Решение № 13475 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 894/2012 г.

Решение № 13475 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 894/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "Интерстрой юнион" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Рубен Азгалдян, срещу Решение № 5222/17.11.2011 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 6052/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № 1008708 от 3.01.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1043/17.06.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради материална незаконосъобразност и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА.

Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, чрез юрск. Атанасова, взема становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора:

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е бил РА № 1008708/3.01.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, в обжалваната и потвърдена част с решение № 1043/17.06.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП., в която, в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит, са установени задължения по ЗДДС в общ размер 127 455,23 лв., от които: 1) 30 833,33 лв. по две фактури № 25/26.03.2009 г. и № 174/29.07.2009 г., издадени от "Ви Ес Вижън" ЕООД, с предмет рекламни и компютърни услуги, 2) 28 901,90 лв. по две фактури № 63/22.04.2009 г. и № 162/13.07.2009 г., издадени от "Ви Ес Вижън" ЕООД, с предмет - комисионни услуги по договор, 3) 31 000 лв. по фактура № 29/30.09.2009 г., издадена от "Версус дизайн" ЕООД, с предмет - комисионни услуги по договор, 4) 36 000 лв. по фактура № 253/23.02.2009 г., издадена от "Смарт ентъртейнмънт" ЕООД, с предмет - комисионни услуги по договор и 5) 720 лв. по две фактури, издадени от "Интертрейд - 3" ООД с предмет доставка на стоки /скеле и видеокамера/.

За да отхвърли жалбата на "Интерстрой юнион" ЕООД срещу посочената част от РА, съдът е приел следното:

1. По отношение на доставките на посреднически услуги - посредничество за проучване и осигуряване на клиенти за продажба на апартаменти в гр. София, по две фактури издадени от "Ви Ес Вижън" ЕООД през д. п. м. 04 и м. 07.2009 г., по една фактура, издадена от "Версус дизайн" през д. п. м. 09.2009 г. и по една фактура, издадена от "Смарт ентъртейнмънт" през д. п. м. 02. 2009 г., съдът е приел, че услугите не са извършени от доставчика, тъй като не е ценил доказателствената сила на представените в хода на съдебното производство доказателства - протоколи за огледи на недвижими имоти. Приел е, че тези писмени документи са частни, поради което не могат да бъдат кредитирани по отношение на датата и съдържанието им. Също така е приел, че при доставчиците липсва кадрова обезпеченост да извършат възложените им посреднически услуги.

Съдът не е допуснал нарушения при издирване и тълкуване на приложимия материален закон, нито при разпределение на доказателствената тежест в процеса. Съобразено е, че правото на приспадане на данъчен кредит е отказано при условията на чл. 70, ал. 5 вр. с чл. 25 ЗДДС, а именно - неправомерно начислен данък поради липса на данъчно събитие към датите на издаване на всички фактури, поради недоказана реалност на доставките - осъществяването и извършването им от издателите на фактурите. Съдът правилно е преценил, че реалността на доставките е от значение за наличието на данъчно събитие и правомерното начисляване на данъка. Предвид характера на правото на приспадане на данъчен кредит - субективно материално право, доказателствената тежест за установяване на предпоставките за възникването и упражняването му, е върху ревизираното лице, което се позовава на това свое право.

Съдът е изяснил фактическата обстановка по спора, правилно в мотивите на акта си е установил безспорно установените факти и обстоятелства и е отделил спорните такива.

Не е било спорно и е установено въз основа на събраните писмени доказателства, че не са допуснати счетоводни нарушения, процесните фактури са надлежно осчетоводени при доставчиците и получателя, регистрирани по ЗДДС лица, включени са хронологично в дневници за продажба/покупка, оборотни ведомости, подадени са в СД по ЗДДС с законово установените срокове, налице са данни - дневни финансови отчети - за извършено плащане в брой. Установен е също характерът на дейност на ревизираното лице, която за 2009 г. е основно свързана със строителството на жилищни сгради /в поземлени имоти № IV-1956, № V-1960 и № III-1610, всички в кв. 24 по плана на гр. София/ и продажбата на недвижимите имоти в тях. По силата на договори за посредничество, сключени с "Ви Ес Вижън" ЕООД от 4.03.2009 г., с "Версус дизайн" ЕООД от 1.08.2009 г. и "Смарт ентъртейнмънт" ЕООД от 1.09.2008 г., "Интерстрой юнион" ЕООД възлага на посредниците извършването на посредничество за проучване и осигуряване на клиенти за закупуване на недвижимите имоти в сградите, построени в горепосочените три имота, срещу заплащане на комисионно възнаграждение, определено в проценти с ДДС от продажната цена на имотите, по сключените сделки с посредничеството на изпълнителите. Договорите са действащи за периодите, в който са издадени фактурите. Към договорите са налице протоколи за продадените имоти, включващи вида на имотите, нот. акт за продажба и купувача по него, както и дължимото възнаграждение за посредника. Обосновано съдът е приел при сравнение между продадените недвижими имоти, стойността им и размера на уговореното посредническо възнаграждение, че вписаната стойност на имотите по протоколите към договорите съвпада с действителната продажна цена, както и че размерът на възнаграждението е определен върху действителната продажна цена, в уговорения размер. Този извод на съда кореспондира с данните по приетите като доказателства заверени копия на нотариални актове и протоколи към трите посреднически договора. В съответствие с доказателствата по делото съдът е приел за установено, че за релевантните периоди на извършване на услугите, всеки от доставчиците е имал назначени и действащи служители на длъжности - програмист, експерт реклама, специалист маркетинг и реклама.

Необосновани са изводите на съда за недоказано извършване на посредническите услуги от тримата доставчика, при формиране на който извод съдът не цени представените протоколи за оглед и приема, че кадровата обезпеченост на доставчиците не съответства на характера на уговореното изпълнение.

Съдът не е кредитирал представените във фазата на съдебното обжалване протоколи за огледи на недвижими имоти /13 броя за "Ви Ес Вижън" ЕООД, 12 броя за "Смарт ентъртейнмънт" ЕООД и 9 броя за "Версус дизайн"/, по силата на които са удостоверени извършени огледи от купувачи на имоти в сгради на касатора в горепосочените парцели, подписани тристранно от кандидат-купувача, посредника и представител на продавача, за последните двама и положени печати. Съдът е счел, че щом документът е частен и съдържа изгодни за дружеството обстоятелства, няма достоверна дата, не може да бъде ценен като доказателство относно удостоверените в него обстоятелства. Действително, протоколите за оглед са частни документи, които се ползват с формална доказателствена сила само досежно писменото изявление и тяхното авторство, не и по отношение на датата и мястото на съставянето му. Същите са годни доказателства, които следва да бъдат ценени съвкупно с останалите доказателства по делото и при съобразяване на правната уредба относно изпълнението на облигационно задължение. Същите не са надлежно оспорени като частни документи и имат доказателствена сила относно удостоверените в тях обстоятелства. Този извод се прави при преценка и на останалите събрани относими доказателства, които кореспондират с данните по протоколите. Установява се съвпадение между данните за купувачите и лицата, описани в приемо-предавателните протоколи към посредническите договори, идентични с тези извършили покупка на имоти по приетите нотариални актове. Датите на огледи са предшестващи датите на сделките по нот. актове. В случая, трети лица за ревизионното производство /купувачи на имоти/, са удостоверили с подписа си съдържанието на протоколите. Авторството не е оспорено и визуално е налице съвпадение между положените парафи върху нот. актове и протоколите. При тези данни съдът неправилно е приел, че писмените доказателства, представени в хода на съдебното производство, не следва да бъдат ценени. На първо място възможност за представяне на доказателства съществува за страните, както във фазата на ревизионното, така и във фазата на съдебното производство, като по никакъв начин процесуалният закон не придава различна доказателствена стойност на доказателствата, представени в различните фази, така както е приел незаконосъобразно съдът. Още в хода на ревизионното производство са представени нотариалните актове и са направени твърдения, че купувачите по тях са извършвали огледи с посредничеството на доставчиците по процесните фактури. Приходните органи не са задействали механизма на насрещна проверка, не са поискали обяснения от тези трети лица, поради което не би следвало да черпят права от собственото си процесуално бездействие. На следващо място, както вече се посочи, тези доказателства не са оспорени и не на последно място, данните, удостоверени в тях кореспондират с останалите доказателства по делото.

Ето защо, са налице достатъчно доказателства, въз основа на които и при условията на успешно проведено пълно доказване, може да се направи обоснован извод, че услугите, по които е ползван данъчен кредит, са реално извършени от доставчиците по тях. Налице е установено договорно отношение, извършване на действия в изпълнение на уговореното и наличен резултат от това изпълнение. Налице е уговорено плащане и наличие на такова, съвпадащо с уговорените параметри и формирано съобразно действителната пазарна цена на имотите.

Необоснован е и изводът на съда, че не е налице кадрова обезпеченост на доставчиците за изпълнение на фактурираните услуги. С оглед вида и характера на услугите не се изискват специални знания и умения на изпълнителите, при което наличието на персонал, включващ "специалист реклама" и "специалист маркетинг", се явява достатъчно.

Предвид изложеното дотук следва изводът, че е налице данъчно събитие по процесните фактури, при което ДДС по тях е начислен правомерно. Изводите на първоинстанционния съд в обратния смисъл са необосновани и незаконосъобразни. Обжалваното решение следва да се отмени в тази си част като вместо него се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразен ревизионният акт в частта, в която с него са установени задължения за ДДС, произтичащи от непризнат данъчен кредит, в общ размер - 95 901,90 лв.

2. По отношение на доставките на стоки по две фактури, издадени от "Интертрейд 3 " ООД, през д. п. м. 07. и м. 11. 2009 г. - за покупка на видеокамера и скеле, е прието от съда, че данъкът по тях е начислен неправомерно, тъй като не са налице данни за покупката на такива стоки от доставчика, за приемо-предаване на стоките между доставчика и получателя, както и за предназначението на стоките за независимата му икономическа дейност. Изводите на съда са необосновани. Не е спорно редовното осчетоводяване на фактурите и стоките. Доказателствата за произхода на стоката при доставчика са ирелевантни съобразно приложимата уредба по ЗДДС. Приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, спецификации и други сходни доказателства са необходими при родово-определените вещи, тъй като са относими към прехвърляне на правото на собственост и съответно възникване на данъчното събитие. В случая не се касае за родово - определени вещи. Собствеността върху тях е прехвърлена с покупката им, обективирана във фактурите. Незаконосъобразен е изводът относно липсата на доказателства за предназначение на стоките за независимата икономическа дейност на дружеството. Достатъчно е да е налице придобиване на стока от данъчнозадълженото лице, в това му качество и използване на стоката, или дори само намерение за нейното използване, за да възникне правото на приспадане на платения косвен данък /в този см. решение на ЕС от 16.02.2012 г. по дело С-118/11 г. със страни "ЕОН Асет Мениджмънт" ООД и ДД "ОУИ" Варна/. Правото на приспадане възниква незабавно с включването на стоките, заприходяването им в предприятието на търговеца, което обстоятелство в случая не е спорно.

Изводите на първоинстанционния съд в обратния смисъл са необосновани и незаконосъобразни. Обжалваното решение следва да се отмени в тази си част като вместо него се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразен ревизионният акт в частта, в която с него са установени задължения за ДДС, произтичащи от непризнат данъчен кредит, в общ размер - 720 лв.

3. По отношение на доставките на реклама и услуги по договор за рекламни и компютърни услуги, по две фактури, издадени от "Ви Ес Вижън" ЕООД, съответно през д. п. м. 07 и м. 03.2009 г., съдът е приел, че липсват реално извършени доставки на услуги. Счел е че щом сключеният договор за извършването е с дата отпреди регистриране на доставчика по ЗДДС, липсват данни за приемо-предаване на изработеното, на плащане към датата на издаване на фактурите, както и изобщо на данни извършване на част уговорените услуги - рекламен банер и компютърни услуги, то не са налице данъчни събития по тях, поради което данъкът е начислен неправомерно и не се дължи приспадане на данъчен кредит. Изводите на съда по отношение на така фактурираните доставки за обосновани и законосъобразни. Нито по ревизионната преписка, нито по делото, са представени доказателства, въз основа на които може да се направи извод, че е налице изпълнение от страна на доставчика на услуги от вида - реклама, изработване на рекламен банер, компютърни услуги и други. В тази връзка не са налице данни за наличен резултат при получателя, нито за приемо-предаване на възложена и изпълнена работа. В приетите като доказателства - идеен проект и рекламен проект - не се съдържат данни за лицето, което ги е изготвило, включително подписи и дати на изготвяне, относими към датата на фактуриране. Не се доказва при условията на пълно доказване извършването на фактурираните услуги, поради което правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит поради липса на настъпило данъчно събитие. По отношение на решението в тази му част не са изложени и конкретни касационни оплаквания. При проверка материалната законосъобразност на съдебния акт не се констатираха пороци на същия, поради което решението в тази му част следва да се остави в сила.

При този изход на спора в тежест на бюджета на ответника по касационната жалба, са направените разноски от касатора и пред двете съдебни инстанции, съразмерно на уважената част от жалбите и по компенсация. В полза на касатора следва да се присъдят 7238 лв. за разноски пред първата инстанция и 3419 лв. за разноски пред ВАС, или общо 10 657 лв.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,