Решение № 2065 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12917/2009 г.

Решение № 2065 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12917/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Бойко Радоев Стефанов от гр. Неделино, срещу решение № 137/29.06.2009 г., постановено по адм. д. № 3/2009 г. на Административен съд - гр. Смолян, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени оспорената от жалбоподателя Заповед № ДК-10-31/17.12.2008 г. на н-ка на РДНСК гр. Смолян. Ответниците н-к РДНСК гр. Смолян и Васко Иванов Чафадаров от гр. Неделино, чрез процесуалните си представители, в писмени защити изразяват становища за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Смолян, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ отхвърлил жалбата на Бойко Радоев Стефанов срещу Заповед № ДК-10-31/17.12.2008 г. на н-ка на РДНСК гр. Смолян, с която на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ, е отхвърлена жалбата му срещу Разрешение за строеж № 26/26.08.2008 г. на главния архитект на община гр. Неделино за "реконструкция и преустройство на съществуваща жилищна сграда" в УПИ I-581, кв. 68 по плана на гр. Неделино, издадено в полза на Васко Иванов Чафадаров. За да постанови решението си съдът приел, че касационният жалбоподател не е от кръга на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2, т. 1-3 ЗУТ, поради което правилно е прието от административния орган, че жалбата му срещу разрешението за строеж е процесуално недопустима и е отхвърлена. Решението е правилно. В конкретния случай собственик на сградата, за която е издадено разрешението за строеж, е лицето, в чиято полза е издадено разрешението за строеж, т. е. тя не е в режим на етажна собственост, както и поземленият имот върху който тя се намира пл. № 581, е собствен на същото лице. Жалбоподателят Бойко Стефанов се легитимира като собственик на поземлен имот пл. № 580. Кои лица са заинтересувани да оспорят разрешението за строеж е уредено в чл. 149, ал. 2, т. 1-3 ЗУТ. В конкретния случай при правилно прилагане на материалния закон и обосновано административният съд е приел, че жалбоподателят не попада в нито една от хипотезите на посочения текст - не се касае за разрешено ново строителство, но дори и да се приеме, че е така, то жалбоподателят е собственик на съседен поземлен имот, а не на имота, в който е разрешено строителството, като без значение е обстоятелството, че двата имота попадат в един урегулиран поземлен имот; след като сградата не е в режим на етажна собственост са неприложими т. 3 и т. 2 на посочения текст, последната в частта й за препращане към чл. 38, ал. 3 и 4 ЗУТ; чл. 39, ал. 2 ЗУТ също е неприложим по отношение за жалбоподателя, тъй като с него се има предвид разрешение за строеж за промяна предназначението на сградата, а в конкретния случай не се променя предназначението на съществуващата сграда, като разрешеното строителство остава за жилищни нужди. Като се има предвид изложеното правилно е прието, както от административния орган, така и от административния съд, че жалбоподателят Бойко Радоев Стефанов не попада в кръга на лицата по чл. 149, ал. 2, т. 1-3 ЗУТ, които имат право да оспорват издаденото разрешение за строеж и правилно жалбата е отхвърлена с процесната заповед като недопустима, както и жалбата срещу заповедта, предмет на съдебното оспорване също правилно е отхвърлена. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Направено е искане за присъждане на разноски за тази инстанция от ответника по касационната жалба Васко Иванов Чафадаров от гр. Неделино. Същото е основателно, тъй като разноските са поискани своевременно, преди приключване на съдебното производство по същество, както и са документирани в размер на 200 лв, в какъвто размер касационният жалбоподател следва да бъде осъден да ги заплати. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК