Решение № 135 от 15.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 85/2010 г.

Решение № 135 от 15.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 85/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е образувано по повод касационна жалба от частния обвинител и граждански ищец М. Й. Б. против въззивно решение № 202 от 23.10.2009 г. постановено по в. н. о. х. д. № 296/2009 г. на Пловдивския апелативен съд. В касационната жалба се правят доводи за допуснати нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието - чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК, които се поддържат и в съдебното заседание от защитника на жалбоподателя. Иска се отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане, при което се отмени приложението на чл. 66 НК. Защитникът на подсъдимия намира жалбата за неоснователна и иска решението да се остави в сила. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че поради липса на допуснати нарушения при постановяване на решението, то следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК намери за установено следното: Пловдивският окръжен съд с присъда № 86 от 30.05.2009 г. постановена по н. о. х. д. № 597/2009 г. е признал подсъдимия С. А. Й. за виновен в това, че на 14.09.2008 г. в землището на гр. - Раковски, в местността "Джуганова могила" при превишаване пределите на неизбежната отбрана, е направил умишлено опит да умъртви М. Й. Б., като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание чл. 119 вр. чл. 115 , вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 НК го осъдил на три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "общ" режим. Съдът оправдал подсъдимия по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 115 НК. Уважен е граждански иск за неимуществени вреди в полза на М. Й. Б. в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, като в останалата му част до предявения от 40000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Пловдивският апелативен съд с решение № 202 от 23.10.2009 г. по в. н. о. х. д. № 296/2009 г. е изменил присъдата в наказателната й част, като на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил изпълнението на наложеното на подсъдимия С. А. Й. наказание от три години лишаване от свобода с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. В останалата част присъдата е потвърдена. ПО ДОВОДА ЗА ДОПУСНАТО НАРУШЕНИЕ НА ЗАКОНА Съображенията изложени в подкрепа на това касационно основание са, че "предварителното въоръжаване на подсъдимия с боен пистолет изключва възможността същият да се ползва от привилегиите на неизбежната отбрана в привилигирования състав на чл. 119 НК", както и че съдът неправилно е приел, че пръв нападение е предприел пострадалият, а подсъдимият осъществявал активна защита в защита на свой имуществени интерес. Възраженията са неоснователни. Приетите за установени, след цялостна преценка на събраните по делото доказателства, факти не сочат, че подсъдимият предварително се е въоръжил с пистолета с намерение да го използва при инцидента с пострадалия. Последният е възникнал спонтанно, оръжието се е намирало у подсъдимия и е използвано в момент, когато пострадалият се е насочил към подсъдимия с намерение за саморазправа. В подкрепа на това е и предшестващото поведение на подсъдимия, който първоначално е произвел два изстрела във въздуха, предупредил е пострадалия, който не само не се съобразил с предупреждението, но и предприел непосредствено нападение. При приетите за установени фактически положения извода на съда, че са налице предпоставките на чл. 119 вр. чл. 18, ал. 1 НК е правилен. Налице е превишаване пределите на неизбежната отбрана, тъй като защитата очевидно надхвърля интензитета на нападението, което би могло да се отблъсне ефективно и по друг начин, така както е приел и въззивния съд. ПО ДОВОДА ЗА ЯВНА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ НА НАКАЗАНИЕТО Съображенията по това касационно основание касаят единствено приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Частният тъжител счита, че само чрез ефективно наказание биха били постигнати целите по чл. 36 НК. Настоящият състав намира, че наказанието не е явно несправедливо. При решаване на въпроса за начина на изтърпяване на наказанието въззивният съд е отчел и правилно преценил всички обстоятелства от значение при определяне тежестта на извършеното престъпление и конкретната обществена опасност на дееца. Правилно е преценено, че целите на наказанието могат да се постигнат и чрез отлагане на изпълнението му на основание чл. 66, ал. 1 НК при максимално допустимия от закона изпитателен срок от пет години. Основната цел на наказанието - да бъде поправен и превъзпитан осъдения към спазване на законите и добрите нрави, когато се касае до подсъдим с чисто съдебно минало, с добри характеристични данни, трудово ангажиран, може да бъде постигната и без ефективно изтърпяване на наказанието, а продължителния изпитателен срок е гаранция, че ако в рамките на него се извърши друго престъпление, за което по закон се предвижда наказание лишаване от свобода, то и отложеното ще бъде безусловно изтърпяно. Поради изложените съображение настоящият състав намери, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати сочените касационни основания и то следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение