Решение № 9105 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3424/2019 г.

Решение № 9105 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3424/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Райтранс Бесоолу" ООД, с. А., Община П. баня, чрез процесуален представител, срещу Решение № 104 от 14.01.2019 г., постановено по адм. дело № 2493/2018 г. по описа на Административен съд – П., с коeто е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 44 от 25.06.2018 г. на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че при издаването на оспорения АУПДВ са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Намира, че таксата за 2012 г. е била дължима към момента на отнемането на разрешителното за водовземане, поради което погасителната давност е започнала да тече 2013 г. и е изтекла към датата на издаване на АУПДВ. Сочи, че неправилно е изчислен размерът на таксата, като е възприет неточен показател за температурата на водата. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се отмени атакувания АУПДВ, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" не изразява становище по основателността й. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред Административен съд – П. е законосъобразността на АУПДВ № 44 от 25.06.2018 г. на Директора на Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район", с който за "Райтранс Бесоолу" ООД е установена дължима такса за водовземане за периода 01.01.2012 г. – 03.06.2012 г. по разрешително № 01610061/02.08.2007 г. в размер на 3 259, 87 лв. и лихва за забава - 2151, 96 лв. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На дружеството е издадено Разрешително за водовземане № 01610061/02.08.2007 г. на Министъра на околната среда и водите, по силата на което е предоставено правото на водовземане на минерални води за находище "П. баня" № 54- сондаж № 3 и сондаж № 7 с цел "за отдих". Разрешеният годишен обем за сондаж № Сз-7 е 22075, 20 куб. м., с краен срок на действие на разрешителното- 04.06.2012 г. Същото е отнето с решение № РР-1507/04.06.2012 г., издадено от Директора на Басейнова Дирекция. При извършена проверка по документи на 09.02.2017 г. от длъжностни лица в Дирекцията е установено, че "Райтранс Бесоолу" ООД не е заплатило дължимата такса за водовземане от минерална вода за отчетен период от 01.01.2012 г. до 03.06.2012 г. в размер на 3259, 87 лв. Констатациите на проверяващите са отразени в нарочен констативен протокол, който с писмо изх. № ПО-02-226/01.06.2018 г. е връчен на дружеството. То е поканено да заплати доброволно горепосочената такса в размер на 3259, 87 лв. и прилежаща лихва за периода 01.01.2012 г. - 03.06.2012 г. На 25.06.2018 г. е издаден оспореният АУПДВ на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ, вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "в" и чл. 194, ал. 3 от с. з., връзка с чл. 166 от ДОПК и чл. 1, т. 1, б. "в", чл. 3, ал. 2, чл. 8, ал. 1, чл. 10, ал. 3, т. 3 от Тарифа за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване /ДВ бр. 50/2011 г., отм. ДВ бр. 2/2017 г. / При тази фактическа установеност, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма. Преценил е, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Уточнил е, че дори и лицето, посочено в поканата за доброволно изпълнение, да не е било управител на дружеството към датата на връчването й, то определящо е, че тя е изпратена до посочения в ТР адрес на управление на дружеството. При преценката на материалната законосъобразност на АУПДВ, решаващият състав е приел, че таксата е годишна, като дължимата за 2012 г. се заплаща най- късно до 31.03.2013 г. Поради това е счел, че давността по чл. 171, ал. 1 ДОПК е започнала да тече от 01.01.2014 г. и не е изтекла към датата на издаване на оспорения АУПДВ. В обобщение е приел, че размерите на дължимата такса и лихви за забава са правилно определени, поради което издаденият АУПДВ е законосъобразен и оспорването му следва да бъде отхвърлено. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 195 б, ал. 1 от ЗВ, вземанията за незаплатените по реда на чл. 195 а, ал. 1 ЗВ такси се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции. По аргумент от чл. 194, ал. 1, т. 1, б "в" ЗВ, за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане. Нормата на чл. 194, ал. 6 от ЗВ сочи, че таксите по ал. 1, т. 1-3, начинът и реда за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Приложимата в случая по време е Тарифата за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване/ДВ, бр. 50/2011 г., отм. ДВ, бр. 2/2017 г. / за периода 01.01.2012 г. -03.06.2012 г., чийто чл. 10, ал. 3, т. 3 определя, че единичният размер на таксата за водовземане от минерални води за други цели е 0, 35 лв. куб. м. В съответствие с посочената стойност и размера на ползвания през съответната година воден обем издателят на акта точно е определил дължимата за процесния период такса за водовземане. Несподелима е тезата на касатора, че при издаването на оспорения АУПДВ е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. След като не е нарушено задължението за изпращане на покана за доброволно изпълнение и същата е адресирана до посочения в ТР адрес на управление на дружеството, то погрешното посочване на актуалния му законен представител не е лишило адресата от възможността да участва като страна в производството по издаването на АУПДВ. Неоснователна е тезата в касационната жалба, че установеното с оспорения акт вземане е погасено по давност поради изтичането на срока по чл. 171, ал. 1 ДОПК. Визираната разпоредба предвижда, че публичните задължения се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се заплати публичното задължение. Правилно в този аспект първоинстанционният съд е съобразил, че чл. 15, ал. 1 от Тарифата сочи, че таксите за водовземане са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Ето защо, дружеството е следвало да плати таксата до 31.03.2013 г., респективно – срокът по чл. 171, ал. 1 ДОПК е започнал да тече от 01.01.2014 г. Към датата на издаване на оспорения АУПДВ същият не е изтекъл, поради което установеното с него вземане не е погасено по давност. Този извод не се променя от момента, в който в рамките на 2013 г. е настъпил стабилитета на Решение № РР-1507/04.06.2012 г., издадено от Директора на Басейнова Дирекция. Поради това изследването му е неотносимо. Определящо е, че таксата е годишна и подлежи на заплащане до 31. 03. на следващата година и давностният срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК тече от 01.01.2014 г. Ето защо, като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и е отхвърлил жалбата срещу него, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение