Решение № 12295 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10364/2018 г.

Решение № 12295 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10364/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Йорданов, подадена чрез пълномощник адв. Владов срещу решение № 1249/11.06.2018 г., постановено по адм. д. № 3307/2017 г. от Варненския административен съд. С обжалваното решение е отхвърлен иска, предявен от С. Йорданов от [населено място] срещу Изпълнителна агенция"Автомобилна администрация", София, за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 4, 20 лв., представляващи заплатена такса за издаване на служебна бележка № [номер 23.02.2017 г. за недължимост на данък върху превозно средство, необходима за преминаване на технически преглед и сума в размер на 5000 лева, представляваща размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконосъобразно бездействие на ответника да приведе в актуално състояние данните от регистрите на Община Варна, местни данъци в информационната система за електронно регистриране на извършените прегледи. Със същото решение С. Йорданов е осъден да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. От обстоятелствената й част следва, че наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Ответникът в касационното производство – Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар с оглед фактическата и правна сложност на делото. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Според прокурора действащата нормативна уредба към момента на твърдяното увреждане, е изисквала при извършването на техническия преглед на автомобила представянето на документ, че за съответното ППС е платен данъка или документ, че лицето е освободено по закон от заплащането му. Прокурорът счита, че изводите на административния съд, обосновали обжалвания резултат са обосновани и верни. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по съдебния спор, за която постановеното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността й съдът приема следното: Съдът е приел, че е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 4, 20 лв., представляващи заплатена такса за издаване на служебна бележка за недължимост на данъчни задължения, необходима за преминавана не технически преглед, както и обезщетение в размер на 5000 лева за причинени неимуществени вреди, представляващи психически стрес, негативни преживявания – чувство за изолираност, социална дезинтеграция и лишаване от възможност от нормален социален живот, физически, психически и емоционален дискомфорт, причинени в резултат на незаконосъобразното бездействие на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да приведе в актуално състояние данните от регистрите на Община Варна – дирекция "Местни данъци" в информационната система за електронно регистриране на извършените прегледи по чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., довело до невъзможност да бъде осъществен технически преглед на собствения му автомобил и оттам до възпрепятстване на използването му, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на непозволеното увреждане – 03.02.2017 година до окончателното им изплащане. Съдът е посочил, че ищецът претендира и сторените разноски по делото. За установено от правна страна, съдът е приел следното: въз основа на представени по делото писмени документи - адвокатска карта, свидетелство за регистрация на МПС и удостоверение за техническа изправност на МПС съдът е установил, че ищецът е адвокат и собственик на лек автомобил, на който е следвало да се осъществи технически преглед на 08.02.2017 година. Установено е, че ищецът е с 100% трайна неработоспособност с пожизнен срок, за което обстоятество, съдът е кредитирал експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ "Св. Марина" ЕАД-Варна. Съдът е установил, че техническия преглед на автомобила, собствен на ищеца е осъществен на 23.02.2017 година, на която дата ищецът се е с добил и с документ, установяващ липсата на данъчни задължения. Въз основа на писмени документи, представени от ответника - договор, комуникационен протокол към него, съдът е установил, че между ИА "Автомобилна администрация", "Инфосистемс Интернешънъл" ЕООД и Община Варна, по силата на който Агенцията и Общината се задължават да си предоставят взаимно достъп до определена информация, в това число и възможност за автоматична проверка за данъчно задължение върху превозните средства при извършване на периодични прегледи на ППС като начина за обмен на информация между информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на ППС и модул МДТ на МФ, разработен и поддържан от "Информационно обслужване" АД е посочен в комуникационния протокол към договора. Въз основа на представени писмени документи от третото неучастващо по делото лице - Община Варна, съдът е установил, че за Община Варна, ищецът не е задължено лице за данък ППС, но предходният собственик на въпросния автомобил има неплатено задължение за данък ППС в размер на 13, 02 лева. Административният съд е отразил подробно съдържанието на представените от Община Варна документи, както и сведенията, предоставени от това трето неучастващо по делото лице. Съдът е отразил в решението си и представените от ответника два протокола от извършен периодичен преглед за техническа изправност на процесния автомобил, от 04.02.2017 г. и от 26.02.2018 година, както и част от съдържанието им. Съдът подробно е отразил в решението си и свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели - З. Йорданов и Д. Цветков. От правна страна, съдът е преценил предявения иск като процесуално допустим, а ответникът като такъв, разполагащ с процесуална легитимация. Съдът е приел обаче, че искът е неоснователен, посочвайки, че задължението за представяне на документ за платен данък или документ за освобождаване от данък е нормативно установено в чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства в редакцията й към ДВ., бр. 40/2016 година. Съдът е приел за правилно изискването на документ от ищеца за платен данък за ППС при провеждането на техническия преглед на автомобила. Съдът е констатирал липсата на бездействие от страна на администрацията при ответника да поддържа в актуално състояние данните от регистрите на Община Варна - дирекция "местни данъци" в информационната система за електронно регистриране на извършените прегледи. Съдът е приел, че след като не е доказана първата предпоставка, нямало възможност да се установи и осъществена причинна вързка с настъпилите вреди (имуществени и неимуществени) и не е изложил доводи, досежно реалното настъпване на вредите в патримониума на ищеца. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно. То е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на събрани по делото относими доказателства и неизлагане на мотиви по съществени за разрешаването на спора факти и обстоятелства. Следва да се посочи, че съдът е допуснал нарушение като е изискал от ищеца заплащане на държавна такса за производството, макар и това нарушение да не е повлияло на изхода на спора. Съгласно чл. 5, буква "о" от Закона за държавните такси, ищецът като лице с 100% трайно намалена работоспособност, е освободен от заплащането на държавни такси. Доказателство за горното обстоятелство - ЕР № 02955/14. 0813 г. на ТЕЛК при МБАЛ "Света Марина" ЕАД-гр. Варна, ищецът е представил още с исковата молба. Събраната държавна такса, както за производството пред административния съд, така и за касационното производство, е без основание. Неправилна е преценката на съда, че предявеният иск е един. Ясно е от исковата молба, че предявените искове са два - един, с който се претендира обезщетяване на имуществена вреда и втори, с който се претендира обезщетяване на неимуществени вреди. В решението си, съдът не посочва, кой е периодът на претенцията за неимуществени вреди. Този период, макар и да не е конкретно посочен в исковата молба, се извежда от съдържанието й, а именно от изречението "През периода 03.02.2017 г. - 27.02.2017 г., както и месец след това преживявах силен емоционален стрес, бях напрегнат, отчаян и раздразнителен, унизен и непълноценен." Следователно, периодът, през който ищецът твърди, че е претърпял неимуществените вреди, чието обезщетяване претендира е от 03.02.2017 г. до 27.03.2017 година. Неправилен като противоречив на закона, е решаващият извод на съда, че задължението за представяне на документ за платен данък или документ за освобождаване от данък, е нормативно установено в чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства в редакцията й към ДВ., бр. 40/2016 година (наричана за краткост по-долу Наредбата) и ищецът е следвало да представи такъв документ при прегледа. Съдът не е съобразил друга приложима разпоредба от посочената Наредба, а именно чл. 30, ал. 4 от Наредбата, която регламентира, че документите по ал. 1, т. 4 се изискват, когато при автоматичната проверка не се получи потвърждение, че не се дължи данък върху превозното средство. Съгласно чл. 60, ал. 6 от Закона за местните данъци и такси, в приложимата към случая редакция, заплащането на данъка върху превозното средство е условие за редовност при годишния технически преглед на превозното средство. Съвместното тълкуване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, ал. 3, т. 17, б. "б", чл. 30, ал. 1, т. 4 и ал. 4 от Наредбата в редакцията й към ДВ., бр. 40/2016 година, води до извода, че в контролно-техническите пунктове трябва да има компютъризирана система за управление на работата на средствата за измерване и информационна система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на ППС, като последната трябва да осигурява възможност за автоматична проверка за наличието на платен данък върху превозното средство - когато е предоставен технически съвместим с информационната система достъп до базата с данни за платен данък от съответната община и, че документ за платен данък върху ППС или за освобождаване от този данък, се изискват, тогава когато при автоматичната провека не се получи потвърждение, че не се дължи данък върху превозното средство. Тоест, документ за платен данък върху ППС или за освобождаване от този данък не се изисква, ако от автоматичната проверка се получи потвърждение, че не се дължи данък върху превозното средство. От представения по делото договор за присъединяване към инфраструктура, осигуряване на достъп до платформа за автоматична проверка за данъчно задължение върху превозните средства при извършване на периодични прегледи на ППС и осигуряване на еднозначно идентифициране на хартиени документи за платен данък върху превозните средства от 11.02.2015 г., сключен между ИА"Автомобилна администрация", "Инфосистемс Интернешънъл" ЕООД и "Община Варна, със срок на действие - 5 години от сключването му от страните, се установява, че Община Варна е предоставила достъп до базата с данни за платен данък, поради което изградената инфраструктура би следвало да предоставя възможност за автоматизирана проверка за дължим данък върху превозното средство от собствениците на превозни средства, декларирали ги пред община Варна, по време на извършването на периодичния им технически преглед, вкл. и към февруари 2017 година. В конкретния случай, ищецът твърди, че неполученото автоматично потвърждение за недължимост на данък върху собственото му ППС в пунктовете за контролен преглед в гр. Варна на 03.02.2017 година, е резултат от бездействието на ответника да поддържа актуални данни в информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на ППС, което бездействие му е причинило вредите от създалия се за него дискомфорт, чието обезщетяване се иска с предявените искове. Административният съд няма фактически установявания и съборажения във връзка с тези твърдения на ищеца. От обжалваното съдебно решение не става ясно, какво е приел съда във връзка с твърдението на ищеца, че е направил неуспешен опит именно на 03.02.2017 г., за извършване на годишен технически преглед на собствения му лек автомобил. Съдът не е изложил съображения, от които да става ясно, приема ли това твърдение за доказано или не. В решението си, съдът посочва част от съдържанието на представен от ответника протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на процесния автомобил от 04.02.2017 година (а не от 03.02.2017 г.), но не излага съображения, дали кредитира този документ или не и какво приема за установено. Съдът е възпроизвел в решението си показанията на разпитаните по делото свидетели, без да посочи дали ги кредитира и ако ги кредитира във връзка, с кои релевантни за спора обстоятелства. Тоест, липсват съображения на съда по релевантните за спора обстоятелства, правен ли е опит от ищеца да извърши технически преглед на собствения му автомобил в началото на месец февруари 2017 година или не, и ако такъв е правен, на която дата е станало това - на 03.02.2017 г., която се твърди от ищеца или на 04.02.2017 г., писмен документ, за която е представен от ответника. От значение за спора е обстоятелството, по което съдът не е направил фактически установявания - коя е конкретната причина за неуспешния опит на ищеца да премине технически преглед на собствения му автомобил в началото на месец февруари 2017 година и дали тя е именно сочената от ищеца. В тази връзка, е било нужно да се обсъди и информацията и от двата протокола от извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС, както този от 26.02.2018 г., така и този от 4.2.2017 г., представени от ответника, тъй като и в двата е налице записа - "Има задължения/друг собственик", както и отбелязване с "да" в графата за "Платен данък за ППС". Тоест, независимо от идентичните записи, единият е с положително заключение на комисията, а другия няма такова заключение. Съдът е следвало да укаже на страните и необходимостта от представяне по делото на протоколите за технически преглед на въпросния автомобил от 03.02.17 г. (датата, сочена от ищеца) и този от 23.02.2017 година, на която дата е издадено удостоверението за техническа изправност, за да се сравнят и съответните записи в тях. Въз основа на информацията от документите, представени от третото, неучастващо по делото лице - община Варна и документите, представени от ответника, съдът е следвало да извърши фактически установявани за наличие или не на несъответствия в данните по въпроса за наличието или не на данъчни задължения върху въпросното ППС и ако установи такива, да събере доказателства вкл. и чрез експертиза, за причините, довели до тях. Едва след изясняване на посочените по - горе относими за спора факти и обстоятелства, съдът следва да формира извода си за наличието или не на твърдяното от ищеца бездействие на ответника за актуализиране на данните в информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на ППС. Предвид допуснатите от административния съд съдопроизводствени нарушения при разглеждане на делото, които са съществени, тъй като са се отразили на крайния му акт, решението следва да се отмени изцяло, а делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на Варненския административен съд. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд