Решение № 1356 от 26.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11418/2010 г.

и едновременно с това е разрешено вдигането на стоката. В деня на оформяне на документите са издадени фактури (10 бр.), по които стоката е продадена на румънските дружества като получатели и транспортирана в Румъния чрез сухопътен транспорт от трима превозвачи, за което са издадени придружаващи стоката при транспорта международни товарителници (10 бр.). Стоката е получена, за което в графа 24 на всяка от товарителниците е вписано писмено потвърждение от съответното румънско дружество - получател. Представените в съдебното производство фактури и товарителници не са оспорени като документи, притежават изискуемите реквизити, отразените в тях данни относно вида и количеството на стоката съответства на тези по ЕАД и коносаменти. Съдът правилно е ценил доказателствената сила на документите и е приел верността на удостоверените в тях обстоятелства. Съдът също така е направил обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи относно наличието на вътреобщностна доставка (ВОД) като условие за освобождаване от внос. В съответствие с определението по чл. 7 ЗДДС и изискванията за доказване по чл. 45 ППЗДДС съдът е приел, че при наличие на фактура, съдържаща идентификационен номер по ДДС на получателя и транспортен документ, съдържащ удостоверяване за получаване на стоките на територията на друга държава-членка, е налице ВОД. В тази връзка е налице и едно от трите кумулативно необходими условия за освобождаване от данък на вноса, предвидени в разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗДДС в ред към вноса . Другото кумулативно необходимо условие е било безспорно установено - касаторът като вносител е регистрирано по ЗДДС лице към периода на вноса. В тази приложима редакция на ЗДДС е установено още едно кумулативно необходимо изискване за възникване на правото на вносителя на освободен от данък внос, а именно - условието по чл. 58, ал. 1, т. 6, б. "б" ЗДДС - в съпровождащите стоката транспортни документи да е указано, че стоката е предназначена за друга държава-членка. В процесния случая в съпровождащите стоката коносаменти липсва такова указание, нито има данни или твърдения за прехвърляне на коносаментите по реда на чл. 119, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване. Правилен е изводът на съда, че не е изпълнено второто от условията на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС във връзка с чл. 51, ал. 2 от ППЗДДС - "в съпровождащи стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка". При така установените по делото данни, едновременното наличие на трите условия, посочени в чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС относно процесната стока не са налице. Правилно съдът е приел, че в случая, по всеки от десетте вноса, са се осъществили две сделки: първата е завършила с придобиването на процесната стока от дружеството - вносител, по която се дължи ДДС, а втората е сделката между него и румънски търговец, която е вътреобщностна и е освободена от ДДС. Обстоятелството, че стоката е предназначена за друга държава членка и че със същата вносителят ще осъществи последваща вътреобщностна доставка, следва да е отразено в документите, приложени към ЕАД, каквото отразяване в случая липсва. Съобразно установените факти, правилно е приложен материалният закон - чл. 58, ал., 1, т. 6 от ЗДДС, във връзка с чл. 51, ал. 2 от ППЗДДС и актът е законосъобразен, както правилно е приел първоинстанционния съд. Решението, постановено от АС - Бургас е правилно и следва да бъде оставено в сила С оглед изхода на спора не се дължат разноски в полза на касатора. Не се следва заплащане на разноски и на ответната страна, тъй като няма данни по делото да се направени такива в касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение.