Решение № 3120 от 2.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 364/2011 г.

Решение № 3120 от 2.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 364/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба на Панайот Димитров Керелезов от гр. София за отмяна на влязлото в законна сила съдебно решение на Върховния административен съд, второ отделение, № 5887 от 21.05.2008 г., постановено по адм. д. № 12234/07 г. В молбата се твърди, че в изпълнение на решението на ВАС и на заповед № РД-14-1517 от 21.11.2006 г. на зам.-началника на ДНСК е пристъпил към премахването на извършения от него незаконен строеж - преустройство на апартамент № 14, находящ се в УПИ 1, кв. 11 по плана на ж. к. "Младост 4", гр. София, бл. 420, вх. Г, като за целта е наел строителна фирма. Твърди още, че при огледа техникът е установил, че дейността по разрушаване на постройката крие сериозна опасност за целостта на цялата сграда, така и за целостта на тръбите на парната инсталация и отходната канализация, както и за живота и здравето на живущите в блока. Посочва се, че с оглед констатациите на техника се е обърнал към вещо лице експерт, на което е възложил изготвяне на заключение, като след запознаване с последното е преценил, че при изпълнение на заповедта за премахване на постройката ще извърши престъпление от общ характер по раздели I, II и VII от НК. Молителят твърди, че е запознал живущите във вх. 1 и 2 на бл. 420 със заключението на вещото лице, след което те са излезли с декларация, с която се обявяват против премахване на постройката. По изложените съображения моли петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени посоченото решение на тричленния състав на Върховния административен съд, второ отделение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Ответният по молбата директор на ДНСК - гр. София не е взел становище. Ответникът по молбата Милош Серафимов Милошев взема становище за недопустимост на искането за отмяна, алтернативно поддържа становище за неоснователност на същото. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: С решение № 5887 от 21.05.2008 г., постановено по адм. д. № 12234/07 г., Върховният административен съд на Република България, второ отделение, е отменил като неправилно решението от 16.10.2007 г., постановено по адм. д. № 1465/2007 г. на Административен съд - София град, с което е отменена заповед № РД-14-1517 от 21.11.2006 г. на зам.-началника на ДНСК за премахване на незаконен строеж - преустройство на апартамент № 14, находящ се в УПИ 1, кв. 11 по плана на ж. к. "Младост 4", гр. София, бл. 420, вх. Г, собственост на Панайот Димитров Керелезов и вместо него е постановил друго такова, с което е отхвърлил като неоснователна жалбата на Панайот Димитров Керелезов срещу заповед № РД-14-1517 от 21.11.2006 г. на зам.-началника на ДНСК. Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от узнаване на решението. В случая като основание за отмяна е посочено чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, което е аналогично на основанието по чл. 239, т. 1 от АПК, като нови обстоятелства се сочат частно заключение на вещо лице и писмена декларация от живеещи в сградата, където се намира незаконното строителство. С оглед на датите на създаване на сочените писмени доказателства следва да бъде прието, че молбата е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на въпросната разпоредба налага изводът, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязла в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора значение на юридически или доказателствени факти, те да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Като доказателства за твърдяното ново обстоятелство - че съществува опасност за съществуващата сграда при премахване на незаконното строителство, се сочат частна съдебно-техническа експертиза и писмена декларация от собственици на обекти в сградата. По своето естество тези доказателства не могат да бъдат квалифицирани като "писмени доказателства" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като по своето естество те представляват показания на лица, които е можело да бъдат разпитани като свидетели или вещи лица в хода на делото. От друга страна от данните по делото не става ясно дали твърдяното обстоятелство е било налице по време на висящността на делото, чиято отмяна се иска, в който случай ще е налице непълнота на доказателства, който порок не може да бъде отстранен по пътя на отмяната или се касае за нововъзникнало обстоятелство след приключване на съдебното дирене, която хипотеза не попада в приложното поле на чл. 239, т. 1 от АПК. С оглед на гореизложеното следва да бъде прието, че не е налице основанията за отмяна по чл. 239, ал. 1 от АПК и направеното искане за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в законна сила решение на Върховния административен съд се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на процеса молителят Панайот Димитров Керелезов следва да бъде осъден да заплати на Милош Серафимов Милошев разноски по делото в размер на 150 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на петчленен състав на втора колегия,