Решение № 604 от 18.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 594/2010 г.

Решение № 604 от 18.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 594/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Кети Маркова Касационното производство е образувано по жалби на частния обвинител и граждански ищец Д. А. Б., и на подсъдимите: А. И. Д., от [населено място], депозирана чрез защитника му - адв. Ив. Н., и Д. Н. К., от [населено място], чрез защитника му адв. М. М., срещу въззивна присъда № 146 от 20.07.2010 г., на Окръжен съд - гр. Велико Търново, наказателна колегия, постановена по ВНОХД № 136/2009 г., по описа на съда, с която е отменена присъда № 180 от 17.02.2009 г., на Районен съд - гр. Велико Търново, по НОХД № 1948/2007 г., и е постановена нова. В касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец Д. А. Б. се релевира довод за нарушение на материалния закон в гражданско-осъдителната част на обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че размерите на присъдените обезщетения са занижени по размер, поради което се прави искане за изменяване на постановената присъда в атакуваната й част и увеличаване размерите на обезщетенията. В съдебно заседание, касаторът Д. Б., редовно призована, не се явява. Жалбата се поддържа от нейния повереник, по съображенията в нея, със заявеното искане. В касационната жалба на подсъдимия А. И. Д. се изтъкват доводи за нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при постановяване на въззивния съдебен акт, и явна несправедливост на наложеното наказание - отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК. Искането е за отменяване на присъдата и оправдаване на жалбоподателя. Касаторът, лично и чрез своя защитник поддържа жалбата, по изложените в нея съображения, като развива и допълнителни, подкрепящи ги аргументи. Подсъдимият Д. Н. К. също е обжалвал присъдата с доводи за наличието на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК, заявявайки искане за нейната отмяна, оправдаването му, или алтернативно - за връщане на делото за ново разглеждане. Жалбоподателят, лично, и чрез своите редовно упълномощени защитници поддържа жалбата, по съображенията в нея, и тези, подробно развити в писменото допълнение, депозирано и прието по реда на чл. 351, ал. 3 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата на подсъдимия Д. е процесуално недопустима, тъй като по отношение на него обжалваният съдебен акт има характера на въззивно решение, а тези на подсъдимия К. и на гражданския ищец Б. - неоснователни. Счита, че обжалваната присъда следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбите, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционната присъда Районният съд - гр. Велико Търново, е признал подсъдимия А. И. Д., от [населено място], за виновен в това, че на 1.02.2007 г., в [населено място], при управление на МПС - л. а. "Ситроен Ксара", с ДК № *****, собственост на [фирма] - [населено място], в нарушение на правилата за движение- чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1 ЗДвП, по непредпазливост причинил тежка и средни телесни повреди на Д. А. Б., от [населено място], поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. "б" НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на девет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години. На основание чл. 343г НК е лишил подсъдимия Д. от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Осъдил е подсъдимия А. Д. да заплати на Д. А. Б. сумите 10 000 лв., 3 500 лв., 3 000 лв., 1500 лв. - обезщетения за неимуществени вреди - за всяко от отделни причинените й телесни увреждания, и 2 035, 23 лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 1.02.2007 г., до окончателното им изплащане. Отхвърлил е предявените граждански искове в останалата им част. Със същата присъда подсъдимият Д. Н. К., от [населено място], е признат за невинен в това, че на същата дата и място, при управление на собствения си автомобил "Ауди А6" с ДК № ********, в нарушение на правилата за движение - чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1, чл. 42, ал. 1, т. 2, предл. 1, чл. 42, ал. 2, т. 2, чл. 43, ал. 1 ЗДвП, и чл. 6, т. 1, вр. чл. 47, ал. 3, и във вр. чл. 63, ал. 2, т. 5 ППЗДвП, по непредпазливост причинил тежка и средни телесни повреди на Д. А. Б., от [населено място], поради което и на основание чл. 304 НПК, го е оправдал по обвинението по чл. 343, ал. 1, б. "б" НК. Отхвърлил е изцяло предявените от Д. А. Б. срещу подсъдимия Д. Н. К. граждански искове за неимуществени и имуществени вреди. Сезиран с протест на Районна прокуратура-гр. Велико Търново, и въззивни жалби на частния обвинител и граждански ищец Д. А. Б. и на подсъдимия А. И. Д., Окръжният съд-гр. Велико Търново, наказателна колегия, е отменил цитираната първоинстанционна присъда, в частите й, касаещи оправдаването на подсъдимия К. и отхвърлянето на предявените срещу него граждански искове от Д. Б., и вместо нея, на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК, е постановил нова, с която е признал подсъдимия Д. Н. К. за виновен в извършване на гореописаното деяние, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. "б" НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на девет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години. На основание чл. 343г НК е лишил подсъдимия К. от право да управлява МПС за срок от девет месеца. Осъдил е подсъдимия Д. К. да заплати на Д. А. Б. сумите 15 000 лв., 3 500 лв., 3 000 лв., 1500 лв. - обезщетения за неимуществени вреди - за всяко от отделните причинени й телесни увреждания, ведно със законната лихва, считано от 1.02.2007 г., до окончателното им изплащане. Изменил е присъдата, в частта, с която подсъдимият Д. е осъден да заплати на Д. А. сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като я е увеличил на 15000 лв., ведно със законната лихва, считано от 1.02.2007 г., до окончателното й изплащане. Осъдил е подсъдимия Д. да заплати сумите по уважените граждански искове, солидарно с подсъдимия Д. К. Присъдил е разноски по делото и държавна такса върху уважените граждански искове, в полза на държавата и на гражданския ищец. Потвърдил е присъдата в останалата й част. Жалбата на подсъдимия А. Д. е процесуално допустима, тъй като е насочена към съдебен акт, подлежащ на редовен касационен контрол, на основание чл. 346, т. 2 НПК, без значение, че същият е признат за виновен и осъден още при първоинстанционното разглеждане на делото. Касае се за обвинение срещу две лица, за престъпление, извършено при независимо съпричиняване, и доколкото е постановена нова въззивна присъда, делото не може да бъде разделяно механично, а производството по него се финализира с влязъл в сила съдебен акт едва след проверката му по реда на касационния контрол. Атакуваната от частния обвинител и подсъдимите по делото нова въззивна присъда, подлежи на безусловна касационна отмяна, поради наличието на абсолютното процесуално нарушение, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. 1 НПК, реализирано при постановяването й, и изтъкнато от защитниците на подсъдимия К. Съображенията на ВКС в този смисъл са следните: Видно от обявения на страните диспозитив, присъдата е подписана с особено мнение на чл. от състава на окръжния съд и докладчик по делото - съдията С. П. В синхрон с действащия процесуален регламент на чл. 305 и чл. 310, ал. 3 НПК, предвид препращащата норма на чл. 339, ал. 3 НПК, това е отразено при подписването и обявяването на проверявания съдебен акт, приложено е и отделно изготвеното особено мнение. Намиращите се по делото мотиви обаче съдържат само два подписа - на двамата съдии, формирали мнозинството, взело решението по делото, като липсва подписът на съдията - докладчик, заявил особено мнение при обявяването на присъдата. Поначало, подписването на мотивите към присъдата от всички съдии от състава на съда е безусловно задължително, когато такава се постановява, независимо дали в първата, или във въззивната инстанция, който аргумент следва от изричното разграничение с това изискване по отношение на съдебните заседатели - арг. чл. 310, ал. 2 НПК. Съгласно цитираната норма подписването на мотивите е задължително, дори и от съдебните заседатели, в случаите на постановяване на присъдата с особено мнение. Този процесуален регламент не е случаен и създава гаранции, че решението, вкл. и формирането на мнозинство, е взето с участието на всички членове на съдебния състав. Ето защо, липсата на подпис на мотивите към второинстанционната присъда на съдията-докладчик, заявил особено мнение по настоящото дело, сочи по същество на липса на мотиви. Последното съставлява съществено процесуално нарушение, и е от категорията на абсолютните основания за касационна отмяна, съгласно чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. 1 НПК. В случая не намира приложение Тълк. решение № 4/95 г., на ОСНК, тъй като то третира хипотези, различни от тази по настоящия казус. Допуснатото във въззивното производство и коментирано до тук съществено нарушение на процесуалните правила е отстранимо, и само по себе си достатъчно, за да предпостави касационната отмяна на проверявания съдебен акт, съобразно правомощията на ВКС по чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 2 НПК, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на второинстанционния съд от стадия на съдебното заседание. Всички останали доводи в жалбите на страните, следва да бъдат взети предвид при новото разглеждане на делото. При новото разглеждане на делото обсъжданото нарушение следва да бъде отстранено, както и да се съобрази приложението на материалния закон, относно квалификацията на телесните повреди, с оглед задължителните разрешения, дадени [населено място] № 3/79 г. на Пленума на ВС (т. 17 и 18), което е от значение и за гражданската част на присъдата. Приетото независимо съпричиняване на резултата и следващата от това солидарна отговорност, (в случай на основание за ангажирането й), следва да получи ясна и недвусмислена формулировка, предвид нормата на чл. 53 ЗЗД. Следва да бъдат изпълнени, като задължителни, указанията на касационната инстанция, съгласно чл. 355, ал. 1, т. 2 и 3 НПК, дадени с настоящото решение. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение