Решение № 16525 от 21.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 359/2012 г.

Решение № 16525 от 21.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 359/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Вероника М5" ЕООД гр. София, подадена чрез адв. Ивайло Иванов, срещу Решение № 4685 от 28.10.2011 г. по адм. дело № 1657/2010 г. на Административен съд - София, 5 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 2000901907/05.06.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден частично с Решение № 90/18.01.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София.

Касаторът поддържа, че съдебното решение е постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

По съображения подробно изложени в жалбата, дружеството моли да бъде отменено решението на административния съд и съответно РА. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Станчева, изразява доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура поддържа, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд, при настоящия си съдебен състав, намира за установено следното:

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на контрол пред АС - София град е бил Ревизионен акт № 2000901907/05.06.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден частично с Решение № 90/18.01.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София, с който на "Вероника М5" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 827,56 лв. по фактура № 0...06/01.08.2008 г., издадена от "БТЛ Индърстрийз" АД; в общ размер на 6 795,49 лв. по 2 броя фактури издадени от "Клио Трейд" ЕООД; в общ размер на 17 509,26 лв. по 3 броя фактури издадени от "Термо Инстал" ЕООД; в общ размер на 27 249 лв. по 2 броя фактури издадени от "Прозорец БГ" ООД; в размер на 361,87 лв. по фактура № 10.. 0852/25.11.2008 г., издадена от "Зефир Климатични Системи" ООД и в размер на 28 354,81 лв. по фактура № 26/28.11.2008 г. издадена от "Си Дизайн Инженеринг" ЕООД.

1. По отношение на "БТЛ Индърстрийз" АД - установено е, че сумата по фактурата е заплатена по банков път на 31.07.2008 г., а в същото време е безспорно, че жалбоподателя е регистриран по ЗДДС на 08.08.2008 г. При това положение, е прието от ревизиращия орган и от съда, че правото за приспадане на данъчен кредит за активи придобити преди датата на регистрация възниква само при условията на чл. 74 от ЗДДС, като е установено също така безспорно, че не са налице специалните условия по чл. 74, ал. 2 от ЗДДС. Наред с това вещото лице по приетата ССЕ е констатирало, че процесната фактура не е включена в дневника за покупки и СД и не е включена в регистъра опис по чл. 74 от ЗДДС, поради което правилно според решаващият съд е отказано право на приспадане на данъчен кредит.

2. По отношение на доставчика "Клио Трейд" ЕООД - отказано е право на приспадане на данъчен кредит по 2 броя фактури с предмет на доставката - строителни материали, съгласно протокол, като липсват, транспортни документи относно доставката или произхода на стоката и доказателства за нейното съхранение и предаване, като такива документи не се представени и в съдебното производство. Според жалбоподателя въпросните строителни материали са вложени в изграждането на обекта на ул. "Лерин", но липсват каквито и да е доказателства за идентичност между процесните строителни материали и ползваните в последствие при извършването на СМР. Вещото лице по назначената ССЕ е посочило, че няма информация за това как е водено счетоводството на доставчика "Клио Трейд" ЕООД. При това положение, съдът е приел, че законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит, тъй като наличието само на издадена данъчна фактура не доказва наличие доставка.

По отношение на издадените 3 бр. фактури от "Термо Инстал" ЕООД, дружеството касатор е представило договор между страните, спецификация на стоките по фактурите, складова разписка, договор за наем на "част от гаражи за автотехника, бърза закуска" и фактура от предходния доставчик "Симон - СС" ЕООД. ССЕ е установила, че счетоводството на доставчика "Термо Инстал" ЕООД, е водено редовно, като са заприходени стоките по фактурите. Съдът е приел, че правилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, тъй като независимо от тяхното счетоводно отразяване, по делото не са налице данни за реалност на така документираните доставки. Според решаващият съд твърденията, че стоките са съхранявани в склад, за който е представен договор за наем, са недоказани, тъй като по делото не са представени нито доказателства за плащането на наема по сключения договор за наем на складово помещение, нито доказателства за техническа и кадрова обезпеченост във връзка с твърденията за наетия склад. В същото време, видно от обяснителната записка на управителя на дружеството доставчик, плащането по фактурите е извършено в брой, но няма доказателства за това. При тези данни и с оглед липсата на доказателства за реалност на доставката, съдът е приел, че жалбата в тази част е неоснователна.

По отношение на доставките извършени от "Прозорец БГ" ООД по 2 бр. фактури, съдът е приел, че законосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 27 249 лв. Съдът е обсъдил приложения по делото договор между страните от 13.11.2008 г., приемо-предавателни протоколи за извършената работа от 29.11.2008 г. и 30.11.2008 г., както и справка за наетите работници, от която е установено, че "Прозорец БГ" ООД има 4 броя монтажници на дограма, 4 броя продавачи и управител.

Анализирайки предмета на договора от 13.11.2008 г., съдът е приел за неоснователно становището на жалбоподателя, че за извършената работа не са необходими специални знания и умения. Също така е установено, че голяма част от дейностите по договора от 13.11.2008 г., е сходна - предшестваща/последваща или съпътстваща на тази по договора от 06.10.2008 г. между "Вероника М5" ЕООД и "Си Дизайн Инженеринг" ЕООД, като например изграждане на подова циментова замазка и стъпала общо 359 кв. м. (договора от 06.10.2008 г.) и полагане на теракот по подове и стъпала общо 359 кв. м. (договора от 13.11.2008 г.), изграждане на ново ел. табло и нова ел. инсталация (договора от 06.10.2008 г.) и прозвъняване на ел. инсталация (договора от 13.11.2008 г.), или изграждане на система за пожароизвестяване (договора от 06.10.2008 г.) и прозвъняване на пожароизвестяване (договора от 13.11.2008 г.), както и демонтаж на стара парна инсталация (договора от 06.10.2008 г.) и изграждане и монтаж на нова парна инсталация (договора от 13.11.2008 г.). Тези данни според съда навеждат на извода, че цялата дейност е извършвана само от единия доставчик, без наличието на друга доставка.

С оспорения РА, е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 361,87 лв. по фактура № 10.. 0852/25.11.2008 г., издадена от "Зефир Климатични Системи" ООД. В самата фактура (стр. 189), е посочен като предмет - "окончателно плащане 30 % за доставка и монтаж на климатични съоръжения съгласно оферта № ZO/2008/08/1734-1А". Видно от оферта № ZO/2008/08/1734-1А (стр. 488 от преписката в том 2), същата е за обекта козметичен салон, находящ се в гр. София, ул. "Лерин" № 66-68. В същото време дружеството жалбоподател е закупило офис с производствено значение, находящ се в гр. София, ул. "Лерин" № 46-48 и то едва с нотариален акт № 132 (стр. 51) от 01.12.2008 г., т. е. имотът е закупен след извършването на услугата. Наред с това експертизата е установила, че доставката по тази фактура е предвидено да се заплати с платежно нареждане, като няма данни за изплащане на задължението по нея, поради което съдът е отхвърлил жалбата и в тази част като неоснователна.

Относно отказаното право на данъчен кредит в размер на 28 354,81 лв. по фактура № 26/28.11.2008 г., издадена от "Си Дизайн Инженеринг" ЕООД - установено е, че същата е включена в дневника за покупки на жалбоподателя за м. ноември с предмет - "доставка на материали" и доставчик "Си Дизайн Инженеринг" ЕООД. Наред с това е констатирано, че същата фактура е вписана в дневника за продажби на доставчика "Си Дизайн Инженеринг" ЕООД с получател "Билдмаш инженеринг" ЕООД и предмет - изработка, доставка и монтаж на ПВЦ дограма. По делото е представена декларация от "Си Дизайн Инженеринг" ЕООД, в която се сочи, че е налице счетоводно-техническа грешка. Решаващият съд е установил, че по делото на стр. 161 е приложена фактура № 26/28.11.2008 г., издадена от "Си Дизайн Инженеринг" ЕООД, в която като получател е посочен отново "Билдмаш инженеринг" ЕООД. Съдът е приел, че принципно е възможно да е налице погрешно деклариране в справката декларация по ЗДДС и дневника за продажби, но при положение че е налице и фактура, в която изрично е посочено като получател "Билдмаш инженеринг" ЕООД, то за жалбоподателя не са налице предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит.

Така постановеното решение е правилно.

По делото няма спор по фактите и същите са правилно установени от първоинстанционния съд. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция.

Относно фактурата, издадена от "БТЛ Индърстрийз" АД, обосновани са изводите на съда, че не са налице условията на чл. 74 от ЗДДС и правилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, т. к. сумата по фактурата е заплатена преди регистрация на жалбоподателя по ЗДДС /08.08.2008 г./, а също така процесната фактура не е включена в дневника за покупки и СД, както и в регистъра опис по чл. 74 от ЗДДС.

По отношение на останалите доставчици "Клио Трейд" ЕООД; "Термо Инстал" ЕООД; "Прозорец БГ" ООД; "Зефир Климатични Системи" ООД, съдът правилно е приел, че не са налице реално осъществени доставки, поради което на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е признато правото на приспадане на данъчен кредит. За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл. 71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване на това право винаги трябва да се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка на стоки /чл. 6 ЗДДС/, респ. на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС и едва тогава да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 71 ЗДДС. При липса на доказателства за реалност на доставките, въпреки наличието на данъчна фактура, не може да бъде признато право на данъчен кредит на касатора, тъй като в основата на прилагането на механизма на ДДС стои именно извършването на облагаеми сделки. Съгласно чл. 2, § 1, букви а) и в) от Директива 2006/112/ЕО, подлежат на облагане с ДДС доставките на стоки и услуги, извършени възмездно на територията на дадена държава членка от данъчнозадължено лице в това си качество. Съгласно текста на чл. 167 от Директивата правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, като чл. 63 от Директивата предвижда, че данъчното събитие възниква и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени. Съгласно решение от 29.04.2004 г. по дело С-152/02 г., СЕО приема, че правото на приспадане следва да бъде упражнено, когато са изпълнени двете изисквания: стоките да са били доставени или услугите - извършени и данъчно задълженото лице да притежава фактура или документ, служещ за фактура по критериите на съответната държава. Тази практика потвърждава правилността на направените по-горе изводи. Независимо от установеното в съдебното производство обстоятелство, че получателят е водил редовно счетоводството си, съдът правилно е приел, че само счетоводното отразяване на фактурите не е достатъчно за установяване на реалността на доставките по тях. По делото липсват документи за нейното предаване, за идентичност на материалите по фактури, с тези, за които се твърди, че са вложени в процесните СМР, за плащане на наем при твърдение за ползване под наем на складово помещение, за квалифицирани кадри със специфични професионални умения за извършване на СМР и техническа дейност. Относно доставката, извършена от "Зефир климатични системи" ООД по фактура № 10..

0852/25.11.2008 г. с предмет - "окончателно плащане 30 % за доставка и монтаж на климатични съоръжения съгласно оферта" - липсват доказателства за плащане по фактурата, като безспорно е установено, че дружеството касатор е закупил имота /01.12.2008 г./ след извършването на услугата в него.

По отношение на фактурата, издадена от "Си Дизайн Инженеринг" ЕООД е налице отразяване на друг получател, различен от дружеството касатор, което е отразено и в дневника за продажби, поради което за последния не е налице право на данъчен кредит, тъй като не е налице предпоставката по чл. 71, т. 1 от ЗДДС.

Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Предвид на изхода от спора, разноски за касатора не се дължат, същият следва да бъде осъден да заплати разноски за ответната страна под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1715 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение