Решение № 7527 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6688/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. К. Г. с [ЕГН] и с постоянен адрес в гр. Червен бряг, на [улица] на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Плевен със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, на ул. Сан Стефано 3, против Решение 1479 от 22.04.2024 г., постановено по адм. д. 966 по описа на Административния съд Плевен за 2023 г в неблагоприятните за всеки от тях части на решението. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), ОД на МВР Плевен е осъдена да заплати на Г. сумата от 200, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия по проверка в помещения на ищеца, без съгласие на собственика или обитателя, извършена на 15.11.2023 г. в гр. Червен бряг, област Плевен, на [улица]. Със същото решение е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, предявеният от ищеца против ОД на МВР Плевен иск за неимуществена обезвреда в останалата му част, до пълния предявен размер от 1 000, 00 лв. Наред с това ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца 10, 00 лв. деловодни разноски, а ищецът на ответника 120, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът е осъден също да заплати в полза на представляващия ищеца адвокат възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в размер на 400, 00 лв. Касационният жалбоподател И. К. Г. обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. Оплаква се, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е несправедлив и недостатъчен. Иска отмяната на съдебния акт в обжалваната част и постановяване на друг, с който предявената от него искова претенция бъде уважена в цялост. Претендира в полза на представляващия го адвокат да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът по първата касационна жалба ОД на МВР Плевен не изразява становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва касационната жалба, като неоснователна, а по същество иска първоинстанционното решение в отхвърлителната му част да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, за което представя списък по чл. 80 ГПК. Касационният жалбоподател ОД на МВР Плевен обжалва първоинстанционното решение в осъдителната му част, мотивирайки се с наличието на отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК нарушение на материалния закон. Изразява становище, че по делото не се установява наличието на кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за вреди. Счита, че събраните по делото доказателства не установяват, че действията на служителите на Районно управление Червен бряг са обжалвани и признати за незаконосъобразни по надлежния ред. По тези съображения иска отмяната на съдебния акт в обжалваната част. Ответникът по втората касационна жалба И. К. Г. не изразява становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В молба по делото от 10.09.2024 изразява становище за неоснователността й. Иска отхвърлянето й, а по същество иска потвърждаване на първоинстанционното решение в осъдителната му част. Участващият по делото представител на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, след като обсъди становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените от страните пороци и на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, преценява касационните жалби като процесуално допустими. Същите са подадени от надлежни страни, адресати на обжалваното решение, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за тях в обжалваните части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, касационната жалба на Г. е неоснователна, а касационната жалба на ОД на МВР- Плевен е основателна. Административният съд Плевен е приел, че е сезиран от И. Г. с искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявена против ОД на МВР Плевен, за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 1 000, 00 лв., изразяващи се в нарушаване на правото му на личен и семеен живот, гарантирано от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), стрес, притеснение, обида, накърняване на личното достойнство и доброто име в обществото, както и в създаване на недоверие в институциите и усещане за произвол, причинени му от извършени незаконосъобразни действия на администрацията на ответника при проверка на помещения, обитавани от ищеца, на 15.11.2023 г., без да са налице правните основания по чл. 83 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Съдът е установил следната фактическа обстановка: В 7.45 ч. на 15.11.2023 г. в гр. Червен бряг служители на Районно управление Червен бряг при ОД на МВР Плевен извършили проверка на жилище, представляващо къща с двор на [улица], обитавано само от Г.. Служителите пристигнали на адреса с автомобил, като само един от тях бил с униформа. Същите изчакали ищеца да дойде при тях от близкото кафене и му се представили. Обяснили, че трябва да извършат проверка в дома му и го попитали дали държи забранени вещи. Г. отворил дома си и предоставил достъп на служителите на районното управление. Присъствал на проверката във всяка стая от жилището, която продължила не повече от един час. За извършената проверка е съставен Протокол по чл. 83, ал. 2 ЗМВР л. 42 от първоинстанционното дело. Същият е подписан от Г. без възражения. Съгласно План за провеждане на специализирана полицейска операция (СПО) по линия Противодействие на конвенционалната престъпност на територията на Районно управление Червен бряг за времето от 08.00 ч. на 15.11.2023 г. до приключване на полицейската операция, рег. 374р-13689/14.11.2023 г. (л. 33-37, пак там), е предвидена проверка на домашния адрес на ищеца и касационен жалбоподател (Раздел ІІ, т. 1 от същия), като е посочено, че е на основание данни за притежание и разпространение на наркотични вещества. Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Б. П. М. и А. П. Г., полицейски служители в Районно управление Червен бряг, както и на В. М. Д. и И. Д. Й., съседи и приятели на ищеца. При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел предявения от Г. против ОД на МВР Плевен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за допустим и частично основателен до присъдения размер от 200, 00 лв. Преценил е, че действията на полицейските органи по проверка на дома на претендиращия обезвреда, макар и в изпълнение на утвърден план за провеждане на СПО, са неправомерни. Като се позовал на чл. 33, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 83, ал. 1 ЗМВР, е приел, че по делото не са ангажирани доказателства, че процесната проверка е основана на едно от следните обстоятелствата: непосредствено предотвратяване на предстоящо или започнало тежко престъпление; наличие на данни, че в помещението се укрива лице, извършило тежко престъпление; необходимост от оказване на неотложна помощ на лица, чийто живот, здраве или лична свобода се намира в опасност или са налице други случаи на крайна необходимост. Счел е, че липсва и изрично разпореждане за извършване на такава проверка. Аргументирал се е, че в План за провеждане на СПО, рег. 374р-13689/14.11.2023 г. е бланкетно посочено 1. Да се изведат обекти и лица, които да бъдат профилактирани (л. 34, пак там) Ще бъдат извършени проверки по ЗМВР на следните домашни адреси (л. 34, пак там) и Групата извършва проверка по ЗМВР на обект 1 И. К. Г. (л. 35 пак там). Посочил е, че същият не съдържа посочване по коя разпоредба от ЗМВР следва да е проверката чл. 81, чл. 82 или чл. 83 от с.з., респ. дали на лицето, неговият дом или автомобил. Съобразил е съдържащата се в представена по делото характеристична справка за Г., изготвена на дата 20.12.2023 г., съгласно която И. Г. не е криминално проявен, но има данни, че се движи с лица от криминалния контингент и че употребява наркотици. Подчертал е, че употребата на наркотични вещества не представлява тежко престъпление по смисъла на Наказателния кодекс (НК). Мотивирал се е, че обстоятелството, че ищецът не е оказвал съпротива при извършването на проверката и е предоставил достъп до дома си, съдействайки на полицейските служители, не освобождава ответника по иска да извършва фактически действия, за които са налице правни основания. Формирал е извод за наличието на първата от кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на безвиновната отговорност на държавата за вреди по ЗОДОВ. На следващо място съдът е обсъдил останалите две предпоставки от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ причинени на Г. морални вреди, в пряка причинно-следствена връзка с установените незаконосъобразни действия на служители на ответника по проверка на обитаваните от него помещения на [улица] гр. Червен бряг. Взел е предвид свидетелските показания, които е кредитирал с доверие. Преценил е, че влизането в жилището на лицето без негово съгласие и без основание за това е нарушило правото му на неприкосновеност, причинявайки му неудобства, стрес, притеснения и засягане на личното му достойнство. Приел е обаче за недоказани твърденията на ищеца за разхвърляне от служители на Районно управление Червен бряг на негови вещи, документи и лична кореспонденция. При определяне на размера на обезщетението за неимуществена обезвреда, съдът се е позовал на нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и е съобразил минималната работна заплата в Република България към ноември 2023 г. Отчел е естеството и интензитета на моралните страдания на Г.. Приел е, че продължителността на тяхното търпене е три-четири дни след проверката. Като се обосновал че проверката на жилището на ищеца е извършена в ранен час, без присъствие на други хора, протекла е без конфликти и е приключила в рамките на един час, като лицето не е имало възражения по констатациите от същата и е подписало протокола от нейното извършване без възражения, съдът е присъдил обезщетение на Георгиев в размер на сумата от 200, 00 лв. Отхвърлил е иска на лицето в останалата му част, до пълния претендиран размер от 1 000, 00 лв. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно, допустимо и неправилно в осъдителната му част. При постановяването му първоинстанционният съд е допуснал неправилно приложение на материалния закон, уважавайки частично предявения иск. Неправилен е решаващият му извод за незаконосъобразност на действията на полицейските служители, извършили проверка в дома на ищеца. Те биха били незаконосъобразни, ако не почиваха на административен акт или на закона. В конкретния случай извършените действия са планирани и са част от наредена полицейска операция, а конкретните действията по провеждането й са предварително утвърдени от административен орган - ВПД Директор на ОДМВР - Плевен. Видно е от съдържанието на утвърдения план за провеждането на специализираната полицейска операция, че изрично в него е предвидено да бъде извършена проверка на И. К. Г., живущ в гр. Червен бряг, [улица], поради данни за притежаване и разпространяване на НВ. Доколкото няма данни, заповедта за извършване на специализираната полицейска операция със съдържанието й по утвърдения план, в частта, касаеща проверката на ищеца, да е отменена като незаконосъобразна, няма основание да се приеме, че фактическите действия по извършването на тази проверка са незаконосъобразни. В конкретния случай, става въпрос за планирана полицейска операция, за чието провеждане е издаден нарочен административен акт, а не за внезапна проверка от полицейските служители на помещение на лице, които могат да се извършват само в хипотезите, предвидени изрично в чл.83, ал.1 ЗМВР. След като не е налице първата от кумулативните предпоставки на чл.1 ЗОДОВ - незаконосъобразни действия на полицейските служители, то искът е бил изцяло неоснователен. Като е стигнал до различен извод, съдът е тълкувал и приложил неправилно материалния закон. По тези съображения, решението на административния съд в осъдителната за ОД на МВР-Плевен част следва да се отмени, а вместо това предявеният иск се отхвърли и в частта, уважена от административния съд. Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд