Решение № 16036 от 15.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9413/2012 г.

Решение № 16036 от 15.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9413/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение от 18.06.2012 г., постановено по административно дело № 273/2012 г. по описа на Административен съд - Монтана, е: 1) отменено разпореждане № 416/03.08.2011 г. на началник отдел КПК при РУСО - Монтана, потвърдено с решение № К-60/19.09.2011 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - Монтана по жалбата на "Профилактика, рехабилитация и отдих" ЕАД, клон Вършец; 2) делото като преписка е изпратено на РУСО - Монтана, като съответния административен орган - началник отдел КПК при РУСО - Монтана да се съобрази с указанията за тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение; 3) Националният осигурителен институт, чрез Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана, е осъден да заплати на "Профилактика, рехабилитация и отдих" ЕАД, клон Вършец, ул. "Васил Левски" № 16, направените по делото разноски в размер на 230 (двеста и тридесет) лева. Така постановеният съдебен акт е атакуван с касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Монтана, който моли съда да го отмени като неправилно поради нарушение на материалния закон (касационно основание по чл. 209, ал. 3, предл. 1 от АПК), като излага и твърдения за законосъобразност на процесните административни актове. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационна жалба срещу съдебното решение е подадена и от "Профилактика, рехабилитация и отдих" (ПРО) ЕАД, клон Вършец. Дружеството оспорва като неправилна поради нарушение на материалния закон и необоснованост преценката на първоинстанционния съд за недопустимост на искането му за възстановяване на изтеглената сума по извършеното предварително изпълнение на разпореждане № 416/03.08.2011 г. в размер на 790.85 лева със законната лихва от момента на изтегляне на сумата до възстановяването й, и моли за уважаване на това искане. Изложени са и съображения за неправилност на съдебният акт в частта му, с която е присъдено юрисконсултско възнаграждение за една съдебна инстанция, като е обоснована теза, че дотук три инстанции са разглеждали делото, и се претендира присъждане на разноските за всички съдебни инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение. "Профилактика, рехабилитация и отдих" (ПРО) ЕАД, клон Вършец е подало и писмен отговор на подадената от директора на РУСО - Монтана касационна жалба, в който я оспорва. Аргументи в подкрепа на горното са изложени и от процесуалния представител на тази страна в проведеното по настоящото дело съдебно заседание. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационните жалби за процесуално допустими като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за който решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационните жалби за неоснователни. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Монтана е решение № К-60/19.09.2011 г. на директора на РУСО - Монтана, с което е потвърдено разпореждане № 416/03.08.2011 г. на началник отдел КПК при РУСО - Монтана за внасяне в 14-дневен срок, от ПРО ЕАД, клон Вършец на сумата по ревизионен акт за начет вх. № 345 от 21.07.2011 г., както следва: главница в размер на 683.66 лв., лихва върху главницата в размер на 93.41 лв. или общо в размер на 777.07 лв., като при неизпълнение на задължението в указания доброволен срок върху невнесената главница се дължи лихва, считано от 21.07.2011 г. до окончателното й изплащане. За да уважи сезиралата го жалба първоинстанционният съд е приел, че оспореният с нея административен акт е издаден от компетентен орган, но той не е изложил фактически и правни основания за издаването му и не са събрани доказателства, обосноваващи направения извод от административния орган. Решението на Монтанския административен съд е постановено по реда на чл. 226 от АПК при ново разглеждане на делото, след като първото постановено от същия съд решение от 19.12.2011 г. по адм. дело № 546/2011 г. е било отменено от Върховния административен съд с решение № 6505 от 9.05.2012 г. по адм. дело № 1366/2012 г. и делото е било върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. В отменителното касационно решение е указано, че съдът при новото разглеждане следва да даде указания на директора на РУСО, че по силата на чл. 170, ал. 1 от АПК в негова тежест е да представи доказателства за изясняването на всички обстоятелства по правото на парично обезщетение и размера на това обезщетение при правилно подадени данни за неплатения отпуск и при неправилно подадени данни за този отпуск. На тази основа съдът следва да посочи деликта и причинената от него вреда, като вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД). Обжалваното в настоящото касационно производство съдебно решение е постановено при точно прилагане на правилото по чл. 224 от АПК, съгласно което указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменителното решение, са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. За да изпълни дадените указания, първоинстанционният съд с разпореждане от 11.05.2012 г. изрично е указал на директора на РУСО, че по силата на чл. 170, ал. 1 от АПК в негова тежест е да представи доказателства за изясняването на всички обстоятелства по правото на парично обезщетение и размера на това обезщетение при правилно подадени данни за неплатения отпуск и при неправилно подадени данни за този отпуск. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирани страни. Решението на Административен съд - Монтана, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. От фактическа страна по делото е било установено, че с писмо вътр. № 660/06.07.2011 г., началника на сектор администрация "ПОВН" при РУСО - Монтана е поискал от началника на отдел "КПК" при РУСО - Монтана да бъде извършена проверка на осигурителя "ПРО" ЕАД, клон Вършец за осигуреното при тях лице Мариел Върбанов Маринов, тъй като за периода 11.08.2010 г. - 10.01.2011 г. за същото лице са представени болнични листове както пред РУСО - Монтана от осигурител "ПРО" ЕАД, клон Вършец, така и пред РУСО - Ловеч от осигурител МБАЛ "Д-р Ангел Пешев" - Тетевен. Наредено е да се извърши проверка на осигурителя "ПРО" ЕАД, и да се уточни какъв вид отпуск е бил разрешен на лицето и дали са верни данните от регистъра на осигурените лица за 2010 г. от "ПРО" ЕАД, клон Вършец. Била е извършена частична финансова ревизия на осигурителя "ПРО" ЕАД, клон Вършец, като изводите от нея са отразени в ревизионен акт за периода 01.01.2010 г. - 31.01.2011 г. по разходите на държавно обществено осигуряване с вх. № 345/21.07.2011 г., като е установен начет от неправилно изплатени парични обезщетения по справки № 1 и № 2, неразделна част от него, общо в размер на 777.07 лв., в това число 683.66 главница и 93.41 лв. лихва. В анализа към акта е посочено, че са надплатени суми по представени болнични листове от осигурителите МБАЛ "Д-р Ангел Пешев" - Тетевен и "ПРО" ЕАД, клон Вършец за лицето Мариел Върбанов Маринов с номера, както следва: № 0224603, серия А 2010; № 0185382, серия А 2009; № 0185550, серия А 2009; № 0185613, серия А 2009; № 0185664, серия А 2009; № 0224602, серия А 2010; № 0185381, серия А 2009; № 0185551, серия А 2009; № 0185614, серия А 2009 и № 0185665, серия А 2009. Относно направено възражение финансов ревизор при РУСО - Монтана е изготвил заключение, с което го приема за неоснователно, тъй като при ревизията е било констатирано, че надплатената сума за обезщетения по представени болнични листове на Мариел Върбанов Маринов е по вина на осигурителя "ПРО" ЕАД. Изплатените в повече суми се дължали на заявени грешни данни, тъй като подадените данни с декларация образец 1 се използват на основание чл. 5, ал. 6 от КСО за определяне на размера на паричното обезщетение за временна нетрудоспособност. По допълнителната декларация, с която са коригирани данните, е прието, че тази корекция е направена на 18.10.2010 г., при което подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО към първоначално представения болничен лист за месец август 2010 г. били послужили "...за изплащане на паричното обезщетение за целия период на болничните до възстановяване на работоспособността...". Въз основа на ревизионния акт е издадено разпореждане № 416/03.08.2011 г. на началник отдел КПК при РУСО Монтана за сумата по начета. С оспореното решение № К-60/19.09.2011 г. е потвърдено издаденото разпореждане за възстановяване на паричното обезщетение. Касационната жалба подадено от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана е неоснователна и не следва да бъдат уважени направените в нея искания и възражения. Не може да бъде споделено изразеното в нея твърдение, че по административно дело № 273/2012 г. по описа на Административен съд - Монтана, съдът формално е констатирал, че не са събрани достатъчно доказателства и че административният орган не е изложил фактически и правни основания за издаване на акта, обосноваващи направените от него изводи. В предходното отменително решение на ВАС е прието за установено, че има данни и не се спори между страните, че на 18.10.2010 г. осигурителят е направил корекция на некоректно подадените от него данни. Директорът на РУСО - Монтана не е представил доказателства кога са били изплатени обезщетенията по отделните болнични листове, но от датите, на които са били издадени тези болнични листове и според датите на представянето им на осигурителя, става ясно, че преди корекцията от 18.10.2010 г. са били изплатени обезщетенията по един, най-много по два болнични листа (№ 0224602 от 25.08.2010 г. и евентуално № 0185381 от 28.09.2010 г., представен на 05.10.2010 г.). Според тези дати паричните обезщетения по останалите болнични листове № 0185551 от 26.10.2010 г. (представен на 01.11.2010 г.), № 0185614 от 25.11.2010 г. (представен на 29.11.2010 г.) и № 0185665 от 23.12.2010 г. (представен на 03.01.2011 г.) не попадат в обхвата на чл. 26, ал. 1 от НИИПОПДОО, защото несъмнено са били изплатени след направената от осигурителя корекция на данните за осигуреното лице Мариел Върбанов Маринов. Нито финансовият ревизор, изготвил ревизионния акт за начет, нито директорът на РУСО са показали по какъв начин неправилно отразените данни в декларацията по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 29.12.2005 г., са обусловили по-висок размер на дневното парично обезщетение за временна неработоспособност. По никакъв начин от страна на административния орган в хода на съдебното производство не се установило и доказало посочване на деликта и размера на причинената вреда на фонд ДОО. Административен съд - Монтана точно е приложил разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, съгласно която в тежест на административния орган е установяване съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт. С оглед правилата за тежестта на доказване, при неустановяване на фактите, представляващи основания за издаването на акта, следва да се приеме, че същият е издаден без основание и е незаконосъобразен. В настоящия случай административният орган нито в административното, нито в съдебното производство не е установил съществуването и не е доказал фактите, послужили като основание за издаване на оспорения акт. Съдът е отменил оспорения административен акт, след като е установил, че административният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, състоящи се в неизясняване на релевантните факти в разрез с изискванията на чл. 35 от АПК, както и неприлагане на служебното начало при събирането на доказателства с оглед чл. 36 от АПК. При правилно указана и разпределена доказателствена тежест, административният орган не е установил при съдебния контрол за законосъобразност на акта факти и обстоятелства, относно посочване на деликта и размера на причинената вреда на фонд ДОО. След като в административното производство фактите и обстоятелствата относно деликта и причинената вреда не са изяснени, няма как в съдебното производство да се санира този недостатък, което обезсмисля назначаването на съдебна експертиза. Още повече, че право и задължение за органите на НОИ е при липсващи или нередовни документи да изпратят уведомително писмо с обратна разписка на лицата, които са ги представили, указвайки им в срок от 14 работни дни да отстранят нередовностите. Компетентният административен орган не е извършил цялостна проверка и контрол с оглед нормативните изисквания по КСО. Той е можел с оглед направената на 18.10.2010 г. корекция на данните да съобрази новата информация при изплащането на последващите след тази дата болнични листи. Изясняването на гореизложените факти и обстоятелства би могло да стане само в административното производство, за което и в съответствие с разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК първостепенният съд е разпоредил връщането на преписката на компетентния орган. Касационната жалба, подадена от "Профилактика, рехабилитация и отдих" (ПРО) ЕАД, клон Вършец също няма основания да бъде уважена. Неоснователно е твърдението на ПРО ЕАД, клон Вършец, че незаконосъобразно и необосновано съдебният състав е намерил за недопустимо направеното искане за присъждане на събраната по силата на предварителното изпълнение на обжалвания акт сума от 790,85 лева. Към изложеното в тази връзка от първоинстанционният съд следва да се добави и това, че по начало индивидуалните административни актове (каквито са и разпорежданията по КСО), в процедурата, по чието издаване е включена и възможността за тяхното оспорване пред по-горестоящ административен орган или направо пред съда, влизат в сила и подлежат на изпълнение едва след като тази възможност е изчерпана или определеният от закона срок за нейното упражняване е изтекъл. За разпорежданията на органите на НОИ обаче, законодателят е допуснал предварително изпълнение, т. е. прогласена е възможността за изпълнение на разпореждането преди то да е влязло в сила. Това е така, защото съгласно чл. 117а от КСО обжалването на разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО за събиране на суми по ревизионни актове за начет не спира изпълнението им. Спиране може да бъде постановено по искане на задълженото лице, ако представи обезпечение в размер на главницата и лихвите. Следователно законодателят е обвързал изпълнението на разпореждането за дължими суми с предоставянето на обезпечение от страна на задълженото лице, но не и с влизането му в сила. Законодателят е търсил и е дал приоритет на бързината и събираемостта на задълженията при съответни гаранции за задължените лица. С оглед изложеното към момента на извършване на плащането, сумата по разпореждането не е била недължимо платена, а след влизане в сила на съдебното решение за отмяна на обжалвания административен акт претенцията за връщането й може да бъде предявена по исков ред. Искането да се присъди юрисконсултско възнаграждение за трите предходни съдебни инстанции е направено още в производството пред Административен съд - Монтана. Понеже съдът не се е произнесъл с диспозитива си по цялото искане и то е останало в едната си част висящо, а на основание чл. 226, ал. 3 от АПК е бил задължен да се произнесе, то е неотносимо към настоящата инстанция, а следва да се изпрати на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Предвид изхода на спора искането на директора на РУСО - Монтана за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде уважено, а основателна се явява претенцията на "Профилактика, рехабилитация и отдих" ЕАД, клон Вършец, да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото му процесуално представителство по настоящото дело, в размер на 150 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,