Решение № 2104 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10556/2008 г.

Решение № 2104 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10556/2008 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационни жалби на н-ка на Столична РДНСК и на Иван Георгиев Иванов и Арсена Василева Айдемирска, двамата от гр. София, срещу решение № 302/21.04.2008 г., по адм. д. № 1034/2007 г. на Административен съд - София-град, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на Валентин Симеонов Симов от гр. София срещу Заповед № ДИ-04-05/24.01.2006 г. на н-ка на Столична РДНСК, ведно с произтичащите от това последици. От ответниците, становище в съдебно заседание за неоснователност на касационните жалби, изразява Валентин Симеонов Симов, като се иска решението на административния съд да се остави в сила. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационните жалби са основателна и предлага да се уважат. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че са неоснователни. С обжалваното решение Административният съд - София-град, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Валентин Симеонов Симов Заповед № ДИ-04-05/24.01.2006 г. на н-ка на Столична РДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ За да постанови решението си съдът приел, че при издаването на заповедта не са спазен материалноправни норми, поето води до незаконосъобразността й. Решението е правилно, като изложените мотиви от административния съд към обжалваното решение, относно незаконосъобразността на процесната заповед се приемат изцяло от настоящата касационна инстанция. Освен това заповедта е незаконосъобразна и по следните съображения: Процесната заповед е издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на установен незаконен строеж, като видно от мотивите в нея, административният орган не е изложил такива относно приложима ли е разпоредбата на § 16 ПР на ЗУТ или не. Само на това основание, поради не изложени мотиви в тази насока, заповедта е незаконосъобразна и правилно е отменена. § 16 ПР на ЗУТ е императивна разпоредба и при наличие на някоя от хипотезите по нея, незаконният строеж не се премахва. В конкретния случай е установено, че строежът "жилищна сграда - реконструкция на тавански етаж" е извършен след 2000 г. Съгласно § 184 ПЗР на ЗИДЗУТ от 2003 г. Валентин Симов, със заявление вх. № СА-94-В-13/23.01.2004 г. до СО - район "Оборище", е заявил незаконния строеж и е поискал узаконяването му, по което е последвал отказ за узаконяване. От материалите по делото и от заключението на вещото лице се установява, че е извършена реконструкция на таванския етаж представляваща надстройка от лек тип на стоманобетонова скелетна конструкция, като изградените нови външни ограждащи стени са издадени извън съществуващите по-долу такива, старият зид е завишен с около 45 см., външните стени са иззидани изцяло от газобетон, като светлата част е 2.12 м., а в друга част - 2.42 м. При тези данни извършеното надстрояване с около 0.45 м на собствени помещения, извършеното строителство е допустимо по действуващите градоустройствени планове и по правилата и нормативите за периода 2000 - 2001 г., тъй като не се изменя характера и начина на застрояване, както и същото е декларирано с депозиране на посоченото по-горе заявление. С оглед на това налице е хипотезата на § 16, ал. 3 ДР на ЗУТ и строежът е търпим и не подлежи на премахване, поради което при правилно прилагане на материалния закон и обосновано административният съд е отменил процесната заповед, като противоречаща и на посочената императивна норма. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК