Решение № 4847 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14054/2018 г.

Решение № 4847 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14054/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел "Частен клуб – Андроник 1", Булстат *********, с адрес гр. София, ж. к. "Толстой", ул. "Република" № 16, между бл. 52 и бл. 53, представлявано от С. Велков, срещу решение № 5590/04.10.2018 г., постановено по адм. дело № 3174/2018 г. по описа на Административен съд – София – град, Трето отделение, 2 състав, с което е отхвърлено оспорването на сдружението, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0312092/03.11.2017 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП-София, за налагане на принудителна административна мярка на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС - запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора обектът никога не е бил регистриран за извършване на търговска дейност, а е частен обект. Твърди, че самоиздръжката на клуба става чрез издаване на служебна бележка от ФУ, на която пише "Дарение". Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за ПАМ. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – гр. София, чрез юрисконсулт Стоянов оспорва подадената жалбата, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на контрол пред административният съд е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0312092/03.11.2017 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП-София, за налагане на принудителна административна мярка на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС - запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. От фактическа страна съдът е приел за установено, че на 31.10.2017 г. в 14:10 часа при извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - частен клуб "ЧАСТЕН КЛУБ АНДРОНИК 1", находящ, се в гр. София, ул. "Република"’ № 16, между бл. 52 и бл. 53, стопанисван и експлоатиран от Сдружение "ЧАСТЕН КЛУБ АНДРОНИК 1" с Булстат *********, обективирана в Протокол за извършена проверка № 0312092/31.10.2017 г., е констатирано, че за извършената продажба на един натурален сок "Капи", една "Кока Кола" и една пица "Вегетариана" на стойност 10,20 лв., платени в брой, не е бил издаден фискален бон от регистрирано в НАП фискално устройство, нито бележка от заверен кочан. При приемане на плащането е била издадена бележка на стойност 10,20 лв. с дата 31.10.2017 г. - 13:47 ч., отпечатана от нефискален принтер, от монтирана компютърна конфигурация в обекта. Плащането е прието от А. Ангелов, за сметка на сдружението. При повторна поръчка на едно кафе, за което е била заплатена сума от 1,50 лв., също не бил издаден документ за приетото плащане, като в този случай служителите от проверявания обект отказали да пуснат компютърната конфигурация, за да се установи програмния продукт, с който тя работи. С обжалваното решение Административен съд – София – град е достигнал до извода за законосъобразност на оспорената заповед, с която на сдружението е наложена ПАМ. Според съда заповедта е издадена от орган, разполагащ с материална компетентност, в установената писмена форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушение. Отчел е наличието на нарушение на чл. 7, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н - 18 от 13.12.2006 г. на МФ и чл. 118 от ЗДДС, доколкото при извършената проверка е установено, че сдружението не е изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и да използва регистрирано в НАП ФУ от датата на започване на дейността на процесния търговски обект. Съдът изрично е посочил, че безспорно е установено наличието на хипотезата по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС - невъведен в експлоатация ЕКАФП и нерегистрирано чрез дистанционна връзка с НАП, което предпоставя налагането на ПАМ - запечатване на обекта за срок от 14 календарни дни. В оспорения административен акт се съдържат мотиви за издаването му, като според съда органът е обосновал и определянето на срока от 14 дни за прилагането на ПАМ. В обжалваното решение АССГ е изложил и съображения, че в процесния обект се е осъществявала търговска дейност и за субекта на нарушението е съществувало задължението да въведе и регистрира чрез дистанционна връзка ЕКАФП, но същият не е извършил това. Обжалваното решение е правилно постановено. В случая първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Съдът е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "б" ЗДДС (в приложимата по време редакция) принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/2006) предвижда, задължение за лицата по чл. 3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Според легалната дефиниция в § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - търговски обект е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. В тази връзка правилен и законосъобразен е извода на съда, че сдружението е било длъжно да въведе в експлоатация ФУ, съгласно законовите изисквания, но не е сторило това. При безспорно установената фактическа обстановка по време на проверката, правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че сдружение е извършило възмездна продажба на стоки - един натурален сок "Капи", една "Кока Кола" и една пица "Вегетариана" на стойност 10,20 лв., които са били платени в брой, за които не е бил издаден фискален бон от регистрирано в НАП фискално устройство, нито бележка от заверен кочан. По делото безспорно се доказва извършеното нарушение от страна на жалбоподателя на разпоредбите на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез ФУ, издадена от МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. В случая са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Фактическият състав на налагане на принудителната административна мярка не съдържа резултат от административното нарушение, още по-малко преценка за размера на причинените от конкретното нарушение вреди за фиска. При съобразяване на принципа на съразмерност е определен 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок, което съответства на обстоятелството, че нарушението е за първи път. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Предвид изложеното, съдебното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски за осъществената защита от юрисконсулт в размер на 100 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,