Решение № 93 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4379/2008 г.

Решение № 93 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4379/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Обжалвано е въззивното решение № 3* постановено на 26.09.2007 г. по в. гр. дело № 291/2007 г. по описа на Д. окръжен съд, с което е отменено решение № 89 от 21.12.2006 г. по гр. дело № 1623/2005 г. на Д. районен съд, съгласно чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) спорът е решен по същество като е признато за установено по отношение на Е. Д. С., че "Т" Е. е собственик на апартамент № 3* състоящ се от бивши стаи 312 и 313, находящ се в гр. Д., бул. "25-ти септември" № 43, в бл. 1 и е осъден ответника да предаде владението на посочения недвижим имот, на основание чл. 108 ЗС. Недоволен от въззивното решение е касаторът Е. Д. С. от гр. Д., който го обжалва в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като счита, че е неправилно поради липса на активна легитимация на ищцовото дружество, а освен това за единственото съдебно заседание пред окръжния съд е узнал на 10.09.2007 г., поради което твърди, че не е редовно призован. Ответникът по касация "Т" Е. със седалище и адрес на управление гр. Д. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че активната легитимация на ищцовото дружество като собственик на процесния апартамент е безспорно установена, доколкото не е оспорена изрично от ответника. Освен това процесният имот е бил включен в капитала на дружеството към момента на преобразуване и приватизация по силата на закона - чл. 17а ЗППДОП (отм.). Отчетено е, че ответникът обитава имота, при което наемното правоотношение е най-късно към момента на нотариалната покана, връчена при отказ на 29.06.2005 г., поради което искът на посоченото основание е доказан. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал мотивиран отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и процесуалното поведение на страните. Установено е по делото и с доказателства от фирмения регистър на ОС Д., че ищцовото Е., е активно легитимирано по ревандикационния иск на основание чл. 108 ЗС. Налице са трите кумулативно предвидени законови предпоставки: ищецът е собственик на имота, а ответникът го владее и то без правно основание. Не е нарушено и правото на участие на касатора пред въззивния съд - за съдебното заседание, състояло се на 17.09.2007 г. е редовно призован, съгласно чл. 46, ал. 2 ГПК (отм.), на 27.04.2007 г., а от служебна бележка изх. № 179 от 13.09.2007 г. на "С"Е., гр. В. е видно, че пътува от 14.06.2007 г. на кораб, поради което е могъл да организира защитата си. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се о стави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, хип. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение