Решение № 60092 от 8.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3322/2020 г.

Решение № 60092 от 8.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3322/2020 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Дияна Ценева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С въззивно решение № 253 от 7.08.2020 г. по в. гр. д. № 417/2020 г. на Окръжен съд Пазарджик е отменено решение № 235 от 19.02.2020 г. по гр. д. № 2236/2019 г. на Районен съд Пазарджик и вместо него е постановено друго по същество на спора, с което е отхвърлен предявеният от С. Ф. Г. против К. Й. А. и С. П. И. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят бездействието си и да извършат ремонт на канализационните и водопроводните тръби в апартаментите си, находящи се в жилищната сграда в [населено място], [улица]. С определение № 162 от 16.04.2021 г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по подадената от С. Г. касационна жалба за проверка на неговата допустимост в частта, с която е отхвърлен предявеният негаторен иск против ответницата К. А., а в частта, с която искът е отхвърлен по отношение на ответницата С. И. -поради съмнение за очевидна неправилност. Жалбоподателят поддържа, че в частта, с която въззивният съд е отхвърлил иска по отношение на К. А. въззивното решение е недопустимо, тъй като в тази част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила. Счита, че в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 109 ЗС против ответницата С. И. решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Ответницата по касация С. И. изразява становище, че въззивното решение е правилно в частта, с която предявеният против нея негаторен иск е отхвърлен като неоснователен, тъй като по делото не е установено по несъмнен начин, че течът в жилището на ищеца се дължи на компрометирани връзки на хоризонталните метални тръби в банята на собственото й жилище, а не на повреди в общата вертикална каменинова канализационна тръба. Ответницата К. А. не е взела становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: По делото не е спорно, че ищецът С. Г. е собственик на жилище, разположено на първия етаж в жилищната сграда в [населено място], [улица]. Над него на втория етаж е жилището, собственост на ответницата К. А., а на третия етаж-жилището, собственост на ответницата С. И.. Твърдението на ищеца е било, че водопроводните и канализационните тръби в санитарните възли на ответниците са повредени и не функционират нормално, в резултат на което в неговия санитарен възел се стича отпадна вода. След извършен оглед в трите жилища назначената по делото съдебно- техническа експертиза е установила, че сградата се състои от четири етажа-един търговски и три жилищни. Вертикалните щрангове на канализационната инсталация са от каменинови тръби, а хоризонталните отклонения от мивките и подовите сифони-от метални тръби. Хоризонталните отклонения са под замазката на етажната плоча и са видими по тавана на по-долния етаж. В санитарното помещение в жилището на ищеца вещото лице е констатирало, че вертикалният и хоризонталният канализационен щранг е са скрити в "куфар" от гипсокартон. В помещението са монтирани нова настилка и облицовка с керамични плочи. Таванът е облицован с минераловатни пана. По гипсокартона, с който е опаковано хоризонталното отклонение от втория етаж, има петна от мръсна /кална/ вода. Такива има и по плочите на подовото покритие. В съседния апартамент, вещото лице е установило петна от мръсна вода по тавана и стената, която граничи със санитарното помещение на ищеца, както и надигната настилка от паркет. Вещото лице е констатирало и че в санитарното помещение на втория етаж също е извършен ремонт. В помещението са монтирани нова настилка и облицовка от керамични плочи. Подовият сифон е останал под нивото на подовите плочи и предполага проникване на вода извън него. Към момента на огледа по тавана в зоната около канализационното отклонение на подовия сифон на третия етаж вещото лице е установило частично отлепена мазилка и петна от кална вода. Такива петна са забелязани и по стените, граничещи с вертикалната каменинова тръба. По стените и тавана на санитарното помещение на жилището на третия етаж не са установени петна от вода. След преценка на заключението на вещото лице въззивният съд е приел, че петната от мръсна /кална/ вода по тавана и пода на санитарното помещение на ищеца са резултат от лошото състояние на общата за етажната собственост вещ-вертикалния щранг и хоризонталните отклонения от него. Сградата е строена през 60-те години на миналия век, като канализационната инсталация е изпълнена от каменинови тръби, чийто срок на експлоатация вече е изтекъл. Връзките между вертикалния щранг и хоризонталните отклонения към него на втория и на третия етаж са компрометирани, и това е причината за появата на теч в санитарния възел на ищеца. В обобщение е направил извод, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал че с действията си ответниците му пречат да упражнява правото си на собственост, както и че е налице причинно-следствена връзка между тяхното поведение /бездействие/ и теча в санитарното му помещение. По тези съображения е намерил предявеният негаторен иск за неоснователен. Въззивното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено в частта, в която е отхвърлен предявеният от С. Г. против К. А. иск. В тази част първоинстанционното решение, с което тя е осъдена да преустанови бездействието си и да извърши ремонт на канализационните и водопроводните тръби в апартамента си на втория етаж, е влязло в сила като необжалвано и правилността му не може да бъде проверявана по реда на инстанционния контрол. Въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба само от ответницата С. И.. К. А. не е обжалвала осъдителното решение на Районен съд Пазарджик, нито се е присъединила към жалбата на ответницата И. по реда на чл. 265, ал. 1 ГПК. По настоящото дело ответниците Стойка И. и К. А. са обикновени, а не необходими другари, тъй като нито естеството на спорното право, нито по разпореждане на закона се налага постановеното решение да бъде еднакво спрямо тях, а въззивният съд не разполага с правомощието да отмени постановеното първоинстанционно решение и по отношение на необжалвалите обикновени другари на жалбоподателя. Въззивното решение е неправилно в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС е отхвърлен по отношение на ответницата С. И.. Изводът на въззивния съд, че поведението /бездействието/ на същата не е в причинна връзка с констатираните от вещото лице теч и влага в жилището на ищеца, тъй като същите са в резултат на лошото състояние на обща за етажната собственост вещ, е необоснован и противоречи на материалния закон. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС общи части са главните линии на всички видове инсталации в сградата-етажна собственост, тъй като те са предназначени за общо ползване. Отклоненията от главните линии, които достигат до отделните обекти и са предназначени да обслужват само тях, не са общи части по смисъла на цитираната разпоредба. Те принадлежат на собствениците на обслужваните от тях помещения. Затова и тежестта за поддържането им в изправно експлоатационно състояние е на отделния собственик. В случая, съобразявайки местоположението на петната от кална /мръсна/ вода в банята на ищеца, в съседното жилище и банята на втория етаж, вещото лице е посочило, че те най-вероятно са следствие от компрометирани връзки между камениновите тръбни сегменти и етажните хоризонтални отклонения към тях, както и от спукана /корозирала/ метална канализационна тръба на хоризонталното отклонение на подовия сифон на санитарния възел на втория и третия етаж към общата вертикална каменинова тръба. Ремонтирането /подмяната/ на корозиралите хоризонтални метални тръби в баните на втория и третия етаж и заздравяването на връзките им с вертикалната канализационна тръба, обща за всички етажни собственици, е задължение на собствениците на тези жилища. С гласни доказателства по делото е установено, че ответницата И. е била уведомена от ищеца за съществуващия теч и необходимостта от извършване на ремонт на канализационните тръби в собственото й санитарно помещение, но не е предприела необходимите действия, нито е дала съгласие ищецът да извърши подмяна на общата канализационна тръба и ремонт на санитарното помещение за своя сметка. Налице е неправомерно бездействие от нейна страна, което е в причинна връзка със създадените за ищеца пречки и неудобства да ползва пълноценно собствения си имот. Тази причинна връзка не може да се счита изключена поради това, че наред с подмяната на хоризонталните канализационни тръби, за окончателно трайно отстраняване на теча вещото лице е препоръчало и смяна на вертикалния щранг. Експертизата е категорична, че подмяната на вертикалния щранг без да бъдат подменени и хоризонталните тръби няма да доведе до преустановяване на теча, което означава, че дори констатираните неизправности и компрометираната връзка с главния щранг на хоризонталната канализационна тръба на ответницата И. да не са единствена причина за проникването на отпадни води в жилището на ищеца, тези неотстранени неизправности също допринасят в значителна степен за общия вредоносния резултат. В подкрепа на този извод са показанията на св. К., който при пореден опит за отстраняване на теча в санитарното помещение на ищеца, е посетил и банята на третия етаж, и е установил, че същата не е ремонтирана продължителен период от време, има неуплътнени фуги, напукан фаянс, теч от сифона на мивката и неуплътнена връзка с камениновата тръба, откъдето подлива вода. Въпросът в каква технологична поредност следва да се извърши ремонт/ подмяна на вертикалния канализационен щранг и на хоризонталните тръби към него, отвеждащи отпадните води от баните на втория и третия етаж, е извън предмета на иска по чл. 109 ЗС. За уважаването на този иск е достатъчно да се установи, че ищецът е собственик на вещта, и че ответникът извършва неоснователни действия, с които пряко или косвено създава пречки за упражняване на правото му на собственост в пълен обем. По настоящото дело тези предпоставки са доказани. Налице е неправомерно продължително бездействие на ответницата И., която не извършила необходимия ремонт на хоризонталната канализационна тръба в банята на собственото й жилище и укрепване на връзката й с вертикалната канализационна тръба, което е в причинна връзка с наличието на теч в банята на ищеца, и създава пречки за нормалното и пълноценно ползване на жилището му. По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която предявеният от С. Г. против С. И. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да преустанови бездействието си и да извърши ремонт на канализационната тръба в банята на апартамента си, находащ се в на третия етаж в жилищната сграда в [населено място], [улица], и в тази част бъде постановено друго, с което този иск бъде уважен. В частта, с която искът за извършване на ремонт на водопроводните тръби в апартамента е отхвърлен, въззивното решение е правилно. По делото не е установено причина за теча в банята на ищеца да е повреда на водопроводната инсталация. Водим от гореизложеното съдът