Решение № 11608 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6664/2018 г.

Решение № 11608 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6664/2018 г., VIII о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "УИГ България" ЕООД, [населено място], чрез процесуален представител, срещу Решение № 1992 от 26.03.2018 г., постановено по адм. дело № 12273 от 2017 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Уведомление № П-22221017128810-129-001/2.08.2017 г., издадено от Териториалния директор на ТД на НАП- София, потвърдено с Решение № 1634/17.10.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – гр. София. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд е нарушил принципите на равенство на страните, на равни процесуални възможности и правото на достъп до справедлив и безпристрастен съд, регламентирани в чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 47 от Хартата на основните права на европейския съюз. Намира, че атакуваният съдебен акт е немотивиран, тъй като не са изложени никакви доводи по релевираните от оспорващия съществени възражения. Счита, че погрешно са тълкувани приложимите нормативни актове, без да е съобразена йерархията по между им. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт, ведно с оспореното уведомителното писмо и връщане на преписката на ТД на НАП- София за издаване на становище за наличие на основания за освобождаване по смисъла на чл. 173, ал. 2 ЗДДС. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "ОДОП"- София, чрез процесуален пълномощник, в о. с. з. оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд –София град е законосъобразността на Уведомление № П-22221017128810-129-001/2.08.2017 г., издадено от Териториалния директор на ТД на НАП- София, потвърдено с Решение № 1634/17.10.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – гр. София, с което на "УИГ България" ЕООД, [населено място] е отказано признаването на основание за ползване на режима по чл. 173 ЗДДС. За да достигне до извод за неоснователност на релевираното оспорване първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Между страните не е спорно, че "Уиг България" ЕООД е страна по договор от 19.07.2017 г., сключен с Фондация "Америка за България". Съгласно представения сертификат № 193-VAT-09-01/ 19.01.2016 г., издаден от Посолството на САЩ и писмо изх. № 92-00-61/27.01.2016 г. от Министерството на икономиката, фондацията е координиращ орган по програма ЕUR-0010-G-00-2013-00, финансирана от правителството на САЩ. Съобразно чл. 4. 2 от горепосочения договор, фондацията е под попечителството на програма за помощ, финансирана от правителството на САЩ съгласно Споразумение между правителствата на САЩ и Република България за икономическа, техническа и съответно друга помощ, поради което дружеството- изпълнител е задължено да поиска освобождаване от ДДС от органите на НАП. В изпълнение на това задължение "Уиг България" ЕООД, в качеството си на доставчик на стоки и/ или услуги по договор, по който възложител е контролиращ орган по смисъла на чл. 107, ал. 5 ППЗДДС, е депозирал пред ТД на НАП - София искане за издаване на становище за прилагане на нулева ставка на ДДС, предвидена в чл. 173, ал. 1 ЗДДС. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че спорът между страните е правен, а разрешаването му е обусловено от наличието на основанията за освобождаване от данък добавена стойност по чл. 173, ал. 1 ЗДДС. В този контекст решаващият състав е съобразил разпоредбите на приетата с ПМС № 252 на МС от 11.09.2015 г. Единна процедура за осигуряване на средства за заплащане на данък върху добавената стойност и/или митни сборове на бенефициенти по проекти, финансирани съгласно Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ. Посочил е, че предвидената в посочения акт процедура урежда възстановяването на начисления данък на лицата, които не осъществяват стопанска дейност, като предвиденият механизъм преодолява колизията между общностното право и Споразумението между правителствата на Република България и САЩ. Поради това е приел, че е налице особен ред, който гарантира, че дължимият при равни други условия ДДС, ще бъде възстановен на получателя и по този начин няма да се засегне размерът на предоставената от правителството на САЩ помощ. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Неоснователни са доводите на касатора, че в хода на първоинстанционното производство са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Независимо, че решаващият състав не се е произнесъл по всички доводи на оспорващия, то той е изяснил спора от фактическа страна и ясно е посочил, че възприема аргументите на ответника. По дефиниция едно процесуално нарушение е съществено само в случаите, при които, ако не бе допуснато, съдът би достигнал до друг краен правен извод. В случая, въпреки необсъждането на част от аргументите на жалбоподателя, решаващият състав е извел кореспондиращи с фактическата установеност правни изводи, чиято правилност би следвало да се цени в контекста на съответствието им с материалния, но не и с процесуалния закон. Споделима е тезата на дружеството, че атакуваното решение е необосновано и противоречащо на материалния закон. Игнорирайки разпоредбата на чл. 351 от Договора за функционирането на Европейския съюз, чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от Закона за нормативните актове първоинстанционният съд е приел за приложима Единната процедура за осигуряване на средства за заплащане на данък върху добавената стойност и /или митни сборове на бенефициенти по проекти, финансирани съгласно Споразумението между правителството на Република България и САЩ за икономическа, техническа и съответна друга помощ. Съгласно чл. 351 от ДФЕС, правата и задълженията, произтичащи от споразумения, сключени преди датата на присъединяване на държава – членка с една или повече трети страни, не се засягат от разпоредбите на договорите. Доколкото тези споразумения са несъвместими с Договорите, заинтересованата държава - членка е длъжна да предприеме всички необходимо мерки, за да премахне установените несъответствия. В тази връзка, в своята практика СЕС многократно е посочвал, че приложението на Договора не засяга нито спазването на правата на трети страни, произтичащо от споразумение, сключено с държава- членка преди влизането в сила на Договора или преди присъединяването й към Общността, нито изпълнението от страна на тази държава – членка на задълженията, произтичащи от споразумението; що се отнася до институциите на Общността, те не трябва да възпрепятстват изпълнението на тези задължения. В решението по дело С- 812/79, СЕО уточнява, че нормата на чл. 234 ДЕИО /следващ 307 ДЕО, респ. – чл. 351 ДФЕС/, нито предоставя на отделни лица, позоваващи се на някой от гореспоменатите споразумения права, чиято защита следва да се осигури от националните юрисдикции на всяка държава- членка, нито нарушава правата, които същите тези лица биха могли да извлекат от подобно споразумение. На третия поставен въпрос Съдът отговаря, че разпоредбата се прилага спрямо правата и задълженията на Ирландия и Испания, произтичащи от Лондонската конвенция за риболова от 1964 г., т. е сключена преди приемането им в ЕС. / в този смисъл и решенията на СЕО по дела С-10/61 и С- 62/98/. В частност, Споразумението между правителство на република България и правителството на Съединените американски щети за икономическа, техническа и съответно друга помощ е ратифицирано по конституционен ред, обнародвано в ДВ, бр. 14 от 16.02.1999 г. и влязло в сила от 1.02.1999 г., с оглед на което и по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната, което има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които му противоречат. Посоченото Споразумение е сключено преди присъединяването на Република България към ЕС /01.01.2007 г. /, с оглед на което спрямо него е приложима разпоредбата на чл. 307 ДЕО, респ. чл. 351 ДФЕС. Поради това, правата и задълженията, произтичащи от Споразумението, не се засягат от разпоредбите на Договорите и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. В корелация с тези хипотези, разпоредбите на чл. 173, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС предвиждат, че за доставки, които са освободени от данък върху добавената стойност по силата на международни договори, спогодби, споразумения, конвенции или други подобни, по които Република България е страна, ратифицирани и обнародвани по съответния ред, се прилага нулева ставка на данъка. За прилагането на нулевата ставка доставчикът е длъжен писмено да поиска становище от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за основанието за освобождаването. Към искането се прилагат документите, доказващи основанието за прилагане на освобождаването, определени с правилника за прилагане на закона. Именно за доставки, използвани във връзка с програмите за помощ, финансирани от правителството на САЩ, горепосоченото Споразумение предвижда, че те не са облагат с мита, ДДС и данъци върху покупката – арг. от чл. 3, б. "а". Съгласно б. "д" от същата норма, в случай, че към момента на продажбата или внасянето не съществуват процедури за освобождаване от страна на правителството на Република България от плащане на данъците съгласно чл. 3, Правителството на Република България се съгласява да възстановява заплащането на тези данъци по подходяща схема за възстановяване. Правителството на Република България се ангажира, че Министерството на финансите ще създаде единни процедури за възстановяването на тези данъци. Предвид обстоятелството, че процесната доставка е извършена през 2017 г., а процедурата за освобождаване от ДДС в тези хипотези, предвидена в чл. 173 от действащия ЗДДС във вр. с чл. 107 и чл. 108 от ППЗДДС съществува от 1.01.2007 г., в случая не би могло да се приеме, че е осъществено условието за приложението на чл. 3, б. "д" от Споразумението между България и САЩ. Ирелевантен и е чл. 27 от Закона за международните договори на Република България, който възлага на Министерски съвет задължението в надлежен срок да осигури подготовката и внасянето в Народното събрание на съответните законопроекти или изготвянето и приемането на съответните актове. Нормата сочи, че това задължение е обусловено от необходимостта да се приемат закони или други нормативни актове, обезпечаващи изпълнението на задълженията на Република България по международни договори. Спрямо Споразумението със САЩ обаче, необходимите законови и подзаконови разпоредби вече са приети и те са действащи към момента на приемането на Постановление № 252 на МС от 11.09.2015 г. за приемане на Единна процедура за осигуряване на средства за заплащане на данък върху добавената стойност и/или митни сборове на бенефициенти по проекти, финансирани съгласно Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ, обн. ДВ, бр. 72/18.09.2015 г. При наличието на посочения нормативен регламент в ЗДДС не само, че не е налице предпоставката, предвидена в чл. 3, б. "д" от Споразумението и чл. 27 от ЗМД, а и приетите с посоченото ПМС разпоредби противоречат на нормите на чл. 173 ЗДДС и чл. 3, б. "а" от Споразумението между България и САЩ. По аргумент от чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, в случаите, при които подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по- висока степен, правораздавателните органи прилагат по високия по степен акт. Гореизложеното сочи, че органът по приходите и първоинстанционният съд неправилно са приели за приложим предвиденият с Единната процедура за осигуряване на средства за заплащане на данък върху добавената стойност и/ или митни сборове на бенефициенти по проекти, финансирани съгласно Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ ред. Действително, инициативата за неговото приемане от МС е обяснима с оглед откритата от Европейската комисия процедура за нарушение 2008/2050 по чл. 258 от ДФЕС, поради неизпълнение от страна на България на поетото задължение по чл. 6, § 10 от Акта относно условията за присъединяване на Република България / OB L 157 от 21.06.2005 г. /, съобразно което "България се оттегля от всяко споразумение за свободна търговия с трети страни. В степента, в която споразуменията между България и трета страна не са съвместими със задълженията, произтичащи от този акт, България предприема всички необходими мерки, за да се премахнат установените несъответствия. Ако България срещне затруднение при промяна на споразумение, сключено с трета страна преди присъединяването, тя се оттегля от споразумението, в съответствие с неговите условия." Цитираната клауза сочи, че договореният след сключването на Споразумението със САЩ ангажимент на България по Акта за присъединяване може да бъде изпълнен само чрез промяна в клаузите на международния договор или чрез денонсирането му, но не и чрез приемането на подзаконов нормативен акт, чийто разпоредби противоречат на норми от по- високи по степен актове. Като не е съобразил това, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което оспореното уведомление бъде отменено и преписката върната на органа по приходите за произнасяне съобразно горепосочените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение