Решение № 8525 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1436/2009 г.

Решение № 8525 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1436/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Виолета Куманова Дюлгерска, Камен Руменов Сарафов и Милена Руменова Сарафова, чрез пълномощника им адв. Стефка Спиридонова, срещу решение № 103 от 17 ноември 2008 година, постановено по адм. д. № 169/2007 година по описа на Административен съд Габрово, с което е отхвърлена жалбата им против отказа на главния архитект на община Габрово от 16 август 2007 година за издаване удостоверение за статут на търпимост на строеж. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна, чрез юрк. Ирена Митева, намира за неоснователна подадената касационна жалба. Излага подробни съображения за това в представена по делото писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Габрово Виолета Куманова Дюлгерска, Камен Руменов Сарафов и Милена Руменова Сарафова са оспорили отказа на главния архитект на община Габрово от 16 август 2007 година за издаване удостоверение за статут на търпимост на строеж преустроена плевня в дърводелска работилница, находяща се в имота на наследници на Румен Сарафов в с. Драганчета, община Габрово. Съдът е приел, че не са налице предпоставките за търпимост на строежа, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото е установено, че процесната плевня е построена далеч преди 07 април 1987 година. Установено е също така, че през 1992 година е извършен основен ремонт на сградата, за извършването на който не са одобрявани строителни книжа. При тези данни правилно административният съд е приел, че приложимата разпоредба е тази на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Цитираната разпоредба предвижда, че незаконни строежи, започнати в периода 08 април 1987 година - 30 юни 1998 година, но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са били декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 година. В случая тази последна предпоставка не е налице - по делото не са представени доказателства за декларирането на незаконния строеж пред одобряващите органи в посочения срок. При това положение безпредметно е изследването на останалите предпоставки за приложените на цитираната норма. В тази връзка следва да се отбележи, че неправилно съдът е приел, че след като за извършването на основния ремонт не са били издадени строителни книжа, то това обстоятелство го прави недопустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му. Липсата на строителни книжа прави строежа незаконен, а това е една от предпоставките за неговата търпимост. Това обстоятелство обаче не се е отразило на правилността на решението, доколкото - както беше отбелязано по-горе, незаконния строеж не е бил деклариран. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като правилна ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,