Решение № 5790 от 3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14096/2017 г.

Решение № 5790 от 3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14096/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 6345 от 06.11.2017 г. по адм. д. № 8673/2017 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу отказ, с изх. № 53-00-4567/26.06.2017 г. на председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение с № [номер]/22.12.2003 г. за републикански път № I-1, при км. 331-450 дясно. Счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно съдът приел, че след като жалбоподателят е инициирал производството по преиздаване на разрешението, не се налага уведомяване за началото на административното производство. Неправилно приел, че не са нарушени разпоредбите на чл. 26, чл. 27 и чл. 34, ал. 3 АПК. Оспореният пред съда акт не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 4 АПК - наименование на акта, фактически и правни основания за издаването му. Счита, че органът е следвало първо да уведоми заинтересованото лице, да му даде указания и срок да премести своето съоръжение, така, че да отговаря на новите изисквания, вместо да отказва преиздаване на разрешението. Ответната страна е представила писмен отговор. В писмото, в което е обективиран отказа за преиздаване на разрешението е посочено, че рекламното съоръжение е изградено и се експлоатира в нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата за специално ползване на пътищата. Правилно съдът е приел, че в отказа са посочени мотивите за издаването му. Допустимо е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, издаден с оглед предстоящото издаване на административния акт или да бъдат изложени допълнително, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. В настоящия случай фактическите основания /мотивите/ за отказа са посочени в писмото на председателя на УС на АПИ, с което жалбоподателят е уведомен за издаване на оспорения пред съда акт. Правилно съдът приел, че неоснователно се твърди, че след като през 2003 г. рекламното съоръжение е отговаряло на техническите изисквания, то и към настоящия момент отговаря на тези изисквания. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в зоконо определения срок на 13.11.2017 г., при връчено съобщение за решението на 8.11.2017 г. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е установил, че със заявление № 53-00-261/26.05.2017 г. управителят на дружеството жалбоподател е поискал от АПИ, по реда на чл. 17б НСПП, да бъде преиздадено разрешение за ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № [номер]/22.12.2003 г. за път I -1, километър 331+450 – дясно, с площ от 12 кв. м. Във връзка с подаденото заявление, служители при Областно пътно управление са извършили проверка на рекламното съоръжение. Констатирано е, че е на разстояние по-малко от 500 м. /56 м. / преди рекламното съоръжение има пътно кръстовище /пътна връзка/ с път II-62. Заключено е, че не е спазено изискването на чл. 15, ал. 1, т. 2 НСПП, поради което е отразено, че не може да бъде издадено разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение. Изготвен е и доклад с изх. № 66-КН-403/08.06.2017 г. от директора на ОПУ- Кюстендил, в който след излагане на фактическата обстановка е посочено, че рекламното съоръжение е изградено в несъотвествие с действащата разпоредба към момента на издаване на първоначалното разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация чрез изграждане на рекламното съоръжение, тъй като не е спазено изискването на чл. 15, ал. 1, т. 2 НСПП. Поради това заключението е, че разрешение № [номер]/22.12.2003 г. не следва да бъде преиздавано. На заседание на УС на АПИ, проведено на 26.06.2017 г., с т. 2. 210 е одобрен проект за писмо за отказ до [фирма] за преиздаване на разрешение № [номер]/22.12.2003 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, изградено на път I-1, километър 331+450 – дясно. С писмо изх. № 53-00-4567/26.06.2017 г. на председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" до [фирма] е отказано преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение с № [номер]/22.12.2003 г. за републикански път № I-1, при км. 331-450 дясно, тъй като не е спазено изискването на чл. 15, ал. 1, т. 2 НСПП. Посочено е, че разрешението е валидно до 26.06.2017 г., след която дата следва да бъде демонтирано. Отразено е, че рекламното съоръжение може да бъде изместено на подходящо място, отговарящо на изискванията на чл. 15 НСПП след започване от начало на процедурата по съгласуване на проект, избор на място и издаване на разрешения. Решението е правилно. Постановено е при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Правилен и въз основа на обективна преценка на доказателствата по делото е изводът на съда за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Правилно в тази връзка съдът е приел, че не са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновано съдът е приел, че тъй като оспорващият сам е инициирал административното производство, то не е необходимо изричното му уведомяване за започване на това производство, а с подаване на заявлението за пререгистрация следва да се представят и необходимите доказателства. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не му е дадена възможност да участва в производството. Правилно е прието от съда, че в отказа са посочени мотивите за постановяването му, а именно: рекламното съоръжение не отговаря на изискваният на чл. 15, ал. 1, т. 2 НСПП за поставянето му и по-конкретно, на разстояние по-малко от 500 м. /56 м. / преди рекламното съоръжение има пътно кръстовище /пътна връзка с път II-62, в ляво по оста на пътя по растящия километраж. Посочени са конкретни факти. Конкретни мотиви се съдържат и в доклад с изх. № 66-КН-403/08.06.2017 г. от директора на ОПУ- Кюстендил, във връзка с който е издаден оспорения пред съда акт, както и в протокола от заседание на УС на АПИ, проведено на 26.06.2017 г., който е изпратен на жалбоподателя заедно с писмото за отказа. Правилно е прието, че не са допуснати съществени нарушения административнопроизводствените правила при издавено на акта, които да мотивират отмяната му. От друга страна, правилна е преценката на съда и относно материалната законосъобразност на акта. В чл. 15 от НСПП е предвидено, че разрешение за изграждане на рекламни съоръжения се издава, когато не са налице основанията за отказ по чл. 6, ал. 1, както и рекламното съоръжение в обхвата на пътя отстои не по-малко от 1 500 м от пътни възли - за автомагистралите и скоростните пътища, и 500 м от пътни възли и кръстовища - за останалите пътища. В случая е установено, че рекламното съоръжение е разположено в нарушение на изискването на чл. 15, ал. 1, т. 2 от НСПП за отстояние от пътен възел и кръстовище. Във връзка с подаденото искане за преиздаване на разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение е извършена на място проверка от служители на ответника в териториалното подразделение, на която било установено, че макар да е имало издадено вече разрешително, то същото не отговаря на посоченото изискване за отстояние от пътен възел и кръстовище, а именно не по-малко от 500 м., тъй като рекламното съоръжение е разположено на 56 м преди РС има пътно кръстовище /пътна връзка/ с път II-62. Това е констатирано при проверката на място, обективирана в констативен протокол. Тази констатация е възприета от органа, който е постановил отказ за презаверяване на разрешението, мотивирайки го на това основание – неспазване на изискването на чл. 15, ал. 1, т. 2 НСПП. Изложените относно техническите параметри на рекламното съоръжение от органа констатации в констативния протокол от проверката, доклада на директора на ОПУ- Кюстендил и възприети от органа при постановяване на отказа, не са оспорени или опровергани от жалбоподателя, въпреки дадените указания от съда в тази насока, жалбоподателят се е отказал от допусната експертиза, поради което е останало недоказано твърдението, че рекламното съоръжение отговаря на изискванията за отстояние според чл. 15, ал. 1, т. 2 НСПП. Не се твърди противното и в настоящата касационна жалба. Правилни са изводите на съда, че в момента на издаване на разрешението, може да не е съществувал пътен възел или кръстовище на разстояние по-малко от 500 м., а към момента на изтичане на 10 г. срок вече да съществува, поради което и рекламното съобръжение да не отговаря на техническите изисквания, както и че, ако не се изискваше проверка, то не може да намери приложение разпоредбата на чл. 17б, ал. 2 НСПП, която предвижда, че разрешението се презаверява ако са налице условията на чл. 15 НСПП, т. е. следва отново да се извърши проверка за наличие на предпоставките в посочената разпоредба за издаване на разрешение за експлоатация на рекламно съоръжение. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че органът е следвало първо да уведоми заинтересованото лице, да му даде указания и срок да премести своето съоръжение, така, че да отговаря на изискванията, вместо да отказва преиздаване на разрешението. Разрешението за специално ползване на пътищата се издава за конкретно място, поради което не може да се измени, а следва да се издаде ново разрешение. Не са налице касационни основания за отмяна на решението на обжалваното ва настоящото производство съдебно решение. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение