Решение № 4276 от 5.5.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Шумен срещу решение 164/18.11.2021 г., постановено по адм. д. 418/2020 г. по описа на Административен съд - Шумен, в частта, с която са отменени задължителни предписания по т. 2, т. 3 и т. 4 от Констативен протокол ПП-53/24.10.2020 г. съставен от П. Петров - главен експерт "Контрол на околната среда, дирекция "Контролна и превантивна дейност" и Наталия Красенова Господинова-началник отдел "Контрол на околната среда", дирекция "Контролна и превантивна дейност" при РИОСВ-Шумен, с които на "Екомакс Вторични суровини" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, п.код 9700, [улица], вход от [улица], представлявано от управителя В. Неделчев, е указано по т. 2: "В предвид липсата на инсталация на площадката за извършване на дейност по преопаковане и вида и състоянието на отпадъка с кода 01 05 04 (полузасъхнала глинеста маса) който не позволява извършване на дейност по сортиране (дейност с код R-12) същият следва да бъде предаден на лице притежаващо документ по чл. 35 от Закона за управление на отпадъците и площадка за дейност със съответния код отпадък. Документите удостоверяващи предаването да се представят в РИОСВ-Шумен; по т. 3: "Установените при проверката отпадъци представляващи омаслени парцали и кърпи за изтриване замърсени с отпадъчни бои и разтворители да се преместят на площадка, отговаряща на изискванията на Наредбата по чл. 43, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците. За изпълнението на предписанието да се уведоми писмено РИОСВ Шумен." и по т. 4: "Да се представят в РИОСВ - Шумен документи удостоверяващи приемането на отпадъка представляващ омаслени парцали и кърпи замърсени с бои и разтворители - от кога е приет, за каква дейност и защо не е вписан в отчетната книга по приложение 2 като приет на площадката." Наведените в жалбата възражения за неправилно приложение на материалния закон са относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, пр. 1 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу задължителните предписания по т.т. 2, 3 и 4от Констативен протокол ПП-53/24.10.2020 г. Ответникът - "Екомакс Вторични суровини" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Шумен, [улица], представлявано от управителя В. Неделчев, чрез процесуалния представител адв. Дончева, в писмен отговор и писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска решението да бъде оставено в сила в оспорената му част. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1 200 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Намира, че е обоснован изводът на съда, че дадените в т.2, т.3 и т.4 от процесния констативен протокол задължителни предписания са незаконосъобразни, постановени в нарушение на материалния закон и при липса на фактическите основания за издаването им. Счита, че от приложените документи е установено, че дружеството има право да извършва всички дейности по съхранение на отпадъците с код 01 05 04 за една година, ако се наложи всички или част от тях да бъдат обезвредени, а при необходимост от оползотворяването им може да ги съхранява за срок до три години.В тази част предписанието е издадено и при процесуално нарушение на изискването на мотивиране на административните актове. Счита за правилни изводите на съда, относно т. 3 и т. 4 от протокола, че за класифицирането на отпадъците следвало да бъде извършена процедурата от Наредба 2 от 23.07.2014 г. и че не е установено по надлежен начин, че се касае за отпадъци с код 15 02 02* Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е частично основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Във връзка с писмо изх. 05-08-2687/23.10.2020 г. от зам. министъра на околната среда и водите и на основание Заповед 332/23.10.2020 г. на директора на РИОСВ - Шумен, на 24.10.2020 г. е извършена проверка на място от експерти при РИОСВ Шумен - експерт "УООП"(според протокола, а според заповедта експерт "Контрол на околната среда) и началник отдел "КОС" на площадката за дейности с отпадъци на "Екомакс Вторични Суровини" ЕООД, находяща се в гр. Нови Пазар, поземлен имот с идентификатор 52009.504.197, 520009.504.198 и 520009.504.199 по КК на гр. Нови пазар. В протокола е отразено, че за проверяваната площадка дружеството притежава издаден от РИОСВ-Шумен документ за извършване на дейност с отпадъци 15 ДО-257-05 от 22.12.2017 г. и регистрационен документ за извършване на дейност по транспортиране на отпадъци 15-РД-420-01 от 20.11.2018 г., изд. от РИОСВ-Шумен. При проверката е установено, че отпадъци с кодове 19 12 04, 03 03 08 и 01 05 04 са разположени на площадката в непосредствена близост един до друг, на купове, които в долната си част се припокриват и са физически смесени. Предвид тези констатации, в т. 1 от Констативен протокол 1111-53/24.10.2020 г. е дадено предписание за разделяне на отпадъците по вид и код на достатъчно големи разстояния един от друг, като при съхранението им площадките да отговарят на приложимите нормативни изисквания. Във връзка с твърдението на представителите на дружеството за извършвана дейност по сортиране и преопаковане на отпадъци с код 01 05 04, е извършена проверка дали дейност с код R-12 е отразена в отчетната книга на дружеството, като е установено, че в същата липсват записи за извършвана дейност по третиране на отпадъци. Отпадъците с код 01 05 04 са заведени в отчетна книга като приети на площадката за събиране и съхраняване, представляващи дейности с код R-13. Предвид тези констатации, както и липсата на площадката на инсталация за извършване на дейност по преопаковане и състоянието на отпадъците, в т. 2 от Констативен протокол ПП-53/24.10.2020 г. е дадено предписание за предаването им на лице, което притежава документ по чл. 35 от ЗУО. При проверката на място е установено съхраняване на отпадъци, представляващи омаслени парцали и кърпи за изтриване, замърсени с отпадъчни бои и разтворители, в метален мултилифт контейнер с обем около 25 - 30 кубични метра, който е отворен в горната си част. Не е осигурено закрито помещение и ограничен достъп до отпадъците. При проверката не е установен произхода им, като липсват и записи в отчетните книги. Във връзка с твърдението на дружеството за образуването на отпадъците вследствие на дейност по сортиране на отпадъци с код 19 12 04, е установено, че предвид техния вид и еднородност, няма как да са образувани от подобна дейност. В отчетната книга няма записи за извършвана дейност по третиране на отпадъци, както и образувани отпадъци от дейност по третиране. Предвид тези констатации, в т. 3 и 4 от Констативен протокол ПП-53/24.10.2020 г. е дадено предписание за предаване на отпадъците на площадка, отговаряща на изискванията на Наредбата по чл. 43, ал. 1 от ЗУО, както и за представяне на документи, удостоверяващи приемането им. При проверката е констатирано още, че установените при проверката отпадъци на площадката, обозначени с код 19 12 04 - пластмаса и каучук, съдържат в себе си голямо количество пръст, чакъл и други примеси и съответно не отговарят на код 19 12 04 - пластмаса и каучук. Предвид тези констатации, в т. 5 от Констативен протокол ПП-53/24.10.2020 г. е дадено предписание за разделяне по вид на отпадъците с код 19 12 04 - пластмаса и каучук и разделното им съхраняване на площадки, отговарящи на изискванията на наредбата по чл. 43, aл. 1 от ЗУО. В т. 6 от Констативен протокол ПП-53/24.10.2020 г. е дадено предписание дружеството да представи за проверка в РИОСВ-Шумен отчетната книга по приложение 2 за извършване на дейност по транспортиране на отпадъци и документи, удостоверяващи транспортирането на отпадък с код 01 05 04 от площадката на "Сичилсалдо" АД до площадката на "Екомакс Вторични суровини" ЕООД, както и документи за извършено транспортиране на отпадъка от площадката на "Екомакс Вторични суровини" ЕООД до площадка на "Екомакс" ООД. Констативен протокол ПП-53/24.10.2020 г. е получен от упълномощен представител на дружествотона 26.10.2020 г. Дадените с КП ПП-53/24.10.2020 г. задължителни предписания за отстраняване на констатираните нарушения по т. 1 - 5 са обжалвани по административен ред. С Решение 246/15.12.2020 г. на Министъра на околната среда и водите жалбата е оставена без разглеждане като процесуално недопустима поради липсата на правен интерес и производството по обжалване на предписанията е било прекратено. С Определение 3670/19.03.2021 г. по адм. д. 208/2021 г. Върховният административен съд е отменил Решение 246/15.12.2020 г. на министъра на околната среда и водите и е върнал преписката за продължаване на производствените действия по жалбата. С Решение изх. 51/30.03.2021 г. на Министъра на околната среда и водите е отхвърлена като неоснователна жалбата от "Екомакс Вторични суровини" ЕООД, гр. Шумен, против предписанията, обективирани в т. 1 - 5 от Констативен протокол ПП-53/24.10.2020 г. Предписанията са оспорени по съдебен ред. С решение 164 от 18.11.2021 г. по адм. д. 418/2020 г. АС Шумен е отменил задължителните предписания по т. 2, т. 3, т. 4 от Констативен протоколПП-53/24.1012020 г. В неоспорената пред настоящата инстанция част съдът е отхвърлил оспорването по жалбата на "Екомакс Вторични суровини" ЕООД, в останалата му част срещу задължителни предписания по т. 1 и т. 5 от Констативен протокол ПП-53/24.10.2020 г. и е осъдил Дирекция Регионална инспекция по опазване на околната среда и водите-гр. Шумен да заплати на дружеството направените по делото разноски в размер на 1 038лв./хиляда тридесет и осем лева/. За да уважи подадената жалба и да отмени процесните задължителни предписания в частта по т. 2, т. 3 и т. 4 първоинстанционният съд е приел, че в оспорваното предписание по т. 2 не е посочена характеристика на липсващата инсталация и валидно правно основание, съгласно което тя е необходима за извършване на разрешените на дружеството дейности по сортиране и преопаковане, с оглед на което напълно необосновано е въвеждането с предписанието на индиректно задължение за дружеството да притежава инсталация за преопаковане. Посочено е, че с решение 15-ДО-257-05/22.12.2017 г. на дружеството е дадено право да извършва дейности по третиране на описаните отпадъци, но не са поставени условия за извършване на конкретна дейност с конкретен тип отпадък, използвайки конкретна инсталация, в точно определен момент. Според съда доколкото съхраняваните от "Екомакс Вторични суровини" ЕООД отпадъци са в обем, съответстващ на разрешения му, дружеството законосъобразно изпълнява с тези отпадъци разрешената му дейност с код R 13, а именно съхранява този тип отпадъци до извършването на някоя от дейностите с кодове R 1 R 12. Съдът е приел, че преценката към кой момент ще бъде предприето следващо действие с отпадъците с този код е подчинена на търговските решения и практики на дружеството в рамките на издаденото му разрешение. По отношение на предписанията по т. 3 и т. 4 при проверката не е установен произхода на отпадъците, като липсват и записи в отчетните книги. Посочено е, че за класифицирането на отпадъците е необходимо да бъде извършена процедурата, разписана в Наредба 2 от 23 юли 2014 г. за класификация на отпадъците, а в конкретния случай проверяващите, без да извършват подобна, са направили преценка единствено въз основа на собствените си субективни възприятия, което е довело до нарушение на материалния и процесуалния закон. Според решаващия съд заключението на контролните органи е необосновано и не почива на обективно извършени изследвания на откритите на площадката отпадъци, поради което не може да послужи като основание за издаване на предписание, възлагащо в тежест на стопанисващото площадката дружество задължения. Извършването на подобна класификация, без да бъдат взети и анализирани проби, а единствено въз основа на миризма, чийто произход според дружеството е вследствие на прясно нанесените номера на контейнерите с боя, не може да обоснове извод за наличието на отпадъци с код 15 02 02*. Според съда предписанията по т. 2 и т. 4 са издадени и при процесуални нарушения на изискването на мотивиране на административните актове по чл. 59, ал. 2 т. 4 от АПК. По изложените съображения, първоинстанционният съд е отменил процесните задължителни предписания по т. 2, т. 3 и т. 4, като издадени в нарушение на материалния закон и при нарушение на изискването на мотивиране по чл. 59, ал. 2 т. 4 от АПК. Първоинстанционното решение в оспорената му част е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съгласно предписанието по т. 2 предвид липсата на инсталация на площадката за извършване на дейност по преопаковане и вида и състоянието на отпадъка с код 01 05 04 - полузасъхнала глинеста маса, който не позволява извършване на дейност по сортиране (дейности с код R -12), същият следва да бъде предаден на лице, притежаващо документ по чл. 35 от ЗУО и площадка за дейност със съответния код отпадък, като документите, удостоверяващи предаването да се представят на РИОСВ-Шумен. С издадено Решение 15-ДО-257-05 от 22.12.2017 г. на директора на РИОСВ Шумен, на основание чл. 73, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗУО, на "Екомакс Вторични суровини" ЕООД е разрешено да извършва дейност по третиране на отпадъци на посочени конкретни площадки, като в решение са посочени видът и наименованието, количеството и произходът на отпадъците. Контролните органи са констатирали, че на площадката е налице отпадък, представляващ полуизсъхнала глинеста маса, налична с табелка с код и наименованието на отпадъка. В обстоятелствената част на страници 3-4 от констативния протокол, в която се пресъздадени записите от отчетната книга на дружеството, е посочено, че този отпадък е бил приет от "Сичилсалдо" АД в периода 01.09.2020 г. - 10.09.2020 г. в количество 170.56 тона, от които 34.38 тона били предадени на "Екомакс" ЕООД в периода 01.10.2020 г. - 02.10.2020 г. Наличното количество от отпадъка е 136, 18 т. Отпадъкът е бил приет на основание Договор за предаване на отпадъци от 19.08.2020 г. сключен между "Сичилсалдо" АД и "Екомакс Вторични суровини" ЕООД. В абзац първи от стр. 4 на КП е посочено, че с 2 бр. ПП отпадъкът е предаден за дейност с код D-15, като с издаденото разрешение от 22.12.2017 г. на дружеството е разрешено извършването на дейности с кодове R-13, D-15 и R-12(сортиране и преопаковане). В тази връзка е посочено, че от огледа на площадката и вида на отпадъка се установява, че същият не подлежи на сортиране, а на площадката липсват съоръжение и съдове за преопаковане. На страница 5, абзац 2 е посочено, че отпадъкът е с произход от сондиране на обекти, намиращи се на територията на страната р. Вит и р. Искър, който не съответства на разрешения с Решение 15-ДО-257-05 от 22.12.2017 г. произход. Въз основа на посочените обстоятелства контролните органи са дали предписанието на дружеството. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците, кодът на отпадъците се определя от причинителя на отпадъка. Безспорно е установено, че видът отпадък е "Сондажни течности от промиване със свежа вода и отпадъци от сондиране, генерирани от обекти на "Сичилсалдо" АД, намиращи се на територията на страната, а именно р. Вит и р. Искър" е приет от дружеството като отпадък с код 01 05 04, съгласно цитираните по-горе писмени доказателства отчетна книга, сключен договор за предаване на отпадъци и приемо-предавателни протоколи. При извършената проверка на площадката на дружеството е установено наличието на поставена от дружеството налична табела с кода и наименованието на отпадъка, обстоятелство също водещо към извод, че отпадъкът е определен като такъв с код 01 05 04 от самото дружество. Същият отпадък е с произход, различен от този по издаденото разрешение на дружеството, в което е вписано като произход "Отпадъци, получени в резултат на проучване, извличане и третиране на минерални ресурси навътре в морето, в т.ч. в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България. Както вече беше посочено в сключения със Сичилсалдо АД договор за предаване на отпадъци от 19.08.2020 г. кодът и произходът на предадените отпадъци е: сондажни течности от промиване със свежа вода и отпадъци от сондиране, генерирани от обекти на "Сичилсалдо" АД, намиращи се на територията на страната, а именно р. Вит и р. Искър.Издадените Решение 15-ДО-257-04 от 15.06.2016 г. и Решение 15-ДО-257-05 от 22.12.2017 г. на директора на РИОСВ - Шумен не позволяват приемането на отпадък с такъв произход. В този смисъл е и практиката на ВАС, обективирана в Решение 7497 от 22.06.2021 г. по адм. д. 4288/2021 г. на VІ отд., постановено досежно същите обстоятелства между същите страни при проверка на законосъобразността на друг акт. Разликата в произхода на отпадъка по издаденото разрешение и този на находящия се на площадката отпадък обуславя и недопустимостта на извършваните с него дейности по съхранение и сортиране и преопаковане. Както правилно е посочено в касационната жалба, с предписанието не се създава задължение за дружеството за поставяне на инсталация за извършване на дейност по преопаковане, а единствено се констатира липсата на такава, с оглед което отпадъкът следва да бъде предаден на лице със съответното разрешение и площадка за тези дейности. С оглед гореизложеното правилно е прието, че отпадъкът следва да бъде предаден на лице с разрешение по чл. 35 от ЗУО за съответната дейност.Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че по отношение на предписанието по т. 2 е спазена предвидената от чл. 59, ал. 2 АПК форма, актът е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му и извършената проверка като не са налице нарушения на производствените правила, които да са от категорията на съществените. Не могат да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, че предписанието е издадено при неспазване на изискването на мотивиране на административните актове, визирано в чл. 59, ал. 2 т. 4 от АПК. Мотивите за издаването му се извличат от подробно описаните в самия констативен протокол обстоятелства, които не следва да бъдат разглеждани изолирано от самото предписание. Съдебното решение в тази му част е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде поставено друго, с което жалбата на дружеството срещу задължителното предписание по т. 2 бъде отхвърлена като неоснователна. По отношение на предписанията по т. 3 и т. 4 от КП съдът е приел, че проверяващите не са извършили надлежна проверка, почиваща на обективно извършени изследвания на откритите на площадката отпадъцичрез вземане и анализиране на проби, за класифицирането на отпадъците, каквато е необходима съгласно процедурата по Наредба 2 от 23 юли 2014 г. за класификация на отпадъците. С оглед това обстоятелство съдът е посочил, че преценката им за наличието на отпадъци с код 15 02 02*е основана единствено на собствените им субективни възприятия за наличие на миризми, без да са взети и анализирани проби, не може да обоснове извод за наличие на отпадъци с код 15 02 02*. Отпадъкът не е заведен във водената от дружеството отчетна книга и липсва в документите за предаване на отпадъци. Правилно съдът е преценил, че при тези обстоятелства и предвид наличието на възражения от страна на проверяваното дружество, досежно произхода на отпадъка, проверяващите е следвало да извършат съответните изследвания, въз основа на резултатите от които отпадъкът да бъде класифициран. При липса на такива доказателства изводът за наличие на отпадък с такъв код е недоказан и необоснован. С оглед изложеното проверяваното съдебно решение в тази му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и частична основателност на касационната жалба, съдът счита, че на страните не се дължат разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,