административна, в случая полицейска, принуда, предвидена от закона с цел обезпечаване дейността на тези органи по разкриване и разследване на престъпленията. По-конкретно мярката е установена с оглед улесняване действията на компетентните органи по установяване самоличността на лицата, за които са налице данни за съпричастност към деянието, както и с оглед предотвратяване на възможността същите да се укрият и възпрепятстват действията по разследване. Тази мярка няма характера на санкция за осъществено поведение в разрез с установените обществени правила и ред, нито на принудителна мярка по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, а е предвидена като средство за преустановяване на дадено противообществено поведение и създаване на условия за ефективно и своевременно изпълнение на правомощията на полицейските органи. Поради това, без значение за преценката за законосъобразност на заповедта е фактът, че задържаният С. И. С. е бил впоследствие признат за невиновен от съда и оправдан по внесеното обвинение за извършено административно нарушение по чл. 1, ал. 2 от Указа за борба с дребното хулиганство. Релевантен и решаващ при преценката за съответствие с материалния закон на заповедта за налагане на принудителна мярка "задържане за срок до 24 часа", е въпросът били ли са налице към момента на издаване на заповедта данни по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. В настоящия случай, правилна е преценката на първоинстанционния съд, потвърждаваща тази на административния орган, че към момента на издаване на заповедта за задържане на С. И. С. полицейският орган е разполагал с данни, годни да породят предположение за извършено от това лице противоправно деяние. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед съответства на целта на закона. Задържането е било извършено за срока, посочен в закона, и действително е послужило за безпрепятствено реализиране на законовите правомощия на административния орган, свързани с установяване самоличността на проверяваното лице и разследване на обективираното от него деяние. По изложените съображения, настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че като е достигнал до извод за законосъобразност на обжалвания административен акт и е отхвърлил жалбата срещу него, подадена от С. И. С., АССГ е постановил правилен съдебен акт, съответен на приложимия материален закон. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение на Административен съд - С.-град е валидно и допустимо. Не се доказва наличие на релевираното касационно основание за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което като правилно същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид заявеното от ответната страна в настоящото производство искане за присъждане на разноски, в полза на Столична дирекция на вътрешните работи към МВР се дължат такива в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, която сума касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение