Решение № 4350 от 2.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 185/2009 г.

Решение № 4350 от 2.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 185/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП срещу решение № 803 от 31.10.2008 г., постановено по адм. дело № 3929 по описа на съда за 2008 г. на Административен съд-София-град, с което отменен АПВ № 2300-800217 от 14.03.2008 г. на ТД на НАП-София, потвърден с решение № 819 от 27.05.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София. Твърди неправилност на решението - касационните основания по чл. 209 т. 3 от АПК и иска отмяната му с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по така подадената касационна жалба - "Джиев" АД, гр. Костинброд я оспорва в съдебно заседание, счита, че е неоснователна и развива подробни съображения в представени по делото писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: С оглед служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, решението на административния съд е недопустимо и като такова при условията на чл. 221 ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилено, жалбата против АПВ следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено по следните съображения: Актовете за прихващане и възстановяване се обжалват съгласно чл. 129 ал. 7 от ДОПК по реда на обжалване на ревизионните актове. Настоящият състав споделя доводите по отношение допустимостта на жалбата в първоинстанционното решение, но на 19.12.2008 г. Върховен административен съд прие ТР № 7 относно срока за произнасяне на директора на дирекция "ОУИ" предвиден в чл. 155, ал. 1 от ДОПК и във връзка с това правото на жалба по чл. 156, ал. 1 от с. к. Тълкувателните решения са задължителни. Съгласно чл. 155, ал. 1 от ДОПК решаващият орган - в случая директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от постъпването на жалбата, като непроизнасянето на решаващия орган в срок се смята за потвърждаване на ревизионния акт в обжалваната част - чл. 156, ал. 4, а според алинея пета в този случай жалбата против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен срок от изтичане на срока за произнасяне. От доказателствата по делото е видно, че АПВ е издаден на 14.03.2008 г., жалбата на дружеството против АПВ до директора на Д"ОУИ" - гр. София е подадена в ТД на НАП София на 4.04.2008 г., но е постъпила за произнасяне в Д"ОУИ" едва на 15.04.2008 г. Независимо от това, с оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1, пр. 1 от ДОПК вр. с чл. 152, ал. 3 от с. к. - т. е. началната дата за изтичане на 45-дневния срок се брои от подаването в ТД на НАП-София, така, както се прие в ТР № 7, този срок изтича на 19.05.2008 г. - понеделник - работен ден. Решението на директора е постановено на 27.05.2008 г. след този срок, независимо, че е в 45-дневен срок от постъпване на жалбата при него - директора на дирекция "ОУИ". Тридесетдневния срок за обжалване на мълчаливото потвърждаване е изтекъл на 19.06.2008 г. - четвъртък, а жалбата до съда е подадена на 26.06.2008 г. след този срок. С тълкувателно решение № 7 от 11.12.2008 г. по т. д. № 3/2008 г. на общото събрание на съдиите от ВАС е прието, че срокът за произнасяне от решаващият орган по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е преклузивен, включително ако има продължаване по чл. 156, ал. 7 от ДОПК. С тълкувателното решение е прието още, че в случаите на т. н. "Мълчаливо потвърждаване" на ревизионния акт по чл. 156, ал. 4 от ДОПК решаващият орган може да постанови решение само в случай на подаване на жалба от данъчно-задълженото лице при условията на чл. 156, ал. 5 от ДОПК. Няма отговор на въпроса как да бъде подадена жалба в 30-дневния срок за обжалване на мълчалив отказ, като именно в този срок има вече постановено решение на Д"ОУИ". Макар и да не споделя това становище в ТР, настоящият съдебен състав е длъжен да се съобрази с даденото тълкуване на закона. Жалбата подадена до административния съд е просрочена по така даденото тълкуване. От друга страна, жалбата до съда е подадена в 14-дневния срок от съобщението за изготвеното решение на Д"ОУИ" - София, но както се посочи по-горе това няма значение, според ТР № 7. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че административния съд се е произнесъл по просрочена жалба, което прави постановеното решение недопустимо. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение