Решение № 2736 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11982/2009 г.

Решение № 2736 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11982/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ИВЕЛЛ" ООД - гр. София, подадена чрез адв. Б. Андонов против решение № 30/14.04.2009 г. на Административен съд София град, I отделение, IV състав, постановено по адм. д. № 6348 по описа за 2008 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2000800343/20.06.2008 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП София град, относно установените задължения за ДДС за д. п. м. 05.2007 г. в размер на 10 036,62 лв. и лихви за забава в размер на 1 503,40 лв., потвърден с решение № 1415/24.09.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП. От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Касаторът счита, че липсва изискване по ЗЗД за писмена форма относно действителността на договора за доставка на стоки. За данъчните цели е важно прекратяването на договора, а не причините и последиците за страните. Данъчно-кредитните известия са издадени след прекратяване на облигационните отношение, плащането на данъчната основа е ирелевантно. Според касатора първоинстанционният съд е нарушил разпоредбите на чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 от АПК. Касаторът моли за уважаване на жалбата му. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е постановено в съответствие с приложимия закон и събраните по делото доказателства. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. В първоинстанционното производство е установено от фактическа страна, че "Ивелл" ООД е издало три броя ДКИ - № 15, № 16, № 17, всичките от 10.05.2007 г. към получателите на доставките ("МТ" ЕООД, "Зовико" ЕООД, "Ариес груп 66" ЕООД). ДКИ са включени в дневника за продажби и в справката - декларация на жалбоподателя в същия данъчен период. Предмет на ДКИ е "авансово плащане за доставка на стоки", но в тях не е отразено основанието за издаването им. Представени са фактури, споразумения между "Ивелл" ООД и трите горепосочени дружества и РКО. В споразуменията е посочено, че ще бъдат издадени ДКИ и платените от дружествата суми ще им се върнат. Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС (в приложимата за периода редакция), при изменение на данъчната основа или разваляне на доставката, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Известието трябва да бъде издадено не по - късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал. 1. Съгласно чл. 115, ал. 4 от ЗДДС известието следва да съдържа задължително номер и дата на издаване на фактурата, основанието за издаване на известието. В първоинстанционното решение е направен извод, че процесните ДКИ не съдържат основание за издаването им, а техният предмет е описан най-общо. В едно от известията е налице разминаване в датата на данъчното събитие. Във връзка с установяване задълженията на страните и развалянето на доставката не били представени договори за покупко-продажба, анекси и споразумения към тях. Изискани са на 21.11.07 г.. Представените пред съда споразумения са обсъдени, като такива с най-общо съдържание. Посочено е още, че в случая става въпрос за нереални доставки. Обжалваното решение е правилно като краен резултат и трябва да бъде оставено в сила. Твърдението на касатора, че договорът за доставка не изисква писмена форма за действителност принципно е вярно, но в случая става въпрос за форма, необходима за доказване на съществуващите между страните облигационни правоотношения за целите на данъчното облагане. За да се прецени какви са клаузите по договорите, респективно има ли изпълнение по тях, а оттук и настъпило ли е данъчно събитие, е необходимо да се представят писмени доказателства, а не само фактура. Още повече, че такива изводи не могат да се направят единствено въз основа на описаният във фактурата предмет - "авансово плащане на стоките". Обосновани са първоинстанционните изводи във връзка със споразуменията, представени по време на съдебното производство. Тези споразумения са били изискани от ДЗЛ още по време на ревизионното производство, но не са депозирани тогава. Това потвърждава извода, че съставянето им е за целите на обжалването. Нелогично е първоначалните договори да са обективирани чрез издаване на фактури, а тяхното последващо прекратяване и последиците от същите да са уредени със споразуменията. Последните са с най-общо съдържание. Касаторът неправилно твърди, че съдът е изместил предмета на спора. По силата на чл. 8, ал. 2, от ПЗР на ЗДДС, при изменение на данъчната основа на доставка при действащ нов ЗДДС, която фактически е извършена и документирана до неговото влизане в сила, изменението на данъчната основа се извършва чрез издаване на данъчно известие по чл. 115 от новия ЗДДС, но с приложение на данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на извършената и документираната доставка. Процесните фактури са издавани през 2004, 2005 години, тоест за ДКИ е приложима нормата на чл. 95, ал. 3 от ЗДДС отм. Щом като не е доказано развалянето на договорните отношения, то липсва и такова основание за издаването на известията. В процесната хипотеза на "неосъществена сделка", изобщо липсва реална доставка, респективно не тя не касае последващо изменение на данъчната основа. В подкрепа на извода за нереалност е и обстоятелството, че данъчната основа не е била заплатена. Щом липсва реална доставка ДКИ може да бъде издадено по реда на чл. 93, ал. 6 ЗДДС, но не и на основание ал. 3 от посочения член. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение