Решение № 6348 от 12.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3886/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на К. А. А. гражданин на Сирия, чрез особения си представител адв. Д. Рангелова срещу решение 1916/04.03.2025 г., постановено по адм. дело 246/2025 г. по описа на Административен съд гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 227/09.01.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл.209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е възприел становището на административния орган, че не е установено по безспорен начин спрямо жалбоподателя да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Излага се оплакване, че решението на съда е немотивирано. Твърди се, че при издаване на решението на административния орган е нарушен чл. 75, ал. 2 ЗУБ, като не е направена преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя относно искането за статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба изцяло е преповторена установената по делото фактическа обстановка, а оплакванията са насочени срещу решението на административния орган, а не на съда. Иска се отмяна на обжалваното решение на първоинстанционния съд с всички произтичащи от това последици. Депозирано е по делото писмено становище от адв. Д. Рангелова. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа лично от К. А. А.. Ответникът по касационната жалба председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ), чрез процесуалния си представител юриск. М. Кръстева, я оспорва и моли същата да се отхвърли като неоснователна, а обжалваното решение да се остави в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура в писмено заключение счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на К. А. А. срещу решението на председателя на ДАБ първоинстанционният съд е приел, че то не противоречи на материалноправните разпоредби на ЗУБ и е в съответствие с неговата цел. От проведеното в административното производство интервю правилно и административния орган, а впоследствие и съда са приели, че спрямо жалбоподателят не се установява да е било осъществено визираното в чл. 8, ал.1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на бежански статут. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му на произход, правно значими за търсената защита, са напълно необосновани. Основният мотив, който жалбоподателят е изтъкнал, е несигурната обстановка в Сирия заради войната и лошото икономическо положение, от което съдът е направил извод, че правилно в решението на административния орган е прието, че не е налице преследване на жалбоподателя по смисъла на чл. 8, ал. 2 5 ЗУБ. Според съда от данните по делото не се установява, че е налице заплашване на лицето, върху него не е оказвано насилие, не е бил осъждан и не е бил преследван от официалните власти, нито по етнически, нито по религиозни причини. Посочено е в обжалваното решение, че по делото няма и данни спрямо жалбоподателя властите или армията да са предприели действия, които да се определят като преследване с цел да отслужи редовната си военна служба. Относно хуманитарния статут по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗУБ първостепенният съд е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки за предоставянето му на К. А. А.. Според съда не се твърди и не се установява от събраните по делото доказателства в държавата си по произход жалбоподателят да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание, екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, или наказание, като това било сериозна индиция, че няма да понесе такива посегателства, ако се завърне в страната си по произход. Предпоставките за хуманитарен статут съдът е посочил, че са формулирани като условия за предоставянето му и в чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО (отм.) и в решение по дело С 465/07 на Съда на Европейския съюз (СЕС), но такива в процесния случай не са налице за жалбоподателя. Относно обстановката в Сирия, подробно тя е обсъдено от съда, че същата търпи промяна в съответствие с информацията относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийската арабска република, съдържаща се в представените справки на дирекция Международна дейност при ДАБ от 07.01.2025 г., 10.01.2025 г., 03.02.2025 г. и от 13.02.2025 г.. Съдът подробно е описал посочената в тези справки обстановка в държавата по произход на жалбоподателя и от тях е извел извод че от 2020 г. насам конфликтът в Сирия се намира в състояние на застой, като фронтовите линии към момента са повече или по малко стабилизирани и фактически съществуват четири зони под контрола на различни участници в конфликта зони под контрола на сирийското правителство, зони под контрола на кюрдското самоуправление, зона на контрола на т.нар. Правителство на сирийското спасение и зона под контрола на Турция и съюзническите й милиции. От преписката съдът не е могъл да направи извод, че личното и обществено положение на жалбоподателя го поставят в рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там. В подкрепа на посоченото положение в Сирия, съдът е приел, че семейството на жалбоподателя продължава да живее в района на Халеб, поради което за него не съществува опасност, ако се завърне в държавата си на произход. В обжалваното решение освен посочените справки на дирекция Международна дейност на ДАБ, са цитирани и обсъдени информационни данни от БТА, в. 24 часа , БНТ, Нова телевизия, в. Стандарт и др., в които се сочи за военна намеса в Сирия от страна на Израел, но според тях заявките на министър председателя на Сирия, че целта е единствено унищожаване на тежки оръжия, намиращи се в Сирия, за да не попаднат в ръцете на екстремисти (Свободна Европа, DW, БНР и др.). Според съда от данните на ВКБООН, се установява, че от 08.12.2024 г. в Сирия са се завърнали 115 00 лица, като има данни за около 480 000 вътрешно разселени лица, завърнали се в районите си по произход, както и се възстановяват международните полети до Дамаск. В решението е отразено и, че Световната здравна организация осъществява трансгранична мисия в Северозападна Сирия, провеждайки обучения с Министерството на образованието на преходното правителство, като обявява нова учебна програма по възрастови групи, предоставя се и хуманитарна помощ. Изводът, направен от съда е, че липсват предпоставки за предоставяне на жалбоподателя, както на бежански статут, така и на хуманитарен статут и въз основа на това жалбата е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно в обжалваното решение е прието, че разпоредбата на чл. 8 ЗУБ регламентира предпоставките за предоставяне на бежански статут на чужденец, който търси международна закрила, какъвто е и касационният жалбоподател. За преценката им, както правилно е прието и в обжалваното решение са взети предвид интервюто, проведено с лицето в ДАБ, от което става ясно, че същият е влязъл в България през турската граница нелегално и към момента на задържането му от полицейските власти не е имал лични документи. По отношение неговото лично положение в Сирия, пак в интервюто е заявено от него, че в държавата си по произход той не е преследван за политическа принадлежност. Макар, че е посочел пред интервюиращия го в административното производство, че селото, в което е роден [населено място] е близко до Халеб, той никога не е ходил там, а на въпрос коя е столицата на Сирия е посочил Халеб, а не Дамаск. Пояснил е в интервюто, че е [заличен текст], но не е имал проблеми с това и че не е участвал в политическа партия и партийни мероприятия. Освен това касаторът в интервюто е заявил, че не е получавал призовка да встъпи в армията, както и сочи, че двама от братята му са заминали за Австрия, където и той е искал да бъде, за да работи, защото в Сирия няма работа, но е стигнал до Турция, откъдето е влязъл в България. Обосновано с данните по делото първостепенният съд е приел, че в интервюто, проведено в административното производство касационният жалбоподател е обяснил, че не е имал проблеми с властите в Сирия, но икономическото положение там било много лошо. Посочил е също, че е учил до втори клас и в България търси закрила, за да работи тук, но в същото време заявява, че другата част от семейството му родителите му, трима братя и шест сестри и понастоящем живеят в Сирия. Противно на посоченото в касационната жалба, че не било взето предвид и от административния орган, и от съда, че съпругата му и децата му са в Турция, в проведеното интервю, чужденецът изрично е заявил, че не е женен. Правилно съдът в решението си е обсъдил представените в съдебното производство от ответника актуални справки за обществено политическото положение в Сирия и въз основа на тях е направил извод, че в Сирия е настъпила съществена промяна от 2020 г. поради което конфликтът в Сирия се намирал в застой, както и че сирийското правителство контролира над 60% от общата територия на Сирия. При положение, че е установено, че смяната на властта в Сирия не е довела до налагане на смъртни наказания или изтезания и нечовешко, унизително отнасяне, са налице положителни тенденции в развитието на тази страна. При положение, че се увеличаван финансирането на хуманитарния план, макар и на места да има безредици, то сигурността се стабилизира. Съдът правилно се е позовал освен на предоставените от ДАБ в съдебното производство справки от дирекция Международна дейност към посочената агенция, а също и информация в журналистически материали на БНТ, БТВ, Нова телевизия, Vesti.bg и др. и от тях са направени законосъобразни изводи, че все повече сирийци желаят да се върнат в страната си, а и новият премиер на страната е обещал стабилност и спокойствие. При наличие на промяна в обществено политическата обстановка в Сирия, следва да се подкрепят мотивите на първостепенния съд, че при положение, че жалбоподателят не е твърдял за обстоятелства, свързани с изтезание, нечовешко и унизително отнасяне, не е изложен и на смъртна опасност, затова за него няма основание да се приеме, че напускането му на държавата по произход е поради тежка заплаха за живота му, поради което по отношение на него не са налице предпоставките за получаване на бежански статут по смисъла на чл. 8, ал.1 ЗУБ, нито за хуманитарен статут по чл. 9, ал.1 ЗУБ. Правилно съдът е обосновал решението си и със съдебна практика на СЕС по дело С 465/07 по приложението на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО (отм.) и същата разпоредба се съдържа и в Директива 2011/95/ЕС. И в касационното производство от ответника са представени актуални справки за положението в Сирия от 14.03.2025 г. и 08.04.2025 г., от които се установява, че обосновано в обжалваното решение е прието, че е подобрена ситуацията в Сирия, като се оказва подкрепа на разселените и завърналите се в страната граждани, увеличена е и помощта за Сирия. Освен това ВКБООН е установил, че от началото на 2024 г. до 29.12.2024 г. завърналите се в Сирия са 419 000 души, като им е предоставена все по силна подкрепа. Липсват и сигурни данни ако касаторът се завърне в Сирия, където е семейството му родители, братя и сестри, че той ще бъде обект на заплаха, респ. на безогледно насилие. Това е така, тъй като дори да се приеме, че на места в Сирия има въоръжени сблъсъци в Североизточната част на страната и военни удари на Израел, които според заявеното от министър председателя на Сирия целта е била единствено да се унищожава тежко оръжие в Сирия, за да не попадне в ръцете на екстремисти, то посочените въоръжени сблъсъци само в една част от Сирия няма данни да са повсеместни от една страна, а от друга, както правилно е прието в обжалваното решение новата власт в страната е изразила ангажимента си за защита правата на малцинствата в страната. От всички посочено дотук следва да се направи извод, че правилно съдът е приел, че положението в Сирия се подобрява и не съществува опасност за К. А. А. да се завърне там, като се има предвид, че голяма част от неговото семейство продължава да живее в Сирия. В заключение следва да се посочи, че са законосъобразни изводите на първостепенния съд, който е възприел мотивите в решението на административния орган, че не е доказано от жалбоподателя той да е бил обект на преследване, основано на раса, националност, религия, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, както и да е изложен на реална опасност от тежко посегателство по смисъла, вложен в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Предвид изложеното съдът счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение е постановено при спазване на материалноправните разпоредби на приложимия материален закон ЗУБ и е обосновано, поради което същото като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение