Решение № 4524 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9324/2013 г.

Решение № 4524 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9324/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Врабец" ЕООД, чрез пълномощника си адв. А. Станчева, против решение № 778/8.04.2013 г., постановено по адм. д. № 2194/2012 г., по описа на Административен съд, гр. Пловдив /АС/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, обосноваващо отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че е налице нереалност на доставката на стоки. Моли да бъде отменено решението и постановено ново, с което се уважи жалбата на дружеството. Ответникът по жалбата - директора на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в писмен отговор излага доводи за правилност на решението. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 241106519/20.03.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, офис Смолян, В ЧАСТТА, потвърдена и изменена с Решение № 654/12.06.2012 г. на Директор Дирекция "ОУИ" /тогава, сега с променено наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ - Пловдив при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 02.2007 г. в размер на 4 169,60 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 1 320,92 лв., установена при ревизията данъчна загуба за 2007 г. в размер на 78 377,73 лева и допълнително определен корпоративен данък за 2008 г. в размер на 2 084,80 лева, ведно с прилежащите лихви. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че обжалваният РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. По същество на спора съдът е приел, че с РА не е признат данъчен кредит в общ размер на 4 169,60 лева и увеличение на декларирания счетоводен финансов резултат на жалбоподателя със сумата в общ размер на 20 848 лева по 5 броя фактури, подробно описани в ревизионния акт с издател "Теотрейд" ЕООД с предмет на доставките различни количества строителни материали. За да отхвърли жалбата на ревизираното дружество срещу процесния ревизионен акт, първоинстанционният съд не e кредитирал заключението в частта му относно констатацията, че стоките са транспортирани от доставчика до строителния обект на жалбоподателя именно по начина, деклариран от последния и че доставените строителни материали са вложени в извършените от друго лице последващи доставки с предмет СМР, т.е. използвани са за строителна услуга. В заключението си вещото лице се позовава на документи, които е проверило в счетоводството на доставчика, но които не са надлежно приобщени към доказателствения материал по делото (товарителници и пътни листове, съставени от доставчика "Теотрейд" ЕООД). Първоинстанционният съд е приел, че безспорно вещото лице е работило изцяло и единствено по счетоводни данни или като цяло всъщност това заключение принципно не установява различна от възприетата такава от органите по приходите. При проследяване на стоковия поток на стоките до влагането им в строителния обект, вещото лице се е позовало на данни във фактури, издадени от ЕТ "Сиси - Ивайло Цонев", но не е съобразило, че обжалваният ревизионен акт е отменен в тази му част и не може да се твърди с категоричност влагането на строителните материали в конкретна строителна услуга. Нещо повече, по делото са представени като доказателство актове обр. 19, съпътстващи фактури № № 20/22.03.2007 г. и 21/20.04.2004 г. (л. 634 и 635). След съпоставка на отчетените СМР и закупените строителни материали се констатира, че са вложени само част от тях - топлоизолационния материал, гипс и и латекс, като за закупените количества цимент, теракол и тухли четворки не са представени доказателства за влагане в СМР. Решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Действително съдът правилно в открито съдебно заседание на 8.01.2013 г. е указал на жалбоподателя да депозира всички документи, по които е работило вещото лице и същият не е направил искане за събирането им. Настоящата инстанция счита, че с оглед спазване на принципа на служебното начало и с оглед правилното решаване на делото при положение, че вещото лице е заявило, че е видяло определени документи при доставчика, които не са между кориците на делото, то е следвало съдът да изиска същите от третото неучастващо лице - доставчика "Теотрейд" ЕООД по реда на процесуалния закон. Настоящата инстанция не счита, че съдът е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК да съдейства на страните за изясняване на обективната истина. Поради това не може да се приеме, че твърденията за реалност на процесните доставки не са доказани поради процесуалното бездействие на страната, което би дало основание за отхвърляне на подадената жалба като недоказана. Представените пред настоящата инстанция писмени доказателства, а именно: стокови разписки, товарителници и пътни листи съдържат данни относно предаването и приемането на процесните родовоопределени стоки. Тези данни имат съществено значение за изясняване на фактическата обстановка и за правилното решаване на спора. Предвид гореизложеното и установената в чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания в касационната инстанция, същите следва да бъдат обсъдени от първоинстанционния съд, който да изложи свои мотиви относно тяхното кредитиране или не, които да бъдат обект на контрол от касационната инстанция. С оглед на изложеното оспореното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, съобразно дадените от касационната инстанция указания. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение