Решение № 1771 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11673/2008 г.

Решение № 1771 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11673/2008 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тодор Александров Великов срещу Решение № 1104/23.07.08 г. по адм. д. 1483/07 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 030433/12.04.07 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. Варна, потвърден с Решение № 377/ 15.06.07 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите ("ОУИ"). Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и РА по много подробни съображения в касационната жалба и писмено становище. Претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите ("ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение № 1104/23.07.08 г. по адм. д. 1483/07 г. по описа на Административен съд - Варна е отхвърлена жалбата на Тодор Александров против РА № 030433/12.04.07 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 377/15.06.07 г. на "ОУИ", с който на основание чл. 132, ал. 2 от ЗДДС е определен ДДС за внасяне ведно със съответните лихви по периоди както следва 1.06.06 г. - 30.06.06 г. в размер на 5175 лв. и лихва - 424, 19 лв., 01.07.06 г. - 31.07.06 г. в размер на 2083,33 лв. и лихви - 147,92 лв., 1.08.06 г. - 31.08.06 г. в размер на 11497 лв. и лихви - 688,94 лв., 1.09.06 г. - 30.09.06 г. в размер на 21437,92 лв. и лихви - 1053,12 лв., 01.10.06 г. - 31.10.06 г. в размер на 11666,67 лв. и лихви - 441,76 лв. и са доначислени лихви на основание чл. 75 от ДОПК до датата на издаване на РА - 587,06 лв. Административният съд е приел, че данъчната ревизия е възложена от компетентен орган и е приключила в определения срок, ревизионният акт е издаден от лицето, което е определено със Заповед № К 433/15.03.07 г. и е действителен данъчен акт. Съдът е обосновал правните си изводи въз основа на събраните доказателства, които са в съответствие с направените от данъчните органи констатации, че Тодор Александров Великов е извършвал (заедно със съпругата си) продажби на недвижими имоти, в резултат на които е достигнал облагаем оборот и е регистриран служебно по ЗДДС на основание чл. 109 във връзка с чл. 108 от ЗДДС с Акт за регистрация № 2492/15.11.06 г. Размерът на определения като дължим данък е изчислен въз основа на представените по делото доказателства за извършените продажби на недвижими имоти в съответните данъчни периоди след достигане на оборота по чл. 96 от ЗДДС. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подробна, но на практика в нея не се съдържат никакви оплаквания против решението на административния съд, а се излагат отново фактическите и правни доводи на Тодор Александров Великов против РА, на които подробно и задълбочено е отговорено в мотивите на обжалваното съдебно решение. Настоящият съдебен състав намира, че фактическата обстановка по спора е правилно установена от АС-Варна въз основа на събраните по делото доказателства. Неоснователно е възражението на Тодор Великов, че не е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС (отм.) във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗДДС (отм.), защото извършваната от него дейност не е ставало по занятие, защото всички продажби са на обекти в една сграда, което ги прави случайни по своя характер. Касационната инстанция намира, че извършените през периода 01.01.05 г. - 31.10.06 г. от Тодор Великов и съпругата му Дорета Иванова Илчева продажби на отделни обекти, притежавани в съпружеска имуществена общност(СИО), в т. ч. незавършено строителство на етап груб строеж на физически и юридически лица. Всички продадени обекта са с административен адрес гр. Варна, ЖК"Бриз" и са продавани на различни лица като отделни обособени обекти на вещно право. Към 31.05.2006 г. извършените продажби на стойност 157019 лв., т. е. оборотът само заS от СИО е в размер на 78509.50 лв. Извършените продажби от Тодор Великов са такива по използване на материална собственост с цел получаване на приходи от нея и при това имат траен характер. Продажбите са множество на брой (над тридесет отделни обекта) и са извършени през продължителен период от време, което изключва техния случаен характер. В този смисъл е неточно позоваването на разпоредби от други материални закони (чл. 12, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), които са неприложими при дефиниране на определени повтарящи се действия, насочени към получаване на печалба, като независима икономическа дейност. Касационната инстанция намира, че при формиране на извода относно вида на обектите, предмет на разпоредителните сделки, съдът не е допуснал нарушение на процесуалния и материалния закон. Съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила относно разпределението на доказателствената тежест в процеса, съобразил е доказателствената сила на всяко едно от доказателствата по делото и е достигнал до правилно установена фактическа обстановка по спора. При правилна преценка на всички доказателства по делото, събрани в административната и съдебната фаза на производството, съдът е обосновал правилния извод, че е Тодор Великов е извършил продажби на самостоятелно обособени недвижими имоти, които са годен обект на вещно право на собственост. От общ анализ на всички подробно описани в съдебното решение доказателства правилно е прието за установено настъпването данъчни събития по смисъла на чл. 25 от ЗДДС (отм.) на датите, посочени в нотариалните актове, от чието съдържание не се установява сключване на сделки, представляващи освободени доставки. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, първо-А отделение намира, че обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски и не е представляван в открито съдебно заседание, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо - А отделение