Решение № 184 от 17.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 580/2018 г.

Решение № 184 от 17.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 580/2018 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Ваня Алексиева Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молбата на "БЕНИТА 2007" ЕООД, със седалище [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Бургаския районен съд № 1788 от 16.11.2015 г., по гр. д. № 8580/2014 г., потвърдено с решение на Бургаския окръжен съд № IV -27 от 22.03.2016 г., по в. гр. д. № 213/2016 г., с което са отхвърлени предявените от молителя, като ищец, срещу "СТО 2013" ЕООД, [населено място], [община] обективно кумулативно съединени искове: по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 8 698.30 лв., формирана от сбор на платени на отпаднало основание авансови суми по договор № 001/01.09.2013 г. за покупко-продажба на дървесина и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 99.36 лв., обезщетение за забава. При обосноваване отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молителят се позовава на справка- удостоверение № 1021/10.05.2017 г. на нотариус, рег. № 492 на КЧН - Д. Ч., с район на действие РС [населено място], с което е удостоверена надлежно учредена представителна власт на лицето Е. Л. К., като представител на "СТО 2013" ЕООД, [населено място], община Созопол. Твърдението е, че същото притежава правната характеристика на новооткрито писмено доказателство, удостоверяващо факт от съществено значение за делото, предвид изготвената и приета в производството по гр. д. № 8580/2014 г. на БРС графологическа експертиза за положен от името на ЮЛ - ответник подпис на неизвестно лице върху Тристранен споразумителен протокол № 002/30.09.2013 г., вместо законния му представител, който не е бил известен на страната, настоящ молител, при решаване на спора в инстанционното производство и е констатиран случайно в друго съдебно производство - с ответника "ГЛОК 2010" ООД. Ответникът по молбата за отмяна, чрез процесуалния си представител адв. М. Д., по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК възразява по основателността и, излагайки подробни писмени съображения. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си в извънинстанционното производство по отмяна, намира: С определение № 114 от 19.03.2018 г., по т. д. № 580/18 г. на състав на второ търговско отделение на ВКС молбата на "БЕНИТА 2007" ЕООД, [населено място] за отмяна на на влязлото в сила решение на Бургаския окръжен съд № IV -27 от 22.03.2016 г., по в. гр. д. № 213/2016 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Бургаския районен съд № 1788 от 16.11.2015 г., по гр. д. № 8580/2014 г. е приета за процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. За да е налице отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, аналогично на въведеното с чл. 231, б. "а" ГПК (отм.), то следва новооткритото доказателство, респ. новооткритото обстоятелство, на което молителят се позовава да не му било известно при разглеждането на спора в инстанционното производство, или дори и да му е били известни да не е бил обективно в състояние да го посочи, респ. се снабди със съответния документ, въпреки положената от него процесуална дисциплина и дължима грижа за добро водене на делото и единствено по тази причина да не е могъл да го представи пред решаващия съд. Освен това съдържащите се в соченото новооткрито доказателство данни за юридически или доказателствени факти е необходимо да са относими към изхода на спора т. е. да са от съществено значение за същия и да обосновават различен от постановения краен правен резултат. В случая от представеното от молителя писмено доказателство се установява, че под № 3045 от 22.10.2013 г. в общия регистър за 2013 г. на нотариус, рег. № 492 на КЧН - Д. Ч., с район на действие съдебния район на Районен съд [населено място] е записано нотариално удостоверен подпис в пълномощно, с което С. Г. И. с ЕГН: [ЕГН], в качеството си на управител на ТД "СТО 2013" ЕООД, [населено място], [община] с[ЕИК], е упълномощил лицето Е. Л. К. да извършва всякакви правни действия и да го представлява, в качеството му на управител на дружеството, пред всички лица, организации и учреждения в страната и извън нея, вкл. да извършва разпоредителни действия, а също така и примерно посочени правни действия. Съпоставени датата на извършеното нотариално удостоверяване подписа на упълномощителя С. И. - 22.10.2013 г. и датата на подписване процесния Тристранен споразумителен протокол № 002 - 30.09.2013 г., дават основание да се приеме, че визираното обстоятелство - упълномощаването на Е. Л. К. да представлява управител на ТД "СТО 2013" ЕООД, [населено място], община Созопол, удостоверено с представеното писмено доказателство, не притежава нито един от горепосочените белези, поради което няма правна характеристика на новооткрито по вложения от законодателя смисъл в нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Нещо повече, видно от мотивите в съдебния акт на БРС № 1788 от 16.11.2015 г., по гр. д. № 8580/2014 г., потвърден от въззивното решение на БОС по в. гр. д. № 213/16 г., приетото за проведено успешно оспорване истинността на частния свидетелстващ документ - Тристранен споразумителен протокол № 002/30.09.2013 г. е поради това, че положеният подпис на вписания в документа за участващ в подписването му С. Г. И., като управител на ТД "СТО 2013" ЕООД, [населено място], община Созопол, е от друго /неустановено/ лице, при неточна имитация подписа на първия. Следователно не се касае до документ, подписан от лицето Е. Л. К. и констатирана от съда липса на надлежно учредена представителна власт за същия, в която хипотеза соченото удостоверение би породило последиците, на които молителят се позовава, а за съвсем различна хипотеза. Отделено е, че датата на визирания документ - Тристранен споразумителен протокол, предхожда учредената представителна власт на лицето К., дори да се приеме, че положеният за дружеството- ответник подпис на управителя С. е негов, което изключва соченото ново обстоятелство да е от съществено значение за изхода на делото. Освен изложените съображения, според настоящия съдебен състав от значение в случая е и обстоятелството, че за страната молител, при проявена процесуална грижа да охрани интересите си, е съществувала процесуалната възможност на чл. 192 ГПК и тя е могла да представи депозираната понастоящем справка -удостоверение в хода на делото в инстанционното производство, както явно е процедирала в друго съдебно производство по възникнал правен спор между страните. Що се касае до въпроса дали съдилищата в инстанционното производство са тълкували нормата на чл. 301 ТЗ в съгласие с формираната задължителна практика по приложението и, който е същественият за постановения краен правен резултат по делото, то доколкото правилността на влезлия в сила съдебен акт, извън строго формалните и изброени изчерпателно от законодателя отменителни основания по чл. 303, ал. 1 ГПК, не е предмет на осъществявания от ВКС извънреден контрол, той не следва да бъде обсъждан. Ответникът по молбата за отмяна не е претендирал деловодни разноски за извънинстанционното производство по отмяна, поради което при този изход на делото и процесуалното правило на чл. 78, ал. 3 ГПК не се присъждат такива. Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, ТК, на осн. чл. 303, ал. 1 ГПК