Решение № 4636 от 3.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Иванов против решение 1309/19.07.2022 г., постановено по адм. д. 310/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград (АС-Благоевград). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалба съдържа подробно изложени съображения в подкрепа на становище и за необоснованост на съдебното решение - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК и доводи за незаконосъобразност на атакувания административен акт. Иска се отмяна на обжалваното решение на АС-Благоевград и оспорената Заповед 484з-872/29.03.2022 г. на директора на Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" на Министерство на вътрешните работи. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" (ГД ЖСОБТ ) на Министерство на вътрешните работи (МВР), оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 1309/19.07.2022 г., постановено по адм. д. 310/2022 г. по описа на АС-Благоевград е отхвърлена жалбата на В. Иванов против Заповед 484з-872 от 29.03.2022 г., издадена от директора на ГД ЖСОБТ на МВР, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с т.т.15, 19, 20 и 69 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за заеманата от него длъжност старши полицай в сектор "Патрулно-постова дейност и масови мероприятия - гр. Благоевград" на Зонално жандармерийско управление гр. София към Дирекция "Жандармерия" при ГД ЖСОБТ . Административният съд е приел за установено, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при спазване на материалния закон и е съобразена с целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на обжалване акт, поради което е валидно и допустимо. В съответствие със събраните по делото доказателства АС-Благоевград е обосновал извод, че оспорената пред него заповед е действителен административен акт като издадена от компетентен орган при спазване на формалните изисквания относно нейното съдържание по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Изложени са фактически и правни основания за издаването й, включително чрез позоваване на Обобщена справка рег. 484р-4176/ 14.03.2022 г., в която се съдържат всички установени в хода на образуваното дисциплинарно производство факти за поведението на държавния служител, съставляващи нарушение на служебната дисциплина, с посочени време, място и обстоятелствата, при които то е извършено и съответното за него дисциплинарно наказание. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства като детайлно е представил тяхното съдържание и приетата за установена въз основа на тях фактическата обстановка по спора, а именно, че дисциплинарното производство е образувано по предложение рег. 484р-1310/24.01.2022 г. на директора на Дирекция "Жандармерия" за нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и в него са събрани достатъчно доказателства (обяснения, сведения от свидетели, докладни записки от служители, представен е протокол за извършен визуален преглед на видеозаписи и други), които са обсъдени в Обобщена справка рег. 484р-4176/14.03.2022 г., връчена на В. Иванов. С Покана рег. 484р-4191/15.03.2022 г., редовно връчена на 15.03.2022 г., жалбоподателят е поканен да се яви за запознаване с всички материали от проведеното производство и да даде допълнителни писмени обяснения и възражения. Служителят е подал възражение, след което е изготвено Становище рег.484р-4706/22.03.2022 г. с предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Фактическата обстановка, описана в обобщената справка и становището на дисциплинарноразследващия орган е възприета и от дисциплинарно наказващият орган, който е приел за установено, че на 23.01.2022 г. около 00.15 часа по време на установъчен пункт на вход-изход гр. Банско - посока с. Баня, на ул. "България" младши инспектор В. Иванов е станал свидетел на употреба на физическа сила, вследствие на което е причинена средна телесна повреда на гражданина Р. Сарафов от младши инспектор В. Георгиев, като В. Иванов не е предприел действия за прекратяване на деянието и не е докладвал на ръководителите си. Тези действия са станали достояние и на широк кръг от лица, отразени са и в медиите, с което е уронен престижа на МВР. Това поведение квалифицирано в оспорената пред АС-Благоевград заповед като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194. ал. 2. т. 4 от ЗМВР - нарушение на чл. 15, 19, 20 и 69 от Етичния кодекс, а именно по т. 15 "Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме" - на 23.01.2022 г. е станал свидетел на неправомерно използване на физическа сила, вследствие на която е причинена средна телесна повреда на гражданин от друг служител на МВР, като не е предприел действия за предотвратяване на деянието и не е докладвал на ръководителите си; по т. 19 "Държавният служител пази доброто име на институцията, която представя представлява" - неправомерните действия на служителя са станали достояние на граждани, в които се формира впечатление, че полицейските служители могат безнаказано да вършат правонарушения, е намаляване или загуба на общественото доверие; по т. 20 "Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си - поведението е в противоречие с очакванията на обществото, а именно, че полицейският служител предотвратява, пресича и разкрива престъпения, като служи за личен пример на гражданите; по т. 69 "Държавен служител, който е станал свидетел на неетично или опасно поведение, на насилие, нехуманно или обидно отношение към което и да е лице от страна на друг държавен служител, предприема действия за прекратяването им и докладва на ръководителя си, независимо от положението в йерархията на извършителя на подобни действия" - с пасивното си отношение е допуснал да бъде накърнено достойнството на гражданин и е допуснал акт на нечовешко отношение към него, вследствие, на което е увредено здравето му, с което е осъществен съставът на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, чл.197, ал. 1, т. 6 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. При съобразяване квалификацията на нарушение е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение на В. Иванов. В съответствие с доказателствата по делото решаващият съд е обосновал извод, че дисциплинарното производство е проведено в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, като е спазено изискването по чл. 206, ал. 1 ЗМВР - оспорващият е запознат с образуваното срещу него дисциплинарно производство, представил е възражение УРИ 6809р-11677/17.03.3022 г., запознал се е с резултатите от проверката в обобщената справка, следователно не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Обосновано АС-Благоевград е приел, че описаните в оспорената пред него заповед факти са осъществени и са доказани всички аспекти на ситуацията, на която е станал свидетел В. Иванов, включително и липсата на предприети от него действия по предотвратяването й и докладването й. Законосъобразно и аргументирано първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена при правилно приложение и тълкуване на материалния закон. От събраните по делото доказателства се установява описаното от ДНО нарушение, а именно че при възникналия на 23.01.2022 г. инцидент с пострадалото лице и колегата му - младши инспектор Георгиев, оспорващия, който е станал свидетел на неправомерно употребена физическа сила, но не е предприел никакви действия за прекратяването й, нито е докладвал на ръководителите си. Действително инцидентът е продължил само 25 секунди, но това не изключва незабавната намеса на жалбоподателя като полицейски служител, съблюдаващ за спазването на закона и защита и опазването на човешкия живот. Напълно липсват обстоятелства, които да е възможно да оправдаят последвалото тези 25 секунди бездействие на държавния служител при наличие на задължение да докладва на ръководителя си, независимо от положението в йерархията на извършителя на подобни действия. Сочените от жалбоподателя причини, не са изключващи виновното поведение обстоятелства, като е установено уронване на престижа на службата - деянието е извършено на публично място и е станало достояние и на обществото чрез средствата за масово осведомяване. По същество с касационната жалба са направени доводи, идентични с възраженията, направени пред решаващия съд, които възражения съдът подробно е обсъдил в мотивите си, които се споделят от касационната инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Настоящият съдебен състав намира фактическите установявания, описани в мотивите на обжалваното съдебно решение, за съответстващи на събраните по делото доказателства, напълно логични и последователни. По делото не са събрани доказателства, които да опровергават тези фактически констатации на първата инстанция. Съдът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на цялостен анализ на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства и доказателствени средства. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът безкритично е възприел фактите, така както са установени от ДНО, като не е отчел обстоятелството, че касатора не е имал възможност да предотврати неправомерните действия, извършени от друг служител на МВР, съответно не е констатирал липсата на доказателства, доказващи несъмнено извършването на вменените дисциплинарни нарушения. Обосновани са изводите на съда, че в рамките на дисциплинарното производство непротиворечиво е установено, че държавният служител, не само е присъствал на деянието на своя колега по наряд - "подсичане" с ритник на гражданин и не е предприел действия да го предотврати, но и не е оказал помощ на пострадалия, както и не е докладвал за инцидента, а напротив затаил е истината за случилото се. Едва след като са събрани категорични доказателства е признал, че е присъствал на инцидента - сведение с рег. 6809р/3217 от 27.01.2022 г., като Иванов се е намирал извън служебния автомобил, не е употребил физическа сила и помощни средства. Касационния жалбоподател през цялото време е имал пряка видимост за настъпилите събития, като е проявил пасивно поведение, като не е реагирал съгласно създалата се ситуация, а впоследствие и не е докладвал за случилото се. Поведението на Иванов се доказва и от представените експертни справки, включително компютърно - техническа и протокол за визуален преглед на видеозапис на оптичен носител от 09.03.2022 г., както и свидетелски показания и други събрани доказателства. Обстоятелството, че физическото съприкосновение на другия служител с гражданина е продължило кратко, правилно е анализирано от съда и е прието, че това не освобождава дисциплинарно привлеченото лице от задължението да се намеси, както и да окаже помощ на падналия гражданин, съответно да докладва за инцидента. Вместо това в докладните записки и в Информационна карта от 23.01.2022 г. липсват данни за действията по "подсичане" на гражданина, както и за цялостното развитие на инцидента. Отразена е само извършената проверка на личната карта на пострадалия гражданин, но не и неправомерните действия относно упражненото физическо насилие, при което е причинена средна телесна повреда - скъсване на менискус. Не е докладвано нито на началника група ОДЧ при ЗЖУ - София, в качеството на оперативния дежурен по време на дежурството на наряда, нито на оперативния дежурен на ЗЖУ - София. Служителите от наряда са изготвили докладни записки на следващия ден, благодарение на изричното запитване на началника на ЗЖУ, по повод станалия му вече известен инцидент. Дори и да се приеме, че Иванов не е имал време да предотврати самото нанасяне на телесната повреда на гражданина от своя колега, същият отново в нарушение на изискванията на Етичния кодекс - т. 15, т. 19, т. 20 и особено т. 69, не е оказал помощ на пострадалия гражданин, не е докладвал, а напротив опитал се е да прикрие случилото се. Извършените от Иванов действия дават на обществото основание за неправилния извод, че поведението на полицейските служители не се подчинява на закона, а се мотивира от подбуди, при които съблюдаването на правовия ред не е от значение. Това, заедно с обстоятелството, че извършеното от жалбоподателя става достояние на граждани и на полицейски служители, води до уронване престижа на полицейската институция и е основание действията му да се квалифицират като тежко нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. По отношение приложението на материалния закон, правилно е прието, както от административния орган, така и от съда, че с описаното изпълнително деяние, държавният служител е нарушил изискванията на т. 15, т. 19, т. 20 и т. 69 от Етичния кодекс като с нарушението на цитираните етични норми е осъществил и нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което с оглед уронването на престижа на службата, правилно е наложено най-тежкото наказание по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Правилно съдът е приел, че е осъществен квалифициращия признак - уронване на престижа на службата, наложил квалификацията по чл. 203, ал. 1, т. 13, за което ДНО в условията на обвързана компетентност следва да наложи най-тежкото наказание. В този смисъл, доводите на В. Иванов в писмената му защита относно възможността да му бъде наложено по-леко наказание при отчитане на степента на неговото участие в инцидента, не са съобразени с обстоятелството, че неговото поведение не е само нарушение на етичните правила, за което е предвидено според чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР наказание порицание , а освен, че е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР то е довело и до уронване престижа на службата. Деянието е станало известно на широк кръг от лица - граждани - приятели на пострадалия, както и широката общественост, чрез публикации в медиите, други служители на МВР - дежурния екип извикан на мястото на инцидента, органите на досъдебното производство, прокурори, поради което не може да се възприеме възражението, че извършеното нарушение на служебната дисциплина не е тежко, съответно че не е спазено изискването на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Неоснователно е и възражението, че съдът не е изложил мотиви в решението си, относно възражението за несъразмерност на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание на фона на безупречната служба на държавния служител, който не е наказван. Съдът е обсъдил нарушението на Етичния кодекс, характера на деянието като тежко нарушение на служебната дисциплина, което уронва престижа на службата, като подробно го е разгледал и в контекста на Тълкувателно постановление 3 от 07.06.2007 г. на Върховния административен съд, по тълк. дело 4/2007 г., като е приел, че законосъобразно е наложено най-тежкото наказание. Неоснователно също се твърди, че съдът е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Съдът е проследил провеждането на дисциплинарното производство и не е констатирал нарушения. Не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 207 от ЗМВР - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган, същият е провел разследване, съгласно чл. 207, ал. 3 от ЗМВР, като изводите са съответни на събраните доказателства. Касаторът е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, осигурена му е възможност да упражни правата си, предвидени в чл. 207, ал. 7 и ал. 8 от ЗМВР. Спазена е разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и чл. 50, ал. 1 от Инструкция 8121з-877/06.07.2021 г. Върховният административен съд извърши и служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, при която не констатира нищожност, недопустимост или нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно и постановено при отсъствието на наведените касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт , поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, трябва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в полза на Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" в размер на 200 лв. в съответствие с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,