Решение № 10145 от 29.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7924/2015 г.

Решение № 10145 от 29.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7924/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Бургас при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 814/07.05.2015 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело № 2438 по описа за 2014 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 031401582/04.08.2014 г., издаден от Р. М. С. на длъжност началник сектор "Ревизии" - възложил ревизията и Л. Д. П. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 316 от 13.11.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" ("ОДОП"), гр. Бургас при ЦУ на НАП. Касаторът излага доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът Т. К. Т. от гр. Варна чрез пълномощника си адв. Десислава Петкова - Топалова в писмен отговор обосновава неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е бил РА № 031401582/04.08.2014 г., издаден от Р. М. С. на длъжност началник сектор "Ревизии" - възложил ревизията и Л. Д. П. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 316 от 13.11.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" ("ОДОП"), гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който на Т. К. Т. от гр. Варна са определени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г., в общ размер на 1 474,79 лв. За да постанови спорното решение административният съд е приел, че ревизионният акт в съответната част е издаден от компетентен орган по приходите на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК след надлежно възложена ревизия и отговаря на изискванията за форма по чл. 120 ДОПК. Приел е също така, че паричният поток на Т. Т. за 2009 г. и 2010 г. е определен неправилно, тъй като установеното превишение на разходите над приходите не е на годишна база. Кредитирал е заключението на назначената по делото съдебно - счетоводна експертиза, съгласно което за 2010 г. няма превишение на разходите над приходите. Относно установеното от експертизата превишение за 2009 г. в размер на 3300 лв. първоинстанционният съд е приел, че същото се дължи на неотразяването в паричния поток на ревизираното лице на подпомагането от синовете й, установено със свидетелски показания. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е отчел, че органът по приходите неправилно е изчислил паричния поток на ревизираното лице, като е установил недостиг на парични средства към определена дата, а не на годишна база. При годишния характер на облагането с данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ несъответствието на доходите с имущественото състояние на данъчния субект следва да е налице като резултат за отчетния период, който е данъчната година, съвпадаща с календарната и с определяне на обща годишна данъчна основа. Първоинстанционният съд е проверил размера на доходите и реално доказаните разходи и на годишна база, за да установи налице ли е несъответствие между приходи и разходи. При това за целта правилно е кредитирал заключението на вещото лице, което е установило, че за данъчен период 2010 г. няма превишение на разходи над приходи. Относно данъчен период 2009 г. неоснователно е оплакването в касационната жалба за недоказаност на обстоятелството, че ревизираното лице - пенсионер е подпомагано от двамата си сина. Първоинстанционният съд е изложил мотиви защо дава вяра на показанията на свидетеля. Това е негово суверенно право съгласно чл. 172 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, като изложените мотиви в тази насока са логически и житейски обосновани и се споделят от настоящата инстанция. При този изход от спора, на ответника по касация следва да се присъдят сторените в касационното производство в размер на 500 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение