Решение № 4204 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8486/2015 г.

Решение № 4204 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8486/2015 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. А. М. от с. Попово, общ. Болярово, обл. Ямболска, подадена чрез адв. В. К., против Решение № 69/26.06.2015 г., постановено по адм. дело № 35/2015 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо с изх. № 02-280-6500/4842 от 27.11.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания свързани с Директива 2000/60/ЕО за земеделски земи" за кампания 2013 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и е осъден да заплати на ответната страна разноските по делото. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З АПК. Според жалбоподателя в процесното уведомително писмо не са посочени фактическите и правни основания за постановяване на отказа, което е нарушение по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК. На следващо място твърди, че обжалваното решение е необосновано с оглед заключението на вещото лице, което установява различни факти от тези, обективирани в уведомителното писмо. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде отменено процесното уведомително писмо и административната преписка да бъде върната на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне със задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. От ответника - Държавен фонд "Земеделие", гр. София, представляван от изпълнителния директор, чрез пълномощника си Д. Б. - ст. юрисконсулт, е постъпил Писмен отговор, в който се оспорва жалбата, заявява се че е неоснователна и недоказана и се моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендират се направени разноски - внесен депозит за изготвяне на СТЕ, както и юрисконсултско възнаграждение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок, от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Преценена съобразно чл. 218 АПК на наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните счита, че е неоснователна. Производството пред Административен съд - Ямбол е образувано по жалба на Я. А. М. от с. Попово, срещу Уведомително писмо с изх. № 02-280-6500/4842 от 27.11.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО за земеделски земи" за кампания 2013 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП, и в предвидената в чл. 59 АПК форма. При издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправни разпоредби. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователно се явява направеното от касатора възражение, че в процесното Уведомително писмо не са посочени конкретни обстоятелства и като цяло липсват мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото уведомително писмо (УП). Позоваването на извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност, представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Неоснователно е и релевираното възражение от страна на касационния жалбоподател в посока необоснованост на съдебното решение, предвид заключението на вещото лице, по приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че недопустимата за подпомагане площ по подаденото от Я. А. М. заявление е в размер на 2.08 ха. Съгласно чл. 12, т. 4 от Наредба № 3 от 23 февруари 2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 3), ДФЗ - РА отказва изплащането изцяло или на част от финансовата помощ, когато се установи, че за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати за подпомагане не е разрешен. Съгласно чл. 12, т. 1 от Наредба № 3, ДФЗ - РА отказва изплащането изцяло или на част от финансовата помощ, когато се установи, че кандидатът за подпомагане е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. В същия смисъл следва да се тълкува и приложимата редакция на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2010 г., в сила от 19.02.2010 г.), съгласно която, когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, и когато никой от кандидатите не е предоставил такива документи, Разплащателната агенция отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009. Видно от фактите по делото, по заявлението на касационния жалбоподател е извършена кръстосана проверка за установяване на двойно заявени площи, при която са установени застъпвания на заявени за подпомагане парцели. С уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат с изх. № 02-280-6500/3112 от 13.09.2013 г. Я. А. М. е поканен в 20-дневен срок да представи в ОД "Земеделие" гр. Ямбол документи, доказващи правното основание за ползване на процесните парцели, като с декларация от 28.10.2013 г. касационният жалбоподател е потвърдил по голяма част от заявените парцели и е отказал друга част от тях. Същата процедура е проведена и по отношение на другите земеделски стопани, чиито имоти са застъпени с тези на Я. А. М.. Обосновани са изводите на съда, че площи в размер на 0.62 ха /БЗС 69674-602-10 в КИ 39674-02-110 със застъпена площ 0,1 ха и БЗС 69674-735-15 в КИ 17097-110-113- 0,04 ха, в КИ 69674-025-175 - 0,01 ха и в КИ 69674-025-184 - 0,47 ха/, са недопустими за подпомагане на основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 3, тъй като не са потвърдени от касационният жалбоподател. На следващо място БЗС 69674-735-15 в КИ 69674-025-484 и КИ 69674-025-485 с обща площ 1.46 ха са потвърдени, както от Я. А. М., така и от Г. С. К., като и двамата са представили договори за наем на процесните имоти, поради което същите са останали неразрешени, поради което са недопустими за подпомагане на основание чл. 12, т. 4 от Наредба № 3. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил решение, което не страда от твърдяните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски. При този изход на спора в касационната инстанция, ответникът има право на присъждане на своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизат на 300 лева. Недопустимо обаче се явява искането за присъждане на разноските, направени за внесен депозит за изготвяне на СТЕ (съдебно-техническата експертиза) по две причини: касае се за разноски направени в първоинстанционното производство, поради което в съответствие с разпоредбата на чл. 81 от ГПК, че "във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски", разноските за назначаване на вещо лице следва да се присъдят от този съд, а освен това, видно от постановеното съдебно решение по адм. дело № 35/2015 г., жалбоподателят Я. А. М. е бил осъден да заплати на ответната страна Държавен фонд "Земеделие" не само юрисконсултското възнаграждение от 300 лева, но и 400 лева за изготвяне на СТЕ или общо разноски в размер на 700 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение,