Решение № 13208 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9427/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.160, ал.7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба от М. И. Т., подадена чрез адв. Тодорова срещу решение 2608 от 24.06.2025 г. постановено по адм. дело 648 по описа на Административен съд гр.Стара Загора за 2024 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионен акт (РА) Р-16002423005387-091-001/19.04.2024 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, с който е ангажирана отговорността му по чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК за данъчни и осигурителни задължения в размер на 113 653.85 лв и лихви в размер на 49 735.87 лв. Касаторът поддържа, че са налице всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на атакуваното решение. В касационната жалба се твърди, че неправилно е прието от решаващия състав, че е осъществена хипотезата по чл. 19, ал.1 и ал.2 от ДОПК за ангажиране на отговорността на ревизираното лице, тъй като дружеството Пами - Топалови ЕООД е обслужвано от счетоводител, който е подавал всички изискуеми документи. Твърди, че управителите на дружества не извършват счетоводни операции, а всички са осъществявани от Найк ВКП ЕООД, с управител В. В. Ж., срещу която са образувани множество досъдебни и съдебни производства за данъчни престъпления. Въпреки изрично направеното искане не е извършена служебна проверка на събраната в НАП информация за дейността и поведението на лицето В. В. Ж., като не са и приложени и издадени ревизионни актове на физическто лице В. В. Ж., ЕТ Найк - К - В. Жекова и на Найк - ВКП ЕООД. Не е установено и дали има информация в НАП, постъпила от прокуратурата/съда, за образувани досъдебни и съдебни производства срещу това лице, както и за подавани от В. Ж. декларации по ЗДДС, ЗКПО и за осигурителни задължения от името на Пами Топалови ЕООД. Счита, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е допуснал доказателствените искания в с.з. от 07.10.2024 г., 25.11.2024 г., 27.01.2025 г. и 09.06.2025 г. на ревизираното лице. С тези искания е целяно да бъде установен профилът на лицето, водило счетоводството на Пами - Топалови ЕООД. Неправилно е посочено от съда, че ревизионен акт Р-16002420007759-091- 001/28.06.2021 г. на Пами - Топалови ЕООД не е бил обжалван. Същият е обжалван - адм. дело 600/2021 г. на АС гр. Стара Загора. В касационната жалба са изложени съображения, че само поради обстоятелството, че М. Т. е бил управител на дружеството не може да се твърди и докаже субективно знание за неправилно декларирани факти и обстоятелства, респ. за извършени конкретни продажби на стоки на определена стойност, които не са надлежно декларирани. Намира за недоказани, както наличието на съзнателно укрити факти и обстоятелства, които по закон е следвало да бъдат обявени пред НАП, така и на изискващата се уникална причинно-следствена връзка между укриването на факти и несъбирането на задълженията. Според касатора укриването на факти в декларацията е относимо към дължимостта на данъци от дружеството, но не и към невъзможността за събирането им. Касаторът твърди, че не е налице и хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, тъй като голяма част от изтеглените суми от личната сметка на управителя са влагани в дейността на дружеството или са използвани за погасяване на публични задължения на дружеството. Представените по време на ревизията покупни фактури ведно с фискални бонове и банкови платежни документи, не са били оспорени по надлежния ред от ответника в настоящото съдебно производство, поради което следва да бъдат ценени. Изложени са съображения, че сумите, които са постъпвали по лична банкова сметка на ревизираното лице не могат да се третират като имущество на дружеството. От заключението на вещото лице се установява, че постъпилите по сметката на дружеството и изтеглени после суми са недостатъчни за закупуване на стоките по приложените покупни фактури (отразени в дневниците за продажби на издателите), а тези покупни фактури, не са коригирани при ревизията на Пами Топалови ЕООД. Ако сумите, постъпвали по сметка на лицето, не са влагани в дейността на дружеството, същото е нямало как да осъществява дейност и последващи покупки и продажби на стоки през ревизираните периоди. Не е доказано и обстоятелството, че точно след запориране на банковите сметки на Пами Топалови ЕООД е започнало използването на личната банкова сметка на управителя. Суми от личната сметка на управителя са теглени много преди предприемане на действия от страна на НАП за обезпечаване и принудително събиране на задължения на дружеството. Към датите на теглене на сумите дружеството е било в относително добро финансово състояние и на управителя не са били известни фактите за некоректното поведение на счетоводителката. По делото, не са изследвани и приложени в цялост документите изп. дело 200816204/2020 г. и изп. дело 211035817/2021 г., водени срещу Пами Топалови ЕООД, за да се проследи за какви задължения по основание и размер са образувани и водени, има ли наложени обезпечителни мерки, има ли постъпвали плащания и т.н. Доказателствените искания на задълженото лице в тази насока не са уважени от съда. Целта на исканията е била да се установи, че управителят на Пами Топалови ЕООД не е действал недобросъвестно, както и момента, от който е настъпила невъзможността задълженията на дружеството да бъдат събрани. В касационната жалба са изложени и оплаквания за нищожност на ревизионния акт, тъй като ЗВР не е изпратена на декларирания от задълженото лице електронен адрес за получаване на съобщения по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ДОПК, а на адрес, посочен за целите на издаване на персонален идентификационен код. Касаторът обжалва и решението, в частта за разноските, тъй като пред административния съд е било направено възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение, но същото без мотиви в решението не е уважено, независимо, че пълномощникът на ответната страна не се е явил лично на голяма част от проведените с.з., т.е. определеният размер не съответства на обема на осъществената юрисконсултска защита. Моли, решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен процесния ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски по делото за двете съдебни инстанции, съобразно представен списък. В съдебно заседание прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Ответникът директорът на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно АС гр. Стара Загора е преценил, че в процесния случай безспорно се установява съставомерност на отговорността по чл. 19, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, засегната неблагоприятно от постановеното съдебно решение, в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС гр. Стара Загора е бил ревизионен акт Р-16002423005387-091-001/19.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, с който на М. И. Т., в качеството му на управител на Пами - Топалови ЕООД е установена отговорност по чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК за данъчни и осигурителни задължения в размер на 113 653.85 лв. и лихви в размер на 49 735.87 лв. По делото не е било спорно, че ревизираното лице е било едноличен собственик на дяловете и управител на Пами - Топалови ЕООД от 15.03.2013 г. до 29.06.2023 г., когато е прехвърлило дяловете си на трето лице А. Н. М., след влизане в сила на издадения ревизионен акт на дружеството. Не е било и спорно обстоятелството, че дружеството има установени с влязъл в сила ревизионен акт от 28.06.2021г. и не погасени задължения за ДДС в размер на 76 625,49 лв за днъчни периоди от м.12.2017 г. до м.06.2020 г. и по ЗКПО в размер на главницата 5 970 лв. общо за 2017 г. и 2019 г., или по ревизионен акт главниците са в размер общо на 82 596,24 лв. Непогасени са и задължения по подадени СД по ЗДДС в размер на 22 584,50 лв, за данъчни периоди от м.07.2020 г. до м.10.2022 г., по ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2020 г. в размер на 445,77лв., по декларации образец 6 по ЗДДФЛ за януари, февруари, март, април, май, юли, август, септември, ноември 2021 г., октомври и ноември 2022 г. и април 2023 г. общо в размер на 3 715,23 лв; по декларации обр.6 за ЗОВ (ДОО, ДЗПО и ЗО) общо в размер на 4 312,11лв. за данъчни периоди от 2021 г., 2022 г. и 2023 г. Срещу дружеството е образувано изпълнително производство от 14.06.2021 г. за събиране на задълженията за ДДС и ЗКПО по РА от 28.06.2021 г. С ПНОМ от 23.02.2021 г., в хода на ревизията, приключила с РА от 28.06.2021 г. и на основание чл.121 ал.1 от ДОПК е наложен запор върху наличните и постъпващи парични средства по банковите сметки на дружеството, което не притежава движимо и недвижимо имущество. Пред АС гр. Стара Загора е допусната ССЕ. Вещото лице е дало заключение, че постъпилите по сметката на дружеството и изтеглени после суми са недостатъчни за закупуване на стоките по приложените покупни фактури (отразени в дневниците за продажби на издателите). Първоинстанционният съд е направил извод, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Прието е, че първият елемент на фактическия състав на чл.19, ал.1 от ДОПК безспорно е налице, а именно че ревизираното лице е било управител на дружеството през ревизирания период. Налице е и задължение на лице по чл.14, т.1 или 2 от ДОПК, установено с влязъл в сила ревизионен акт. Приет за наличен е и третият елемент от фактическия състав на чл.19, ал.1 от ДОПК, а именно наличието на укриване на факти и обстоятелства, които по закон субектът на отговорността е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. Направен е извод, че не използването на фискално устройство в търговския обект е в изпълнение на волята на управителя и едноличен собственик на капитала, който освен, че не е декларирал приходите, но и от 01.01.2017 г. е отклонявал плащанията по издадени фактури по личната си банкова сметка, без да използва всички постъпили парични суми за дейността на дружеството. С оглед доказателствата по делото, АС гр. Стара Загора е направил извод, че констатацията на органите по приходите, че това укриване е извършено умишлено е логически обоснован. За неоснователни са приети доводите на ревизираното лице, че отговорността за подадените неверни документи е на счетоводителя на дружеството, по отношение на който са образувани и водени наказателни производства. За да достигне до този извод съдът е приел, че именно по воля на Т., а не поради извършени престъпления от счетоводителката В. Ж., са укривани приходи от продажби, което е причинило и ревизията на дружеството по реда на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. По време на тази ревизия е установено, че на място в търговския обект е имало три компютъра и е използван програмен продукт, през който са регистрирани продажби на стойност, която превишава отчетените продажби, през фискалното устройство. Според съда тези действия изпълняват волята на управителя и не принадлежат на наетите да работят в обекта лица. За доказана е приета и връзката между поведението на задълженото лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството. За да достигне до този извод, съдът е приел, че дружеството не разполага с парични средства и имущество, с които да може да погаси установените му публични задължения. Към процесните данъчни периоди, когато дружеството е извършвало стопанска дейност, то е разполагало с парични средства, с които е могло да погасява задълженията си за данъци, но вместо това всички приходи на дружеството са превеждани по лична сметка на ревизираното лице, като сумите не са теглени за покриване нуждите във връзка с дейността на дружеството. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че през м.03.2021 г. е наложен запор на банковата сметка на дружеството, а видно от таблица едно към заключението по ССЕ, от м.01 до м.03.2021 г. са изтеглени общо 27 300 лв. от сметката на дружеството. През 2020 г. са изтеглени 61 400 лв., през 2019 г. са изтеглени 18 000 лв., през 2018 г. 56 000 лв. или общо от 2018 г. до м.03.2021 г. са изтеглени от сметката на дружеството суми в размер на 162 700 лв. Платени задължения към бюджета в периода от 2018 г. до м.03.2021 г. са в размер на 105 762,75 лв., но това не са установените с ревизионния акт от 28.06.2021 г. и по-късно възникналите, за които е издаден процесния ревизионен акт. Изтеглените в брой от личната сметка на ревизираното лице суми в размер на 266 230 лв. в периода от 01.01.2017 г. до 28.06.2023 г. ведно с изтеглените от банковата сметка на дружеството в брой суми от 162 700 лв. са равни на 429 000 лв., а към тях като се добавят и наредените по банков път суми от 121 360,24 лв. се получава сумата от 550 360,24 лв. Съдът е посочил, че разплатени към бюджета суми са 105 762.75 лв. до 03.2021 г., в това число приложената на лист 128, том І-ви разписка за сумата от 22 100 лв. от 09.07.2020 г., по изпълнително дело от 2020 г., но същите са извън предмета на настоящото дело ревизионен акт за отговорността на управителя на дружеството за данъчни задължения, които са установени по надлежния ред към 28.06.2021 г., за тях е образувано изпълнително дело от 2021 г., но не са събрани поради липса на имущество срещу което да бъде насочено изпълнение. Така е и за неплатените, но установени с подадени СД по ЗДДС, Декларации обр.6 и ГДД по чл.92 от ЗКПО за данъчни периоди след 30.06.2020 г. / относно ДДС/ и след 2019 г. за всички останали видове задължения. Направен е извод, че задълженията по ревизионния акт от 2021 г. не могат да бъдат събрани след като дружеството не само няма имущество, но и след като през март 2021 г. са изтеглени последните парични средства от банковата му сметка, поради което не е възможно и запорът да бъде изпълнен. По делото е доказано, че още преди да бъде наложен запора не са постъпвали парични плащания по банковата сметка на дружеството. АС гр. Стара Загора е приел за неоснователен доводът на задълженото лице, че представените в хода на административното обжалване фактури за покупки доказват, че с парите превеждани по лична сметка на Т. са плащани разходи за дейността на дружеството, а не са използвани за лични цели. По отношение на тези фактури АС гр. Стара Загора е приел, че е недопустимо в това съдебно производство да се приеме, че тези фактури, които се отнасят за ревизираните през 2020 г. периоди са извършен разходи, след като не са взети предвид при издаване на ревизионния акт от 28.06.2021 г. За фактурите от 2021 г. на стойност 311 663.09 лв., според съда не може да се приеме, че са платени, за да бъдат взети предвид. Липсват доказателства за плащане в брой по тях, а касови бележки следва да са били издадени от тези, на които е платена доставката. За относими са приети и останалите приложени вносни бележки за плащания към НАП на листове 187, 185, 189, 191 и 193, том І с дата от 21.06.2016 г., тъй като част от приложените платежни нареждания са с дати след 28.06.2021 г., но тези плащания са съобразени при издаване на процесния ревизионен акт и с тях са заплащани декларирани задължения за плосък данък и ЗОВ. На 20.10.2021г. през ИЗИ ПЕЙ са платени 819.55 лв. ДОО, 364.55 лв. ЗОВ, 208.78 лв. ДЗПО и 358.91 лв. плосък данък за м.09.2021 г., но АС гр. Стара Загора е посочил, че тези суми по подавани декларации обр.6 по ЗДДФЛ и за ЗОВ не отричат състава на чл. 19 ал. 2 от ДОПК спрямо задълженията на дружеството за периодите, които следват тези по ревизионния акт от 28.06.2021г. За налични кумулативно са приети и всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ревизираното лице на основание чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК. По делото не е било спорно наличието на първият елемент от фактическия състав на чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК, както и че дружеството е задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК. За наличен е приет и третият елемент от фактическия състав на чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК наличие на недобросъвестно поведение у управителя на Пами Топалови ЕООД, с което да е намалил имуществото на последното и по този начин да е целял неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите данъци и ЗОВ. Съдът е приел за доказано, че по банковите сметки на дружеството не постъпват суми, а само по личната сметка на Т. за целия период от 01.01.2017 г. до 28.06.2023 г., като управителят е теглил в брой и нареждал по банков път парични средства, които са на дружеството, защото произходът им е от плащания по издадени от същото фактури. По делото не е било спорно обстоятелството, че са подавани СД по ЗДДС за периода 2022 г. за оборот от 856 549,58 лв постъпили суми от облагаеми доставки, а са декларирани покупки на стойност в размер на 787 739,12 лв, въз основа на което съдът е направил извод, че получените от дружеството суми са повече от платените за покупки. Декларирания за внасяне ДДС не е платен, а плащанията са по банковата сметка на управителя. Знанието за възникналите данъчни задължения се установява от подадените декларации по ЗДДС и обр. 6, а задълженията по ЗКПО са въпрос на знание на закона, което се презумира. Въз основая на събраните по делото доказателства е направен извод, че съзнаването на данъчните задължения съпътства извършеното скрито разпределение на печалба плащания с пари на дружеството, но не за неговата дейност, нито за неговите задължения, поради което чл.19 ал.2 от ДОПК обосновава отговорността на управителя за непогасените вземания, възникнали и след 30.06.2020 г., не обхванати от РА от 28.01.2021 г. Прието е за доказано, че към датата на издаване на обжалвания в настоящето производство ревизионен акт на управителя, дружеството не може да обезпечи или плати съществуващите задължения, поради доказаната от приходните органи липса на имущество. С оглед на горното са установени всички предпоставки на чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК за ангажиране на отговорността на управителя на дружеството. Решението е правилно. АС гр. Стара Загора е обсъдил всички събрани по делото доказателства и възраженията на страните, като е отделил спорното от безспорното и правилно е установил фактическата обстановка по спора. Въз основа на тях съдът е обосновал своите изводи и е приел, че органите по приходите законосъобразно са ангажирали отговорността на ревизираното лице за задължения на представляваното от него дружество. Неоснователно е направеното пред настоящата инстанция, оплакване за нищожност на ревизионния акт. От касатора е наведен единствено довод, че ЗВР не е изпратена на декларирания от задълженото лице електронен адрес за получаване на съобщения по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ДОПК, а на адрес, посочен за целите на издаване на персонален идентификационен код. По делото не е било спорно, че ревизираното лице не е било лишено от възможността да вземе своевременно участие в ревизионното производство, да представя доказателства и да изразява становище. В случая не са накърнени негови права и същото не е било лишено от участие в ревизионното производство. По делото не е било спорно, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и настоящият състав споделя извода на АС гр. Стара Загора, че в ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната му. Първоинстанционният съд е обсъдил предпоставките при наличието на които управителят отговаря за задълженията на дружеството в хипотезата на чл.19, ал.1 от ДОПК. По делото не е имало спор за наличието на първите две предпоставки, а именно, че ревизираното лице е било управител на дружеството за процесния период, както и че дружеството е имало установени с ревизионен акт задължения. В тази насока неоснователно е оплакването на Т., че съдът неправилно е посочил, че издадения на дружеството ревизионен акт не е бил обжалван по съдебен ред. При излагане на фактическата обстановка АС гр. Стара Загора изрично е посочил факта, че издадения ревизионен акт на дружеството е бил обжалван, както пред съответния административен съд, така и пред ВАС и същия е потвърден окончателно с решението на ВАС. Освен това в случая дали е обжалван или не ревизионния акт не е от значение, тъй като са налице задължения, които подлежат на изпълнение и за това е било образувано изпълнително дело. Първоинстанционният съд е приел, че спорът по делото се свеждал до наличието на останалите предпоставки по чл.19, ал.1 от ДОПК. Съдът е обсъдил и е приел, че са налични всички предпоставки за ангажиране отговорността на лицето по чл.19, ал.1 от ДОПК. По аргумент по чл. 170, ал. 1 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, тежестта на установяване и доказване в съдебното производство на всички елементи от правопораждащия отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК фактически състав, е на приходната администрация. Елементите които обосновават ангажирането на отговорност следва да са налице кумулативно. Това е установено в хода на ревизията. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че Т. не извършвал счетоводни операции, а всички са осъществявани от Найк ВКП ЕООД, с управител В. В. Ж., срещу която са образувани множество досъдебни и съдебни производства за данъчни престъпления, поради което по отношение на него не е налице укриване на факти и обстоятелства, които по закон е следвало да обяви пред НАП. АС гр. Стара Загора правилно не е допуснал направените доказателствени искания от ревизираното лице в с.з. от 07.10.2024г., 25.11.2024г., 27.01.2025г. и 09.06.2025г., тъй като профилът на лицето, водило счетоводството на Пами - Топалови ЕООД не е от значение за настоящия спор. Настоящият състав напълно споделя извода на АС гр. Стара Загора, че не използването на фискално устройство в търговския обект е в изпълнение на волята на управителя и едноличен собственик на капитала, който освен, че не е декларирал приходите, но и от 01.01.2017 г. е отклонявал плащанията по издадени фактури по личната си банкова сметка, без да използва всички постъпили парични суми за дейността на дружеството. В случая субективно знание за неправилно декларирани факти и обстоятелства, респ. за извършени конкретни продажби на стоки на определена стойност, които не са надлежно декларирани, не е обоснован единствено поради качеството на лицето М. Т. като управител на дружеството, а за да се достигне до този извод, съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, ведно с възраженията на страните. Невярното деклариране от страна на управителя на резултатите по ЗДДС и ЗКПО за ревизираните отчетни периоди на управляваното от него дружество, представлява укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето има задължение да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. Това деклариране обаче не установява само по себе си и пряката причинна връзка с невъзможността публичните задължения на дружеството да бъдат събрани. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че в ревизионния акт са изложени конкретни констатации какво е било имущественото състояние на дружеството преди и след описаното поведение на управителя му. В случая правилно е прието, че поведението на управителя на дружеството е довело до формиране на по-малки задължения по ЗКПО и ЗДДС, въз основа на декларирани неверни данни, като приходните органи са доказали по категоричен начин, че това е единствената причина публичните задължения да не могат да се съберат. По делото безспорно е установено, че още преди да бъдат наложени предварителните обезпечителни мерки върху банковите сметки на дружеството, приходи от продажбите на дружеството са започнали да постъпват и по личната сметка на задълженото лице. Неоснователни са доводите на касатора, че по делото не е установено, че по лична сметка на Т. са постъпвали суми във връзка с извършени продажби от дружеството. В случая сумите, които са постъпвали по лична банкова сметка на ревизираното лице правилно са третирани като имущество на дружеството, тъй като това обстоятелство се подкрепя, както от събраните по време на ревизията доказателства, така и от ревизираното лице, което само признава, че превежданите суми са във връзка с издадени фактури от юридическото лице. Направеното оплакване в касационната жалба, че получаваните суми по лична сметка, не са имущество на дружеството, противоречи на поддържаната теза от Т., както пред приходните органи, така и пред съда, че с получаваните и теглени суми от сметка на физическото лице са плащани разходи на дружеството. В случая се установява недобросъвестност на ревизираното лице, която се обосновава от взетото решение за превеждане на суми във връзка с дейността на дружеството по лична сметка на задълженото лице. Т. е знаел, че дружеството има непогасени публични задължения и въпреки това е отклонявал паричните средства по личната си сметка, вместо по запорираната сметка на дружеството както е целял именно непогасяване на публичните задължения на дружеството. Правилно е прието от АС гр. Стара Загора, че в случая е налице и причинна връзка с невъзможността за събиране на задълженията на дружеството. Ревизираното лице е знаело за възникналите задълженията на дружеството и е разполагало с възможност да ги погаси и впоследствие това се е оказало невъзможно само поради разпределянето на наличните суми по личната му сметка и разходването на касова наличност. По делото не е било спорно, че дружеството е имало предходни задължения, като действително по делото е установено плащане на публични задължения на юридическото лице, но те не са във връзка с ревизионния акт, по отношение на който е ангажирана отговорността на ревизираното лице по чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Мотивите на административния съд в тази насока се споделят напълно и от настоящият сътав, поради което не следва да се повтарят, а на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, настоящият състав препраща към тях. Нормата на чл.19, ал.2 от ДОПК урежда състава на отговорността и прояви на неправомерно поведение на третото лице (орган управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2) извършване на плащане или отчуждаване на имущество, водещи до невъзможност съответните задължения да бъдат събрани до размера на плащането, респ. отчуждаването. Правилно, АС гр. Стара Загора е приел, че в случая са налице основанията за ангажиране отговорността на ревизираното лице и по чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК. Субект на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК е лице, намиращо се в определена правна връзка със задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК. Възможни субекти на отговорността са управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и т.2. Основание за отговорността е недобросъвестното извършване на действия, водещи до намаляване на имуществото на задълженото лице, което е причина да останат непогасени задължения за данъци и/или за ЗОВ. Отговорността е за непогасените публични задължения и е до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото. В приложимата към разглеждания случай разпоредба на чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК действието на имуществено разпореждане е извършването на плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждаване на имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Относима към спора е хипотезата на плащане на пари от имуществото на главния длъжник, представляващо скрито разпределение на печалбата. Според легалната дефиниция по § 1, т. 5, б. а ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви а и б. В разглеждания случай е установено, че Т., като управител е извършвал отклоняване на парични средства от дружеството още от 2017 г., като постъпленията по извършените продажби от ревизираното лице са получавани по личната му сметка, а не по сметка на юридическото лице. От заключението на вещото лице се установява, че постъпилите по сметката на дружеството и изтеглени после суми са недостатъчни за закупуване на стоките по приложените покупни фактури (отразени в дневниците за продажби на издателите), но този извод не води до автоматичен извод, че с получаваните по лична сметка на ревизираното лице суми са извършвани плащания във връзка с дейността на ревизираното лице. Действително към административната преписка са налични 7 бр. папки с фактури за закупени стоки за дейността на ревизираното лице, но по време на ревизията са установени и значителни суми, подробно описани от АС гр.Стара Загора, с които са заплатени лични разходи на Т., като например платена издръжка за дете. В случая не е доказано, че именно преведените по лична сметка парични суми, са използвани за дейността на дружеството. Въз основа на изложените факти и съвкупната преценка на доказателствата по делото, касационната инстанция счита за доказани недобросъвестността и причинно-следствената връзка в хипотезата на чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК. Установени са и предпоставките по чл.19, ал.2 от ДОПК ревизираното лице недобросъвестно с поведението си е намалило имуществото на задълженото лице. По отношение на причинно-следствената връзка, следва да се съобрази, че същата представлява обусловеност на несъбираемостта на публичните задължения като пряка последица от действията, с които преднамерено е намалено имуществото на задълженото лице. Липсата на активи за погасяване на установените публични задължения е безспорно установена по делото от събраните доказателства, във връзка с проведеното изпълнително производство за принудително събиране на публичните вземания. по разноските: При обжалването, касаторът възразява срещу размерът на присъденото юрисконсултско възнагражение в полза на данъчната администрация. Възражението му е неоснователно. Пред първоинстанционния съд са проведени пет открити съдебни заседания, в които се е явявал представител на ДД "ОДОП" гр.Пловдив. В случаите когато не е представляван в проведените открити съдебни заседания от името на административния орган са представяни становища по хода на делото и във връзка с доказателствата. Представяни са доказателства, с оглед указанията на съда и в подкрепа законосъобразността на издадения ревизионен акт. След приключване на устните състезания, от процесуалния представител на ответника е представена подробна писмена защита. Не на последно място следва да бъде съобразено и обстоятелството, че претендирания размер на адвокатско възнаграждение - 9 750 лв. за явяване пред АС гр.Стара Загора е в размер, който не се различава съществено от присъденото юрисконсултско възнаграждение при съобразяване на установените минимални размери с Наредба 1/09.07.2004 г. В обобщение, решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила изцяло. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото се явява основателно и следва да се присъди такова. По отношение на направеното възражение за прекомерност, съдът намира,че е основателно. При съобразяване мотивите на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС и зададените с него критерии за справедливост при преценка относно присъжданите възнаграждения за процесуалните представители на страните по делото, въз основа на извършена преценка относно фактическата сложност на спора, обема и качеството на осъществената от процесуалния представител на ответниците процесуална защита, съдът намира, че в случая са налице основания за определяне на по-малък от претендирания размер на юрисконсултско възнаграждение, поради което определя 3 000 лв. дължими разноски за касационната инстанция. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,