Решение № 212 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12334/2017 г.

Решение № 212 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12334/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Е. Василев, чрез пълномощника му адв. К. Марков против заповед № 8121 К-6847 от 01 септември 2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5 и ал. 4 от Наредба № 8121 з-310 от 17 юли 2014 г., а именно поради отказ на служителя да заеме длъжността. Той е възстановен с влязло в сила решение № 10205 от 02 август 2017 г., постановено по адм. дело № 3627/2017 г., по описа на Върховния административен съд – петчленен състав, втора колегия, оставящо в сила решение № 13207 от 07 декември 2015 г., постановено по адм. дело № 1307/2015 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта, като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Моли за отмяната й. Претендира присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски, обективирани в депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Бучкова, оспорва жалбата като неоснователна. Моли оспорването да бъде отхвърлено като излага подробни съображения в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200, 00 лева. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, намира от фактическа страна следното: С решение № 13207 от 07 декември 2015 г., постановено по адм. дело № 1307/2015 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение e oтменил по жалба на Е. Василев заповед № 8121 К – 3000 от 16 декември 2014 г. на министъра на вътрешните работи. Съдебният акт, след касационното му оспорване е оставен в сила с решение № 10205 от 02 август 2017 г., постановено по адм. дело № 3627/2017 г., по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, втора колегия. Жалбоподателят е подал заявление рег. № 345000-5993 от 11 август 2017 г. до министъра на вътрешните работи за възстановяване на заеманата от него длъжност преди незаконното уволнение, а именно "директор III степен" на Областна дирекция на МВР – Смолян. В тази връзка с писмо рег. № 8121 р-17849 от 17 август 2017 г. е изискана информация от директорите на ГДБОП, ГДНП, ГДГП, СДВР, ОДМВР, СОБТ, АМВР, ДВС, Института по психология на МВР, дирекция "Миграция", дирекция "Инспекторат" и командира на СОБТ за вакантните ръководни длъжности за държавни служители, съгласно приложение № 6 от МЗ № 8121 з-141 от 24 януари 2017 г. за прилагане на класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 3 от ЗМВР. В отговор директорите на посочените структури са подали писмено в "Човешки ресурси" информация за вакантните ръководни длъжности в посочените органи. Впоследствие министърът е изпратил на 24 август 2017 г. писмо до Василев да се яви на 28 август 2017 г. в приемната на Министерство на вътрешните работи – гр. София. За последната дата, в присъствието на възстановено на работа лице и адвоката му, и на длъжностни лица от МВР е съставен протокол за предлагане на вакантна длъжност на държавния служител в МВР, при условията на чл. 7, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 8121 з-310 от 17 юли 2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР и списък на ръководни длъжности в същото министерство – общо 51 броя, в градовете – Варна, Пловдив, Кърджали, Елхово, Златарево – Кюстендилско, Калотина, София, Пазарджик, Девня, Стражица, Видин, Кула, Враца, Козлодуй, Бяла Слатина, Оряхово, Габрово, Севлиево, Добрич, Ардино, Бургас, Долно Езерово – Бургаско, Перник, Радомир, Русе, Силистра, Дулово, Търговище, Хасково, Свиленград, Тополовград, Шумен и Елхово. След запознаване с протокола Е. Василев е изрично е заявил и записал, че не приема направените му предложения, тъй като същите не са равностойни на длъжността, която е заемал преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение с МВР. С протокол рег. № 345000-6585 от 04 септември 2017 г. на жалбоподателя е връчена заповед № 8121 К-6847 от 01 септември 2017 г., на основание 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, във връзка с чл. 7, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 8121 з-310 от 17 юли 2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР и протокол рег. № 8121 р-18512 от 28 август 2017 г., за прекратяване на служебното му правоотношение. От приетите по делото доказателства, включително решение № 13207 от 07 декември 2015 г., постановено по адм. дело № 1307/2015 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение и решение № 10205 от 02 август 2017 г., постановено по адм. дело № 3627/2017 г., по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, втора колегия, се установява, че до прекратяване на служебното правоотношение със заповед № 8121 К-3000 от 16 декември 2014 г. на министъра на вътрешните работи жалбоподателят е заемал длъжността "директор III степен" на Областна дирекция на МВР – Смолян – ръководна длъжност по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. При така установените факти, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, излага следните правните изводи: Жалбата е подадена в срок и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентен орган, при спазване изискванията за форма, като настоящият съдебен състав не констатира допуснати от административния орган нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, но е нарушен материалния закон. С разпоредбата на чл. 232 от ЗМВР (изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) законодателят е приел, че при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната длъжност и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение се явят в съответната структура. Когато предишната длъжност не е вакантна или е съкратена, държавните служители в МВР се възстановяват на друга длъжност в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1 от същия закон. Цитираната правна норма съдържа действия, които държавният служител следва да предприеме в определен срок и с които да обективира волята си да бъде възстановен. В тази част разпоредбата на чл. 232 от ЗМВР е изпълнена от страна на жалбоподателя и в определения двуседмичен срок е манифестирал волята си да бъде възстановен на заеманата, преди прекратяване на служебното му правоотношение, длъжност директор III степен на Областна дирекция на МВР – Смолян. Спорът по делото се свежда досежно прилагането на изречение второ, предложение първо, в хипотезата му, когато предишната длъжност не е вакантна. В тази част следва да бъде тълкувано в смисъл, че предложената на жалбоподателя длъжност следва да бъде друга такава, в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1 от ЗМВР - съобразно изпълняваните функции и притежаваната квалификация. Следва да бъде със същия ранг, професионален опит, изискване на образование и други специфични изисквания, които са свързани с длъжностите в системата на МВР. В случая, между предложените 51 на брой позиции, отразени в протокола от 28 август 2017 г. и заеманата длъжност от жалбоподателя - "директор III степен" на Областна дирекция на МВР – Смолян, не са от съответния вид по чл. 143, ал. 1 от ЗМВР. С Наредба № 8121 з-310 от 17 юли 2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, (обн. ДВ. бр. 60 от 22 юли 2014 г., изм. и доп. ДВ. бр. 87 от 21 октомври 2014 г., изм. ДВ. бр. 104 от 16 декември 2014 г., изм. и доп. ДВ. бр. 29 от 21 април 2015 г., изм. и доп. ДВ, бр. 29 от 7 април 2017 г., в сила от 07 април 2017 г.) се определят условията и редът за преназначаване, както и редът за временно преназначаване на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР. В чл. 7, ал. 6 от същия подзаконов акт изрично е посочено, че в случаите по ал. 1, т. 5 – при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, на държавния служител се предлага и се преназначава на равностойна длъжност. Нито една от предложените длъжности на жалбоподателя не е равностойна на заеманата от него преди незаконното му уволнение. Недопустимо е Василев да бъде назначен на неравностойна длъжност, такава която не се доближава до тази, която е заемал. Това е формално предлагане на длъжности, които са толкова неподходящи за лицето, че е предвидим неговия отказ да откаже предложените му и да не се предприеме проверка относно наличието на длъжности, които са подходящи за него – при съобразяване на придобития му III ранг в системата на МВР, професионален опит и ръководен опит. Ръководител на секция, началник на участък, началник на сектор, началник отдел, началник на районно управление, заместник – директор, заместник ректор и ръководител катедра са абсолютно неподходящи и неравностойни на заеманата от него преди прекратяването на служебното му правоотношение длъжност, поради това при възстановяването му следва да му бъде предложена и същата работна позиция – директор на ОД на МВР. В този смисъл, настоящият съдебен състав счита, че административният орган не е изпълнил разпоредбата на чл. 232 от ЗМВР и чл. 7, ал. 6 от Наредба № 8121 з-310 от 17 юли 2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерство на вътрешните работи и не е възстановил със служителя служебното правоотношение във вида, който е съществувал преди отмяната на заповедта за уволнението. Изложеното по-горе налага изводът, че при издаване на обжалваната заповед е нарушен материалният закон и е в несъответствие с целта на закона, тъй като административният орган не е упражнил правото си съгласно чл. 6 от АПК по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като с административния акт е недопустимо да се засягат права и да се причиняват вреди, явно несъизмерими с преследваната цел – по арг. на чл. 6, ал. 5 от АПК (в този смисъл е решение № 2372 от 24 февруари 2017 г., постановено по адм. дело 10526/2015 г., по описа на Върховния административен съд, пето отделение). По изложените съображения, настоящият тричленен състав счита, че оспорването е основателно, поради което заповед № 8121 К-6847 от 01 септември 2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която служебното правоотношение на Е. Василев е прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, следва да бъде отменена като незаконосъобразна на основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. С оглед изхода на спора, искането на процесуалния представител на Василев да му бъдат заплатени сторените от него съдебно – деловодни разноски, обективирани в депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, в размер на 515, 00 лв., е основателно единствено за сумата от 10, 00 лв., представляваща заплатена държавна такса по сметка на Върховния административен съд и 480, 00 лв. за заплатен адвокатски хонорар. Внесената държавна такса в размер на 25, 00 лв. е недължимо платена. Ето защо, само сумата в размер на 490, 00 лв. е доказана и следва да се възложи в тежест на административния орган. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на пето отделение и на осн. чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК,