Решение № 9960 от 8.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-процесуалния кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на и.д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. София при ЦУ на НАП срещу решение 4797 от 19.07.2021 г. по адм. д. 10351/2019 г. Административен съд София-град, с което е отменен ревизионен акт /РА/ Р-22221418004784-091-001/22.03.2019 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1293/26.07.2019 г. от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. София. В касационната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения, че съвкупната преценка на доказателствата по делото формират извод за безспорното наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 177, ал. 2 от ЗДДС, а именно, че ответникът по касационната жалба е знаел, че данъкът по процесните фактури няма да бъде внесен. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София-град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Процесуалният представител на касатора - юк. Михайлова, претендира заплащане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба МАРИВА ФУУД СЪРВИС ЕООД, [ЕИК], с адрес гр. София, [улица], представляван от И. Лачева - Любенова, чрез своя процесуален представител адв. Г.Хорозов, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на МАРИВА ФУУД СЪРВИС ЕООД срещу РА Р-22221418004784-091-001/22.03.2019 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1293/26.07.2019 г. от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. София, с който е ангажирана отговорността на дружеството по чл. 177 ЗДДС за периодите от 01.06.2015 г. до 31.01.2016 г. за дължим и невнесен данък общо в размер на 9 536,36 лв. и лихви за забава в размер на 3 213,40 лв. във връзка с доставки по фактури 80... 047 от 18.06.2015 г., 80... 048 от 22.06.2015 г., 80... 049 от 21.07.2015 г., 80... 051 от 19.08.2015 г., 80... 050 от 03.08.2015 г., 80... 052 от 18.09.2015 г., 80... 053 от 12.10.2015 г., 80... 054 от 27.10.2015 г., 80... 055 от 13.11.2015 г., 80... 056 от 19.11.2015 г., 80... 058 от 11.12.2015 г. и 80... 057 от 07.12.2015 г., издадени от ФУУД СЪРВИС ЕООД. С Решение 4797 от 19.07.2021 г. по адм. д. 10351/2019 г. Административен съд София-град е отменил РА Р-22221418004784-091-001/22.03.2019 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1293/26.07.2019 г. от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. София. За да отмени процесния РА, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден при неправилно приложение на материалния закон - чл. 177 ЗДДС. Според решаващия съд, макар между управителите на двете дружества МАРИВА ФУУД СЪРВИС ЕООД и ФУУД СЪРВИС ЕООД да е налице родствена връзка, която ги определя като свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" ДР ДОПК, която поражда съмнение за недобросъвестно упражняване на търговската дейност, тази недобросъвестност обаче не е доказана по безспорен начин от органите по приходите, доколкото знанието по чл. 177, ал. 2 ЗДДС следва да се докаже, а не да се предполага. Фактите, на които се основават изводите на органите по приходите според съда са само косвени, като в случая не е доказано, че ответникът по касационната жалба е знаел или е трябвало да знае, че доставчикът му или някой предходен по веригата доставчик евентуално е извършил данъчна измама. По изложените съображения, е направен краен извод за неизпълнение на кумулативно предвидените елементи на фактическия състав по чл. 177 ЗДДС и отговорността на МАРИВА ФУУД СЪРВИС ЕООД е ангажирана неправомерно. Решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано на фактите по делото. Съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Включването на тази разпоредба в глава ХХV от ЗДДС определя отговорността за злоупотреби като средство за предотвратяване на данъчни измами. Съдържанието на тази отговорност е за плащане от регистрираното лице получател по облагаема доставка за дължимия, но невнесен ДДС, когато е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия, но невнесен данък. Принципът, установен с чл. 177, ал. 6 от ЗДДС е, че отговорността се носи от прекия получател по доставката с невнесения данък, но ако той не бъде събран от него, се носи субсидиарна отговорност от всеки следващ получател по реда на доставките. Нормата на ал. 2 от същия чл. 177 определя, че отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 120 от ДОПК. По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети и изложени от първоинстанционния съд. Спорът е единствено по отношение на това налице ли са условия за ангажиране на отговорността на ревизираното дружество по чл. 177 ЗДДС за дължим ДДС по посочените доставки на ФУУД СЪРВИС ЕООД. Направеният извод от първоинстанционния съд относно липсата на предпоставките по чл. 177, ал. 2 ЗДДС не се споделя от настоящата съдебна инстанция като изграден в противоречие със събраните по делото доказателства и при неправилно приложение на материалния закон. Основателен е релевираният довод в касационната жалба на и.д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. София, че до 05.11.2013 г. дружествата доставчик и получател са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. г от ДР на ДОПК, тъй като за времето от 05.08.2011 г. до 05.11.2013 г. едноличен собственик на капитала и управител на двете дружества е Д. Лачев. Впоследствие капиталът и управленските функции са прехвърлени на дъщеря му И. Лачева, като от 05.11.2013 г. представляващ и едноличен собственик на капитала на МАРИВА ФУУД СЪРВИС ЕООД е същото лице. Нещо повече, И. Лачева, в качеството си на управител на дружеството, е упълномощила Д. Лачев и С. Лачева от името и за сметка на дружеството поотделно на водят преговори, подписват договори, да получават плащания по тях и др., както и да представляват дружеството пред НОИ, НАП и т.н., общо в 16 точки, със срок от 5 години. Оттук следва изводът, че значителна част от фактически управленската дейност на МАРИВА ФУУД СЪРВИС ЕООД е извършвана от представляващия доставчика. В потвърждение на изпълняваните от Д. Лачев функции на фактически управител е и обстоятелството, че в отговор на връчените искания за представяне на документи Р-22221418004784-040-001/21.08.2018 г. и Р-22221418004784-040-002/26.11.2018 г. са постъпили обяснения не от управителя И. Лачева, а от нейния баща и бивш управител на ФУУД СЪРВИС ЕООД - Д. Лачев. Наред с това, последният като пълномощник е теглил многократно суми от банковата сметка на МАРИВА ФУУД СЪРВИС ЕООД обстоятелство, което също е безспорно. В този смисъл, с оглед на доказателствата по делото не могат да бъдат споделени изводите на административния съд, че не може да бъде прието, че при ревизираният търговец не е налице "знание", че дължимият данък няма да бъде внесен от доставчика. За обосноваване на наличие на "знание" по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС е необходимо да бъдат установени обективни обстоятелства, които да сочат, че действителните отношение между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношение между доставчик и получател на доставката. Изложеното по-горе, наред с наличието на свързаност по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, обосновава наличие на обективни факти, от които следва извод, че между тях съществуват по особени и близки отношения, надхвърлящи нормалните отношения доставчик получател, което обосновава знанието у получателя на доставките, че дължимия данък няма да бъде внесен от доставчика. Най-накрая, в хода на ревизията, както и от заключението на вещото лице Г. Зафирова, се установява, че МАРИВА ФУУД СЪРВИС ЕООД не е извършило плащания по фактурите, издадени от ФУУД СЪРВИС ЕООД. От счетоводството на МАРИВА ФУУД СЪРВИС ЕООД са изискани, но не са представени платежни документи, а по част от фактурите е отбелязано плащане в брой, но не са приложени фискални бонове, като наред с това за периода юни декември 2015 г. и м. януари 2016 г. по сметка 501 Каса няма наличност на парични средства, за да бъде осчетоводено такова плащане в брой към доставчика. При липса на реално плащане по спорните фактури, получателят по тях не може да има обосновано очакване, че доставчикът ще изпълни задълженията си за внасяне на начисления ДДС по сделките. Решаващият съд е пренебрегнал напълно това обстоятелство в мотивите към съдебния акт. Въз основа на всички установени в хода на ревизията факти и обстоятелства се обосновава извод за свързаност на двете дружества /доставчик и получател по спорните фактури/, обуславящо наличието на знание у получателя, че неговият доставчик няма да внесе начисления ДДС по смисъла на чл.177, ал. 2, предл.1 от ЗДДС. Като е приел друго и е отменил оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен, Административен съд София-град е приложил неправилно материалния закон и е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответният по касация МАРИВА ФУУД СЪРВИС ЕООД следва да бъде осъден да заплати на НАП София разноски по делото за две съдебни инстанции в размер общо на 1 927 лв. От тази сума 102 лв. съставляват заплатена държавна такса за касационната инстанция, а останалите 1 825 лв. са юрисконсулско възнаграждение общо за две съдебни инстанции, дължимо на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, определено при условията на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,