Решение № 6263 от 23.6.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4 вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Образувано е по касационна жалба от ръководителя на Националния орган по Програма Интеррег V-А Румъния България 2014-2020 год. (РНО), чрез представител по пълномощие старши юрисконсулт Д. Качериева, против Решение 349/11.11.2021 год. по адм. дело 232/2021 год. по описа на Административен съд Добрич (АС - Добрич).

Касаторът твърди наличието на пороци на съдебното решение, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК необоснованост и нарушение на материалния закон. В подкрепа на тези си твърдения сочи, че въведеното от възложителя условие относно обхвата на работа по изграждане на обекта предмет на поръчката, създава неяснота за потенциалните участници, тъй като не може да се установят действителните изисквания на възложителя. Последното оказва възпиращ ефект върху потенциалните икономически оператори, а от друга страна би могло да доведе до субективизъм от страна на комисията, при преценка на офертите за съответствието им с изискванията на възложителя. В тази връзка намира извода на съда за липсата на неясни условия необоснован. Посочва, че идентифицирането на потребностите от изпълнението е изцяло отговорност на възложителя на обществената поръчка, което следва да стане чрез ясно и точно определяне на нейния предмет, а не да се предоставя на потенциалните участници да предлагат изпълнение спрямо собственото си разбиране и икономически интерес. Неяснотата относно действителните изисквания на възложителя за обема и обхвата на работа води до липса на информираност сред заинтересованите лица за това по какъв начин да подготвят офертите си, за да бъдат допуснати до оценяване. По този начин се опорочава обективността при избора на изпълнител и се създават предпоставки за неравно третиране на участниците от комисията. Невъзможността за определяне изцяло на предмета на поръчката ограничава участието на лицата и нарушава конкуренцията. Обратният извод на съда е в нарушение на материалния закон. Счита издаденото от него решение за определяне на финансова корекция за законосъобразно, тъй като е установено, че Община Шабла е нарушила разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във вр. чл. 49, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), което осъществява състава на нередност по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (приета са ПМС 57/28.03.2017 год., Наредбата за посочване на нередности) основание за определяне на финансова корекция. Като не е отчел гореизложените обстоятелства, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, чрез който не се изпълнява целта на закона. По изложените съображения моли за отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът не се представлява.

Ответникът Община Шабла, представлявана от кмета М. Жечев, в писмен отговор на касационната жалба оспорва нейната основателност и моли решението на съда да бъде оставено в сила като правилно. В съдебно заседание ответникът не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за основателна по следните съображения:

С оспореното решение състав на АС Добрич е отменил по жалба на Община Шабла Решение РД-02-14-420/10.05.2021 год. на ръководителя на Националния орган по Програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег V-А Румъния България 2014-2020 год. и е осъдил Министерство на регионалното развитие и благоустройството - юридическото лице, в чиято структура е административният орган, за разноски. С посоченото решение на РНО по проект с рег. 16.5.2.063 (eMS код: ROBG-139) Безгранично здраве чрез спорта и сътрудничеството обединени в битката против заболяванията , финансиран по Програмата Интеррег V-А Румъния България 2014-2020 год. (Програмата), с партньор Община Шабла, на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 9 във вр. § 5, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ и § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за посочване на нередности, § 2, т. 2.1, част Национален орган , т. 3, б. к и § 2, т. 2.3., б. А , т. 1 от Меморандума за изпълнение договорености между държавите членки, участващи в Програмата Интеррег V-А Румъния България (ратифициран със закон, обн. ДВ бр. 16/2016 год.), във връзка с раздел І, т. 1, б. б и т. 3 от Заповед РД-02-14-191/26.02.2019 год. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, е определена финансова корекция в размер на 5% от стойността на допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (1 116 588,13 лв. с ДДС) по Договор Д-80/26.04.2018 год. с изпълнител Парсек груп ЕООД на стойност 1 139 387,26 лв. с ДДС (949 489,38 лв. без ДДС).

За да постанови този резултат, решаващият съд е приел от фактическа страна, че Община Шабла е бенефициер по Договор за предоставяне на национално съфинансиране по Програмата РД-02-29-128/25.05.2017 год., сключен с Министерство на регионалното развитие и благоустройството, главна дирекция Управление на териториалното сътрудничество Национален орган по Програмата, в качеството му на договарящ орган, с общ размер на бюджета на проекта от 1 489 666,82 евро, от които размер на бюджета на партньора Община Шабла в размер на 672 453,89 евро, при размер на безвъзмездната финансова помощ от 85%, на националното съфинансиране 13% и размер на собствения принос на партньора 2%.

Съдът е установил, че в изпълнение на задълженията си по договора за БФП, бенефициерът е провел открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет Строителство на обект Спортен комплекс Шабла реконструкция на многофункционална спортна зала , в резултат на която е сключен Договор Д-80/26.04.2018 год. с Парсек груп ЕООД на стойност 949 489,38 лв. без ДДС.

В резултат на извършена проверка за законосъобразността на процедурата, от страна на РНО до бенефициера е изпратено уведомление за съмнение за нередност, като на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ на Община Шабла е предоставен двуседмичен срок за представяне на възражение по основанието и размера на предложената финансова корекция. Органът е посочил, че изискванията към обхвата на работа по изграждане на обекта, която следва да се представи от участниците, не са достатъчно подробно и ясно определени, което води до несигурност и разколебава желаещите да участват в обществената поръчка, квалифицирано като нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във вр. чл. 49, ал. 1 от ЗОП въвеждане на неясно условие в техническата спецификация на поръчката, квалифицирано като нередност по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.

Съдът е установил, че след анализ на доказателствата и възражението на бенефициера, РНО е издал оспореното пред него Решение РД-02-14-420/10.05.2021 год., с което е определил финансовата корекция. Органът е констатирал, че в т. ІІІ.2.2. Условия за изпълнение на поръчката от обявлението и в т. 3.1. от Техническата спецификация е посочено, че обхватът на работа по изграждане на обекта включва минимум, но не се ограничава до изброени 6 групи задължения на изпълнителя. Така въведеното условие е счетено за създаващо неяснота за потенциалните кандидати във връзка с действителните изисквания на възложителя за обема и обхвата на работата по изграждането на обекта. Органът се е обосновал, че неясните изисквания или липсата на такива оказват възпиращ ефект върху потенциалните участници в процедурата, респективно не може да се гарантира постигането на най-изгодната цена, а посочването, че обхватът на работата не се ограничава до изброените задължения би могло да доведе до субективизъм от страна на комисията, при преценка на офертите за съответствие с изискванията на възложителя. При неясно определяне на условията за изпълнение на поръчката и обхвата на работата, която следва да бъде извършена, потенциалните участници са в обективна невъзможност правилно да подготвят офертите си и това оказва разубеждаващ ефект върху тях, като по този начин е въведено ограничение за участие. Така установеното е квалифицирано от органа като нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във вр. чл. 49, ал. 1 от ЗОП неясно условие в техническата спецификация. Като е взел предвид, че в процедурата са подадени 9 броя оферти, органът е квалифицирал нарушението като нередност по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности и на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ е определил финансова корекция в размер на 5%. Органът е посочил, че на отмяна подлежи единствено финансовата подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие и националното съфинансиране, като корекцията е определена само върху стойността на допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ по засегнатия договор, след приспадане на собствения принос на бенефициера. Посочил е също така, че доколкото по същия договор има определена и друга финансова корекция в размер на 25% с Решение РД-02-14-895/19.10.2020 год., поправено с Решение РД-02-14-910/21.10.2020 год. на РНО, на основание чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности следва да бъде определена една финансова корекция, като в случай на влизане в сила на двете по-ранни решения, финансовият ефект на така определената финансова корекция от 5% ще бъде погълнат от предходната.

Съдът е установил, че двете предходни решения за определяне на финансова корекция и поправка на очевидна фактическа грешка са обжалвани по адм. дело 561/2020 год. по описа на Административен съд Добрич, чието Решение 384/22.12.2020 год. за отмяната им, е оставено в сила с Решение 9272/24.08.2021 год. на Върховен административен съд по адм. дело 3073/2021 год.

В хода на производството органът е представил Заповед РД-02-14-191/26.02.2019 год. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която издателят на акта директора на дирекция Управление на териториалното сътрудничество , чиято длъжност към онзи момент е заемана от Д. Георгиева, е оправомощен да ръководи и организира дейността на Националния орган по Програмата Интеррег V-А Румъния България 2014-2020, а впоследствие и Заповед РД-02-14-471/26.05.2021 год. и Заповед РД-02-14-722/16.08.2021 год., двете на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с които лицата, заемащи към датата на издаването им поста заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, са оправомощени да ръководят и организират дейността на Националния орган по Програмата Интеррег V-А Румъния България 2014-2020.

При така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба, от правна страна съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, във вр. чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, като от формална страна съдържа фактически и правни основания за издаването му, спазено е административнопроизводственото правило по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Съдът е направил извод, че административният акт е издаден при погрешна и непълна оценка на доказателствата, което съставлява съществено процесуално нарушение, обуславящо неправилност и необоснованост на фактическите и правните изводи на административния орган.

Този извод съдът е мотивирал с извършения от него анализ на техническите спецификации и съпоставката на отделните разпоредби в тях, като е приел, че същите отговарят на разпоредбите на чл. 48 и чл. 49 от ЗОП. Според съда, независимо, че възложителят е посочил, че обхватът на работата по изграждане на обекта включва минимум, но не се ограничава до изброените задължения, това не е пропуск или неяснота относно изискванията за изпълнение на поръчката, тъй като техният вид, качество и обем са ясно и подробно разписани в останалите подточки и точки на техническите спецификации и приложенията към тях. Аргументирал се е с конкретни разпоредби от документацията, както и с разпоредбата на § 2, т. 54, б. а от ДР на ЗОП, съдържаща легална дефиниция за технически спецификации за строителство всички технически предписания, които се съдържат в документацията за обществената поръчка, определящи изискваните характеристики на материалите, стоките или консумативите, така че да отговарят на предвидената от възложителя употреба. Посочил е, че с оглед естеството на поръчката, одобрените проекти и количествените сметки за строежа индивидуализират в достатъчна степен строителните работи, които следва да бъдат извършени, поради което препращането към тях дава пълна и ясна представа на заинтересованите лица относно обема и обхвата на работата по изграждане на обекта. Приел е, че административният орган неправилно се ограничава до анализиране съдържанието само на раздел ІІІ.2.2. от обявлението и т. 3.1. от техническите спецификации изолирано от останалата част на документацията за поръчката. Намира, че даденото в тези части описание няма самостоятелно значение, а е неразривно свързано с всички части на техническата спецификация, и неизчерпателното изброяване на задълженията на изпълнителя е преодоляно със съдържащата се в останалите части на техническата спецификация и приложенията информация. Според съда, горното представлява неправилна оценка и анализ на доказателствата, което е довело и до неправилно тълкуване и приложение на материалния закон.

Така мотивиран, съдът е достигнал до извода, че няма необосновано ограничаване на конкуренцията, поради което изводът на административния орган за допуснато нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във вр. чл. 49, ал. 1 от ЗОП, съставляващо нередност по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, като неправилен, е довел до издаването на незаконосъобразен акт. Като е установил пороците по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК, съдът е отменил акта.

Решението на съда е валидно и допустимо, но неправилно.

Страните не спорят относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на законоустановената форма и специалните производствени правила по ЗУСЕСИФ, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Спорът между страните касае правната интерпретация на установените факти в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие. По-конкретно предметът на съдебната преценка се съсредоточава върху съотнасянето на изложените от административния орган факти към съставите на нарушения, визирани в цитираните в акта разпоредби на ЗОП и квалификацията им като нередност по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.

Процедурите за възлагане на обществени поръчки, уредени в ЗОП, са способ за задоволяване на потребностите на възложителите с предмет строителство, услуги или доставки на стоки, при ефективно разходване на публичните средства, средствата, предоставяни от европейските фондове и програми и тези на дружествата и предприятия, които са възложители по смисъла на ЗОП.При възлагане на обществена поръчка възложителят има право да извърши проверка на годността и потенциала на участниците да изпълнят поръчката, използвайки за целта подходящи критерии за подбор и поставяйки относими условия към изпълнението, гарантиращи неговото качество.Чрез тях по същество същият определя минимални изисквания за допустимост на участниците във връзка с участието им в процедурата за възлагане на обществена поръчка, за да прецени способността на всеки от тях да изпълни точно поръчката, в случай, че бъде избран за изпълнител. Оперативната му самостоятелност винаги е ограничена от принципите, регламентирани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП в качеството им на основополагащи начала, с които възложителите следва да се съобразяват при всяко едно възлагане в условията на ЗОП. Граница на тази преценка са и всички специфични правила на закона, като в контекста на настоящия спор предмет на анализ е правилото на чл. 49, ал. 1 от ЗОП.

Цитираната разпоредба въвежда изискване техническите спецификации да осигуряват равен достъп на кандидатите или участниците до процедурата за възлагане на обществената поръчка и да не създават необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция и равнопоставеност на участниците. В този смисъл и в контекста на изложените в атакувания административен акт фактически съображения, преценката за законосъобразност на извършената финансова корекция, чрез отмяна на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ, е обусловена от проверка доколко възложителят при определяне на предмета и обхвата на възлаганата работа чрез даденото описание в документацията за поръчката и в частност техническата спецификация, е спазил границите на оперативната самостоятелност и не е нарушил забраната, въведена с императивната разпоредба на чл. 49, ал. 1 ЗОП, съответно е спазил принципите на равнопоставеност и недопускане на дискриминация, както и не е въвел необосновано ограничение пред участието на стопански субекти в поръчката чрез неяснота в обхвата и предмета на поръчката.

Техническите спецификации съдържат условията за изпълнение на поръчката, както и условията към съдържанието на техническите предложения на участниците. Техническото предложение е част от офертата, чрез която участниците заявяват желанието си за участие в процедурата по възлагане на етап подаване на оферти. (арг.: чл. 39, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки, приет с ПМС 73 от 05.04.2016 год., обн., ДВ, бр. 28 от 08.04.2016 год., в сила от 15.04.2016 год. (ППЗОП). Видно от предписанието на чл. 39, ал. 3, т. 1 от ППЗОП, техническото предложение трябва да съдържа предложение за изпълнение на поръчката в съответствие с техническите спецификации и изискванията на възложителя. В противен случай помощният орган, отговарящ за допускането, разглеждането и оценката на подадените предложения, по аргумент от чл. 57, ал. 1 от ППЗОП, няма да пристъпи към отваряне на ценовите предложения, респ. ще изключи съответния участник, представил несъответстващото техническо предложение от по-нататъшната процедура по оценяване и класиране. Именно тази правна последица, която законът придава на разминаването между установените спрямо техническото предложение изисквания, в т.ч. законови и поставени от възложителя, и съдържанието на конкретно предложената оферта в частта й относно техническото предложение, илюстрира значението на яснотата и точността на използваната за описанието им терминология.

Необходимостта от точен и ясен изказ в документацията за участие в обществените поръчки е била предмет на анализ и от Съда на Европейския съюз (СЕС), който в своите решения изрично е приел, че показателите, по които се оценява съответствието на техническите предложения, трябва да са формулирани така, че не само членовете на комисията да ги разберат и приложат по начин, който дава възможност действително да се провери съответствието на предложението с изискванията, но и да могат "всички разумно информирани и полагащи обичайната грижа потенциални участници да разберат техния точен обхват и съответно да ги тълкуват по еднакъв начин (така например: решение от 10 май 2012 год., Комисията с/у Кралство Нидерландия, С-369/10, EU:C:2012:284, т. 88, mutatis mutandis решение от 16 февруари 2012 год., Costa, С-72/10 и С-77/10, EU:C:2012:80, т. 73). Необходимо е възлагащият орган, респ. помощната комисия, чрез която упражнява правомощията си във връзка с допускането и оценяването на предложенията, да разполага с възможност да извърши действителна проверка дали офертите съответстват на поставените изисквания. (Решение от 22 юни 2017 год., С-49/17, Unibet, EU:C:2017:491, т. 46, както и решение от 4 декември 2003 год., EVN, EU:C:2003:651, т. 56 и 57).

От горното следва, че ако възложителят в документацията е въвел неясни условия относно изпълнението на поръчката, за участниците ще се създаде несигурност по какъв начин следва да подготвят офертата си за да отговорят на тези условия и да бъдат допуснати до участие. Пораждат се съмнения относно характера и обема на информацията, която те следва да предоставят в своите предложения, както и по какъв начин ще бъде оценена тя. Предвидимостта при оценяването е особено важна характеристика на процедурите по възлагане на обществени поръчки, т.к. гарантира достъп на възможно най-широк кръг участници.

В раздел ІІІ.2.2 от обявлението за поръчката възложителят е посочил, че обхватът на работа по изграждане на обекта включва минимум, но не се ограничава в следните задължения на изпълнителя на настоящата обществена поръчка:

1. Подготовка на строителната площадка;

1. Доставка на суровини и материали, осигуряване на механизация, работна сила и всякакви услуги и дейности, необходими за изпълнение на строителството;

1. Изпълнение на строително-монтажни работи в съответствие с одобрената техническа документация и настоящите технически спецификации;

1. Въвеждане в експлоатация, изготвяне и предаване на пълна екзекутивна документация на обекта;

1. Отстраняване на дефекти през гаранционните срокове съобразно нормативната уредба;

1. Изпълнение на административните изисквания към дейността на изпълнителя съгласно приложимата нормативна уредба, тези спецификации и договора за изпълнение на СМР.

Същото съдържание на обхвата на възлаганата работа е дадено и в т.3.1. от Техническите спецификации Общи изисквания към изпълнението на поръчката.

С оглед въведения от възложителя критерий за възлагане на поръчката най-ниска цена, би следвало техническите спецификации на поръчката да съдържат всички необходими характеристики на търсеното от възложителя изпълнение, съобразно легалната дефиниция на технически характеристики за строителство, дадена в разпоредбата на § 2, т. 54, б. а от ДР на ЗОП, т.е. да съдържат, най-общо казано, всички технически условия, които определят изискваните характеристики към влаганите материали, стоки, консумативи, търсеното ниво на изпълнение, работните характеристики, процедурите по осигуряване на качеството и др. такива, инспекцията и приемането на строителството, методите и технологиите за неговото изпълнение, както и всички други технически условия, които възложителят може да наложи по отношение изпълнението на възлагания строеж. Това изключва въвеждането на неопределен към момента, в който следва да бъде подготвена офертата на участника, обхват на задълженията, които ще му бъдат възложени, доколкото това би създало пречка пред изготвяне на съответстващо им предложение за изпълнение. В съответствие с т. 4 от Предложение за изпълнение на обществена поръчка с предмет: Строителство на обект Спортен комплекс Шабла реконструкция на многофункционална спортна зала Образец 3 от документацията за поръчката, участникът поема ангажимент да изпълни предмета на поръчката в сроковете от Техническите спецификации и предложения от него График за изпълнение на поръчката. Разпределение на ресурсите и работна сила . При липсата на ясно определен обхват на възлаганите дейности от предмета на поръчката остава неясно как би могло да се поеме задължение за изпълнение при предварително разпределение на необходимите за това ресурси, включително във времево отношение, на кои точно задължения следва да отговаря съдържанието на предвидения график за изпълнение на поръчката на посочения минимум от шест групи задължения, дефинирани общо, без конкретика, или на други такива, които не са ясно и точно дефинирани от възложителя към този момент. В този смисъл правилен и обоснован се явява изводът на административния орган, че изискванията към обхвата на работа по изграждане на обекта не са достатъчно подробно и ясно описани, което води до несигурност и би могло да окаже разубеждаващ ефект спрямо желаещите да участват в обществената поръчка. Доколкото не се предвижда да се сравнява и оценява предложеният от участниците начин на изпълнение, а това включва и всички възможни задължения, които следва да бъдат подведени под ползвания от възложителя израз но не се ограничава в следните задължения , то при липсата на точно и ясно описание в предмета на обществената поръчка на търсеното от възложителя изпълнение, всеки икономически оператор би могъл да предложи изпълнение спрямо собственото си възприятие и икономически интерес, което да не съвпада с това на възложителя или помощния му орган, както правилно е отбелязал и органът. Последното създава неяснота и е предпоставка за проява на субективизъм при преценката от страна на комисията дали дадено предложение отговаря на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката, а това е възможно да окаже, както е посочил и органът, разубеждаващ ефект върху потенциалните участници на етапа заявяване на участие, както и да ги постави в неравнопоставени условия на етапа на разглеждането на офертите. Доколкото такова ограничаване е императивно забранено с разпоредбата на чл. 49, ал. 1, който е проекция на принципа на равнопоставеност, прогласен в чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОП и общата забрана да не се ограничава необосновано участието на стопански субекти в обществените поръчки, въведена с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, то в настоящия случай от доказателствената съвкупност се установява наличието на релевантните за приложението на описаните разпоредби факти.

Не се споделя доводът на съда, че неизчерпателното изброяване на задълженията на изпълнителя е преодоляно в следващите точки и раздели на техническата спецификация и приложенията към нея, където подробно и детайлно са разработени всички дейности, попадащи в рамките на поръчката, и че основните дейности по изпълнение на поръчката са еднозначно дефинирани в рамките на предвидените в инвестиционните проекти и количествените сметки СМР, като е следвана спецификата на строителния процес и изискванията на всички приложими актове по неговото нормално регламентиране. Съдът, обаче, не е посочил в кои точно части на документацията са подробно и детайлно разработени всички дейности, попадащи в рамките на поръчката , нито кои дейности, според него, са извън обхвата на очертания от възложителя минимум от 6 групи задължения, и попадайки в обхвата на израза но не се ограничава в следните задължения , очертават в цялост условията за изпълнение на поръчката с оглед нейния предмет. Още повече, не са налице множество инвестиционни проекти и количествени сметки, които да предвиждат необходимите за изпълнение на строежа строително-монтажни работи, както е посочил АС - Добрич. Налице е само един инвестиционен проект, във фаза работен проект , разработен въз основа на одобрен идеен проект Спортен комплекс Шабла реконструкция на многофункционална спортна зала , по Договор 5 от 08.01.2018 год., както е посочил възложителят в т. 1 от Техническите спецификации на поръчката. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба 4 от 21 май 2001 год. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти (обн. ДВ бр. 51/05.06.2001 год.), инвестиционният проект, разработен във фаза работен проект , съдържа работни чертежи и детайли, а неговият обхват е в зависимост от вида, предназначението, големината и местоположението на проектираните обекти и изискванията към проектните решения, и може да включва изброените в чл. 3, ал. 1 от с.з. проектни части. Обхватът на работния проект за строежа предмет на настоящата обществена поръчка, е посочен и от възложителя в раздел ІІ.2.4 от обявлението за поръчката, както е посочил и съдът, но от това следва, че проектът включва работни чертежи и детайли на всяка от посочените части, т.е. конкретизация на необходимите строително-монтажни дейности за реконструкцията на спортната зала, а не детайлно разписване на всички възлагани от възложителя на изпълнителя задължения, в допълнение към посочения минимум общи изисквания към изпълнението. С работния проект, сочи чл. 23, т. 1 от цитираната наредба, се изясняват конкретните проектни решения в степен, осигуряваща възможност за цялостно изпълнение на всички видове СМР и за доставка и монтаж на технологичното оборудване и обзавеждането на обекта. От това следва, че изработената техническа документация би могла да има отношение към част от групите задължения, посочени от възложителя като минимум , като например: 2) доставка на суровини и материали, осигуряване на механизация, работна сила и всякакви услуги и дейности, необходими за изпълнение на строителството; 3) изпълнение на строително-монтажни работи в съответствие с одобрената техническа документация и настоящите технически спецификации, но не и към всички шест групи, още повече да посочва допълнителни задължения към изпълнителя, извън тях. В същия смисъл и количествената сметка на СМР не би могла нито да поясни основните вменени на изпълнителя задължения, нито да посочи допълнителни такива.

Изложеното налага споделяне извода на административния орган, че са налице неясни и неточни условия в техническата спецификация, които биха могли да доведат до субективизъм от страна на оценителната комисия и да окажат възпиращ ефект върху потенциалните участници, тъй като създават пречки пред възможността им да подготвят съответни на изискванията на възложителя оферти, противно на направения в обратен смисъл извод от първоинстанционния съд. Налице е съставомерност на соченото от органа нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във вр. чл. 49, ал. 1 от ЗОП. Правилна е и дадената от органа квалификация на нарушението като нередност по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, тъй като използването на условия за изпълнение на поръчката, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от същото приложение, но водят до ограничаване достъпа на участниците в поръчката, съответства на даденото от законодателя описание на нередността от категорията на т. 11 от Приложение 1. Правилно органът е подвел установения от него факт на подадени 9 броя оферти в процедурата, три от които са допуснати и отговарят на критериите за подбор, под хипотезата на буква б , тъй като това сочи на търсеното от законодателя минимално ниво на конкуренция за да бъде определена финансова корекция с по-нисък размер на ставката.

По изложените съображения, Върховният административен съд намира, че са били налице припознатите от административния орган предпоставки за определяне на финансовата корекция, тъй като са налице въведени от бенефициера Община Шабла неясни условия за изпълнение на обществената поръчка относно обема и обхвата на възлаганата работа, чрез които се създават необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция и равнопоставеност на участниците, в нарушение на сочените от органа разпоредби на Закона за обществените поръчки. Достигайки до противния извод, АС - Добрич е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което жалбата на Община Шабла да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на Министерство на регионалното развитие и благоустройството юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган касатор в настоящото производство, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на по 100 (сто) лева за първата и касационната инстанция, по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 24, изр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,