Решение № 10704 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7209/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – София при ЦУ на НАП против Решение №1053/19.03.2026 г. на Административен съд – Благоевград по адм. д. №65/2026 г., с което е отменен Акт за дерегистрация по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) №010992503396567/15.07.2025 г., издаден от инспектор по приходите в офис Благоевград при ТД на НАП - София, потвърден с Решение №1315/24.10.2025 г. на директора на Дирекция ОДОП - София, и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 25.56 евро. С доводи за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юрк. Ердир. Ответникът по касационната жалба – "ПОДГОРИЕ 2013" ООД, ЕИК 202565317 със седалище и адрес на управление: с. Коларово, община Петрич, област Благоевград, м. Дебрало, Почивна база-профилакториум "Света Неделя", ул. "Огражден" – оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмени отговори, и иска да бъде оставено в сила решението на Административен съд – Благоевград. Върховният административен съд, в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – Благоевград е Акт за дерегистрация по ЗДДС №010992503396567/15.07.2025 г., издаден от инспектор по приходите в офис Благоевград при ТД на НАП - София, потвърден с Решение №1315/24.10.2025 г. на директора на Дирекция ОДОП – София. Със същия е разпоредено на основание чл. 176, т. 3 във вр. с чл. 106, ал. 2, т. 2, б. б) ЗДДС прекратяване на регистрацията по ЗДДС на " ПОДГОРИЕ 2013" ООД на датата на връчването му. Първостепенният съд приема, че оспорването на акта е допустимо, че същия е валиден, издаден от компетентен орган, както и че фактическите установявания на приходния орган не се оспорват от жалбоподателя. Изводите си за материална незаконосъобразност на акта за дерегистрация по ЗДДС съдът обосновава с липсата на анализ в самия акт и в решението на решаващия орган на системността, тежестта на нарушенията по ЗДДС и на поведението на данъчнозадълженото лице, какъвто анализ е задължителен с оглед Решение на СЕС от 03.04.2025 г. по дело С-164/24 (т. 38, т. 39 и т. 41). Допълнително излага съображения за това, че наложената санкция е несъразмерна на допуснатите от дружеството нарушения по ЗДДС и с нейната цел – противодействие на данъчните измами. Тъй като констатираното от приходните органи нарушение не е свързано с извършването на данъчна измама, то според съда неговата тежест не позволява налагането на такава особено тежка санкция. Начисляването на лихва за невнесения в срок данък, образуваното изпълнително производство и наложените обезпечителни мерки според него са достатъчна последица от неизпълнението на задълженията на дружеството. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно и допустимо, но неправилно, поради следното: Съгласно чл. 176, т. 3 ЗДДС компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което системно не изпълнява задълженията си по този закон. Според изложените в акта фактически основния за издаването му: "ПОДГОРИЕ 2013" ООД с ЕИК 202565317 е вписано в ТРРЮЛНЦ и е регистрирано по ДОПК на 10.05.2013 г. с основна дейност – търговия на едро с плодове и зеленчуци. Регистрирано е било по ЗДДС за периода 09.04.2015 г. – 20.11.2018 г. Регистрацията му е прекратена на основание чл. 176, т. 3 ЗДДС. Регистрирано е отново на 20.06.2019 г. на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС. При извършена проверка в данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице е констатирано, че то изпълнява задълженията си по чл. 125 ЗДДС, свързани с подаването на справки – декларации ведно с информация от отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от същия закон, но не изпълнява задълженията си по чл. 89, ал. 1 за внасяне на данъка в държавния бюджет. Към 15.07.2025 г. има изискуеми задължения за ДДС в размер на 135 434 лв. и лихва – 25 024.02 лв. за 28 данъчни периода от 01.06.2021 г. до 30.06.2025 г. Обоснован е извод, че данъчнозадълженото лице системно не изпълнява установените от закона задължения (повече от три нарушения според съдебната практика). Поведението му е трайно, повтарящо се и няма инцидентен или случаен характер. Според Протокол с изх. №С250001-026-0003015/22.01.2025 г., изготвен от главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ към ТД на НАП – София, офис Благоевград, посочен в акта и коментиран в протокола за извършена проверка: Към 22.01.2025 г. "ПОДГОРИЕ 2013" ООД има изискуеми задължения в общ размер 231 599.36 лв., от които задължения по ЗДДС в размер на 140 212.24 лв. (главница – 122 968.28 лв. и лихва – 17 243.96 лв. по СД по ЗДДС за периода 01.06.2021 г. – 31.12.2024 г.) Дружеството не притежава недвижимо имущество и други активи, с които да обезпечи задълженията. Притежава МПС на обща стойност 9 000 лв., които са обект на публична продан. Не притежава инвестиции и авоари по банковите сметки, както и вземания от трети лица. Не е извършвало плащания по образуваното изпълнително дело №211071597/2021 от 32.04.2021 г. С констатациите в този протокол е мотивирано искането на Дирекция „Събиране“ за дерегистрация на " ПОДГОРИЕ 2013" ООД по ЗДДС. Анализ на така установените факти е направен както в протокола за проверка, така и в акта за дерегистрация. Повторната проверка на данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице установява, че процесните задължения за ДДС не само не са погасени, но към тях са прибавени нови такива – по подадените СД за данъчните периоди м. юли и м. август 2025 г. Не без значение е и фактът, че регистрацията по ЗДДС на "ПОДГОРИЕ 2013" ООД вече е била прекратявана поради системно неизпълнение на същите задължения. С това е обоснован извод, че е осъществен фактическият състав на чл. 176, т. 3 ЗДДС. Както правилно приема първостепенният съд, ако в хипотезите на задължителна дерегистрация по чл. 107 ЗДДС органът по приходите действа в условията на обвързана компетентност, то в тези по чл. 176 упражнява дискреция. Доколкото в глава деветнадесета от дял трети на ДОПК не се съдържа правна норма, регламентираща предмета на съдебната проверка на актовете, издадени при условията на оперативна самостоятелност, а и чл. 83, ал. 4 ДОПК препраща само към реда за оспорване на РА, то съгласно § 2 ДР ДОПК следва да намери приложение текстът на чл. 169 АПК, изискващ при съдебния контрол съдът да провери дали приходният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. При проверката за материална законосъобразност на оспорения акт съдът следва стриктно да тълкува и прилага законовата норма, регламентираща предпоставките, при наличието на които компетентният орган може да избере да дерегистрира лицето пред възможността да не го направи. Безспорно, този негов избор следва да е мотивиран. В съответствие с изложеното е и решението на СЕС по дело С-164/24, на което съдът се позовава, и според което компетентният данъчен орган не може да извърши дерегистрация по ДДС на данъчнозадължено лице с мотива, че не е изпълнило задълженията си във връзка с ДДС, без той да анализира вида на извършените нарушения и поведението на съответното данъчнозадължено лице (т. 51). Неправилно обаче съдът приема, че такъв анализ липсва в мотивите на акта за дерегистрация. Настоящият съдебен състав намира за неправилен и изводът на съда, че при налагането на санкцията - дерегистрация по ДДС са нарушени принципите на ефективност и пропорционалност. Принципът на ефективност изисква да се предвидят ефективни и възпиращи санкции за борба с нарушенията на хармонизираните правила за ДДС и за защита на финансовите интереси на Съюза (т. 40 от решението на СЕС по дело С-164/24). При констатираното в случая неизпълнение на задълженията на дружеството по ЗДДС за внасяне на данъка в немалък размер в продължение на значителен период от време, определено санкцията е насочена към посочените цели – преустановяване на генерираното на данъчни задължения, които не се изпълняват. Както посочва СЕС в решението си по дело С-164/24, от членове 2 и 273 от Директивата за ДДС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва, че държавите членки са длъжни да вземат всички подходящи законодателни и административни мерки за гарантиране на събирането на целия дължим на тяхната територия ДДС и за борба с измамите, в т. ч. и дерегистрация на данъчнозадълженото лице по ЗДДС (т. 34, т. 35, т. 36). Системното неизпълнение на задълженията от страна на дружеството и невъзможността същите да бъдат събрани принудително от публичния изпълнител обосновават съответствието на мярката на тежестта на нарушенията и налагат прилагането й с оглед постигането на посочената по-горе цел – защита на финансовите интереси чрез гарантиране събирането на целия дължим данък. По така изложените съображения настоящият касационен състав преценява като неправилни, логически необосновани и несъответни на материалния закон изводите на първостепенния съд за незаконосъобразност на оспорения акт, поради което решението му следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "ПОДГОРИЕ 2013" ООД против Акт за дерегистрация по ЗДДС №010992503396567/15.07.2025 г., издаден от инспектор по приходите в офис Благоевград при ТД на НАП – София. С оглед изхода на спора на касатора и ответник в първоинстанционното производство са дължими на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК разноски за двете съдебни инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, който съответства на предоставената от юрисконсулта защита (явяване в едно съдебно заседание в първоинстанционното производство, в което не е даден ход на делото, явяване в едно съдебно заседание в касационното производство и изготвяне на касационната жалба), и разноски за държавна такса. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, в състав на първо отделение,