Решение № 15 от 25.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4909/2015 г.

Решение № 15 от 25.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4909/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 304 и чл. 303, т. 1 ГПК. Образувано е по молба от [фирма], Т. Н. К., Х. Н. К., А. И. Ф., Н. И. К. и В. М. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 1690 от 26.10.2012 г. по гр. д. № 1547/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е бил уважен иск по чл. 108 ЗС, предявен от Столична община срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, за установяване на собствеността и предаване владението на градинка с площ от 3089 кв. м., находяща се в [населено място], м. "Центъра", кв. 398, УПИ ХХ /имот пл. № 25/, при граници [улица], [улица], [улица]и магазин "Б.". Молителите считат, че са трети лица, обвързани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, тъй като са съсобственици на една част от спорния УПИ ХХ и като такива са били задължителни другари, но не са участвали в производството по делото. Молителят [фирма] е собственик на 24,7/32 ид. части от имот пл. № 20, включен в УПИ ХХ-за градина, ведно с обособени обекти в намиращата се в него сграда; Т. Н. К. и Х. Н. К. са собственици общо на 328/384 от имот пл. № 21, включен в общия УПИ ХХ; А. И. Ф. и Н. И. К. - собственици на имот пл. № 26, а В. М. Д. - собственик на 18,14/420,5 ид. части от имот пл. № 20. Освен това молителите считат, че поради неучастието им в съдебния процес, делото е останало неизяснено от фактическа страна, като представят редица писмени доказателства към молбата за отмяна, които считат за нови. Ответникът в производството - държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не оспорва молбата за отмяна. Поддържа, че тя е собственик на спорния имот № 25, като развива доводи по съществото на разрешения правен спор. Ответникът в производството Столична община оспорва молбата за отмяна. Счита, че тя е недопустима и производството по нея трябва да се прекрати. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: С определението по чл. 307 ГПК е прието, че молбата за отмяна на влязло в сила решение е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Отмяната по чл. 304 ГПК е средство за защита срещу влязло в сила решение, което обвързва със сила на пресъдено нещо трети лица, които са имали качеството на необходими другари, но не са били конституирани като страна по делото. Настоящият случай не е такъв. Предмет на делото, по което е постановено влязлото в сила решение, е само имот пл. № 25, който е включен в УПИ ХХ-за градина, кв. 398 от ПУП на [населено място], местн. "Центъра". С решението е прието, че собственик на спорния имот пл. № 25 е Столична община, а не държавата. Извън предмета на това дело, а следователно и извън пределите на формираната сила на пресъдено нещо, е собствеността върху останалите имоти, включени в общия УПИ ХХ - за градина. Собствениците на тези имоти или части от имоти, каквито са молителите по настоящото дело, не са обвързани от влязлото в сила решение, затова те не могат да проведат успешно производство по чл. 304 ГПК за отмяната му. Те нямат качеството на необходими другари по спора за имот пл. № 25, който се е развил между държавата и общината. Тяхното право на собственост върху съседни имоти, включени в общия УПИ ХХ - за градина, не се засяга от влязлото в сила решение, затова те не са материалноправно легитимирани да искат отмяната му. УПИ ХХ - за градина не е съсобствен, както неправилно се поддържа в молбата за отмяна, следователно не е налице съсобственост и в спорната част от него - имот № 25. Но дори и да съществуваше такава съсобственост, тя не обосновава необходимо другарство на всички съсобственици в приключилия спор /в този смисъл решение № 105/7.04.2014 г. по гр. д. № 833/2014 г. на ВКС, I ГО; решение № 221/5.06.12 г. по гр. д. № 1190/11 г. на ОСГК на ВКС; решение № 96 от 9.05.2013 г. по гр. д. № 878/2012 г. на II ГО и др./, а оттук и основание по чл. 304 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. От друга страна, като не са участвали в основното производство по това дело, молителите не биха могли да искат и отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, затова не могат за се обсъждат и представените от тях писмени доказателства. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,