Решение № 773 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7405/2010 г.

Решение № 773 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7405/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 720 от 7.04.2010 г., постановено по адм. дело № 3326/2009 г. на Административен съд - Варна, Първо отделение, VIII състав, с което е отменен по жалба на ДЗЗД "Балкан Кар", гр. Варна, представлявано от Георги Георгиев Стаматов, РА № 030800312/24.04.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта потвърдена с Решение № 351/7.07.2008 г., с която допълнително му е начислен ДДС за получени ВОП за м. 05.2007 г. в размер на 195,58 лв., за м. 06.2007 г. в размер на 2127,94 лв. и м. 09.2007 г. в размер на 899,68 лв., ведно със съответните лихви. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението на АС - Варна, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - ДЗЗД "Балкан Кар", гр. Варна, представлявано от Георги Георгиев Стаматов не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Образувано е във връзка с решение на ВАС № 15047/09.12.2009 г. постановено по адм. д. № 6620/2009 г., с което е отменено Решение № 350/9.03.2009 г. на Варненския административен съд, постановено по адм. д. № 1807/2008 г., с което е прогласена нищожността на Ревизионен акт № 030800312/24.04.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта, с която на ДЗЗД "Балкан Кар", гр. Варна са определени допълнителни задължения по ЗДДС за получени ВОП за м. 05.2007 г., м. 06.2007 г. и м. 09.2007 г., за които лицето не е начислило ДДС. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, с указания за разглеждане и решаване на спора по същество. Предмет на разглеждане в настоящото производство е жалбата на ДЗЗД "Балкан Кар", против РА № 030800312/24.04.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта потвърдена с Решение № 351/7.07.2008 г., с която допълнително е начислен ДДС за м. 05.2007 г. в размер на 195,58 лв., м. 06.2007 г. в размер на 2127.94 лв. и м. 09.2007 г. в размер на 899,68 лв., ведно с лихвите върху тях, във връзка с констатации за получени от лицето ВОП. Не се спори, че след справка в системата VIES от страна на органите по приходите е установено, че за периода 24.04.2007 г. - 30.09.2007 г. от доставчици са декларирани ВОД към ДЗЗД "Балкан Кар", като според системата е налице разлика между обема на ВОД и ВОП, по периоди и в размери както следва: за периода 1.04.2007 г. - 30.06.2007 г. разлика в размер на 4600 евро за продавач с VIN 00693110199, в размер на 840 евро за продавач с VIN 02890720176 и разлика в размер на 500 евро за продавач с VIN 03158100176; за периода 1.07.2007 г. - 30.09.2007 г. разлика в размер на 2300 евро за продавач с VIN 00693110199 и в размер на 3200 евро за продавач с VIN 03158100176. Безспорно за периода 24.04.2007 г. - 30.09.2007 г. ревизираното лице не е декларирало ВОП, като се твърди, че по отношение на доставките с предмет "превозни средства, които не са нови", е приложен специалния режим на облагане на маржа на цената. Съдът правилно е определил спора между страните, а именно доставките извършени от италианските доставчици регистрирани за целите на ДДС, представляват ли за жалбоподателя ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС или е налице условието по чл. 13, ал. 4, т. 1 от ЗДДС изключващо осъществяването на ВОП поради прилагането от страна на доставчика на специалните правила на облагане на маржа. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Основен принцип в областта на косвеното данъчно облагане е принципът на облагане в "държавата на местоназначението" на вътреобщностните доставки. Съобразно този принцип, облагането с ДДС следва потреблението на стоките и се извършва в държавата - членка, където те се доставят, като по този начин задълженията за начисляване на данъка се възлагат на получателя на доставката. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 84 от ЗДДС, съгласно която данъкът при ВОП е изискуем от лицето, което извършва придобиването. Данъкът се начислява с протокол и се посочва в справката - декларация за съответния данъчен период. Доставчикът, от своя страна, не начислява данък за доставката си, но я декларира в VIES - декларацията си. Съгласно § 1, т. 44 от ДР на ЗДДС, "VIES декларация" е обобщена декларация, използвана за целите на контрола и обмена на информация между държавите членки. Съпоставката на данните от отчетните документи, справки и регистри на доставчика и на получателя, дава възможност на данъчните администрации на страните членки да проверяват и потвърждават данните декларирани от данъчно задължените лица, независимо от данните, които сами са посочили. В случая, във VIES системата италианските доставчици са декларирали ВОД към ДЗЗД "Балкан Кар". Смисълът на създаването и поддържането на VIES системата е да се използва за целите на контрола на базата на обмяната на информацията от националните системи на страните членки, поради което е годен източник на информация за това, как конкретна доставка е отчетена и декларирана от доставчик от друга държава членка, за целите на ДДС. Ето защо, един от основните способи за данъчен контрол относно коректността на декларирането на вътреобщностните придобивания е получената информация от системата VIES, тъй като вътреобщностните доставки, които в общия случай са огледалната страна на вътреобщностните придобивания, подлежат на деклариране във VIES - декларациите. В случая е налице хипотеза при която е декларирана ВОД в държава членка, без да е декларирано насрещното ВОП на територията на страната. Следва обаче да се има предвид, че сам по себе си факта на декларирането във VIES системата на ВОД не обосновава автоматично извод за наличие на ВОП, като за безспорното установяване на елементите на облагане и с оглед обезпечаване законосъобразното облагане с ДДС на доставката на територията на общността, за всеки един случай следва да се извършва задълбочен анализ на относимите факти и обстоятелства. От проверяваното лице е изискана информация по отношение на доставчиците установени във VIES системата, като в тази връзка са представени фактури в превод на български език и декларации от доставчиците, относно режима на доставките по всяка една от издадените фактури - дали е приложен общият или специалният режим на маржа. Между страните не се спори, че са осъществени основните елементи на ВОП по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС по отношение на употребяваните леки автомобили, тъй като е безспорно установено, че страните по доставката са регистрирани за целите на ДДС лица и предмета на доставката е реално получен на територията на страната през м. 05, 06 и 09.2007 г. В конкретния случай, предмет на доставките са автомобили втора употреба. В тези случаи, когато доставчик на стоките - втора употреба е лице регистрирано по ДДС на територията на друга държава - членка, са възможни две хипотези по отношение на получателя на стоката. Когато доставчикът на стоките е избрал да прилага общия ред за доставките на стоки втора употреба, за получателя регистрирано за целите на ДДС лице е налице ВОП съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС. Ако обаче доставчикът - дилър на стоки втора употреба, е приложил специалния ред на облагане на маржа на цената по съответната доставка, за получателят по доставката не е налице вътреобщностно придобиване, съгласно разпоредбите на чл. 13, ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност. В тежест на задълженото лице е да установи наличието на условието изключващо ВОП, а именно, че доставчикът му в случая е действал като дилър и е приложил за процесната доставка специалния режим на облагане на маржа. В случая е налице спор по приложение на разпоредби, свързани с облагането с ДДС на територията на общността, поради което относимите елементи на облагане следва да се съдържат единствено и само в данъчен документ. Изявлението на доставчика, че по отношение на доставката е приложил специалния ред на маржа следва да се съдържа в данъчен документ, защото само в този случай може да се приеме за обективирана волята на доставчика за целите на ДДС по отношение на конкретната доставка. Съдът, след като е съобразил представените фактури и обяснения на доставчиците е установил, че същите са действали като дилъри и по отношение на процесните доставки са приложили специалния режим на маржа. Органите по приходите не са съобразили потвържденията от доставчиците относно приложения режим, по съображения, че декларациите не били заверени от съответната данъчна администрация. Липсата на заверка не обосновава извод за неавтентичност на представения частен диспозитивен документ, каквито всъщност са и фактурите. Както фактурите, така и декларациите не са оспорени от органите по приходите, поради което са годно доказателство, което се ползва с формална доказателствена сила, т. е. счита се, че волеизявленията са на лицата, които са ги подписали, което в конкретния казус означава, че страните по доставките са действали като дилъри на стоки втора употреба, т. е. налице е доставка облагаема по специалния ред за облагане на маржа, което изключва наличието на ВОП, респективно не възниква задължение за начисляване на данък. Обстоятелството, че доставчикът е декларирал доставките като ВОД, съответно, не е извършил корекция на това деклариране, е ирелевантно, след като в издаденият данъчен документ е посочено, че е приложен специалният ред. При това положение следва да се търси отговорност от доставчика, а не да се ангажира отговорността на получателя, като му се вменява задължение да начисли ДДС без да са възникнали условията за това. Така постановеното решение е правилно. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като в него подробно и точно е установена фактическата страна по спора и са направени съответни на нея правни изводи. Обосновано съдът е обсъдил разпоредбите на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, в която е дадено легално определение за вътреобщностно придобиване. Съгласно същата норма, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава-членка, когато доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. За да се приеме, че е реализиран фактическият състав на цитираната разпоредба следва да са налице следните предпоставки: да е осъществено придобиване на право на собственост върху стоки, доставчикът да е регистриран да е регистриран за целите на ДДС в друга държава, членка на общността. Документирането на доставките е уредено в глава 11 на ЗДДС, действащ след 1.01.2007 г. С оглед горното, следва да бъде прието, че решението на АС - Варна не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора разноски не се следват. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, Първо "А" отделение,