Решение № 10164 от 26.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1183/2018 г.

Решение № 10164 от 26.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1183/2018 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "С. Б." ЕООД, седалище и адрес на управление гр. С., бул. "П.. Ц. Л." №... срещу Решение № 5774 от 17.10.2017 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 5740/2017 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на "С. Б." ЕООД срещу Решение № РД-05-41 от 12.05.2017 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014 - 2020 г.", в частта по т. 26, с която му е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по проект BG05M9OP001-1.008-2150.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - "С. Б." ЕООД (Сънфудс), счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

В противоречие с доказателствата по делото съдът приема, че подадената от дружеството молба до административния орган не е молба за удължаване на срока за представяне на документи, както и че г-н М. К. е имал пълномощно, с което да подаде молба и да получи свидетелство за съдимост на управителя И. Л.. В нарочно писмо до ръководителя на Управляващия орган от 2.05.2017 г. Сънфудс е уведомило за отсъствието на двамата управители на дружеството и е отправило молба за удължаване на срока като документите са представени на 10.05.2017 г.

Сочи, че пълномощното на г-н М. К. не съответства на изискванията на чл. 35, ал. 3 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост (Наредба № 8), поради което той не е бил в състояние да подаде заявление от името на управителите. Излага подробно причини, свързани с търговско пътуване в Съединените американски щати.

Съдът не е отчел, че оспореният акт не е мотивиран - не са посочени фактическите основания за неговото издаване, което е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. С. В., Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по касационната жалба - ръководителят на Управляващия орган на оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014 - 2020 г.", счита същата за неоснователна.

Позовава се на чл. 36, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и сочи, че определеният на негово основание срок е преклузивен като законодателят не е предвидил възможност за неговото удължаване.

Излага възражения по доводите на касатора свързани с невъзможността да бъде издадено свидетелство за съдимост от българските консулски представителства в Съединените американски щати.

Неоснователни счита и доводите за липса на мотиви на оспорения акт - актът е с правно основание чл. 38, т. 2, 3 и 5 ЗУСЕСИФ и в него са посочени фактическите основания за отказ.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от пълномощник Д. Д..

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и относимата и приложима материалноправна уредба като за приетото се е обосновал.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 18.04.2017 г., с Решение № РД-05-35, издадено на основание чл. 36, ал. 1, т. 1, чл. 37 и 38 ЗУСЕСИФ, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014 - 2020" одобрява доклада на оценителната комисия, приема становището на комисия за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по предложените за финансиране проекти от списъка по чл. 35, т. 1 ЗУСЕСИФ. Под № 157 в списъка е проектното предложение на Сънфудс.

1. На 20.04.2017 г. в 15,16 часа на Сънфудс е изпратено уведомление от ръководителя на Управляващия орган за необходимите документи, които следва да бъдат представени за сключването на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за одобрения проект. Посочени са 12 документа, между които и свидетелства за съдимост на всички лица, които са овластени да представляват дружеството. В уведомлението изрично е посочен краен срок 2.05.2017 г. Уведомлението е получено на 20.04.2017 г. в 15,50 часа.

1. На 2.05.2017 г. управляващият директор на Сънфудс - И. Л., представя исканите документи с изключение на свидетелства за съдимост като сочи, че "поради предварително планирано бизнес пътуване и на двамата управители на "С. Б." ЕООД до 1.05.2017 г. включително, изготвянето на свидетелства за съдимост изисква допълнително време и ще Ви бъдат представени допълнително максимално бързо. "

1. На 10.05.2017 г. Сънфудс представя свидетелства за съдимост на двамата управители.

1. На 12.05.2017 г., с Решение № РД-05-41 по т. 26, издадено на основание чл. 38, т. 2, 3 и 4, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014 - 2020 г." отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на Сънфудс поради непредставяне в срок на свидетелства за съдимост на лицата, които имат право да представляват дружеството.

1. В хода на съдебното производство Сънфудс представя копия от паспорти и от самолетни билети за пътуване на управителите на дружеството на 21.04. - 1.05.2017 г. с час на отлитане 14,40.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон.

Съдът приема, че Сънфудс е бил надлежно поканен да представи необходимите документи за подписване на договор за безвъзмездна финансова помощ, но не е представил в срок два от документите. Управителите на дружеството са имали възможност да поискат издаване на свидетелство за съдимост на 20 и на 21.04.2017 г., но не са сторили това. Жалбоподателят е бил наясно с процедурата и изискуемите документи за подписване на договор. Управителите са можели да подадат заявление за свидетелство за съдимост и чрез пълномощник с нотариално заверено пълномощно, както и в българско задгранично представителство - чл. 33, ал. 2, т. 2 и чл. 35, ал. 3 от Наредба № 8. От заявлението на пълномощника на дружеството, с което представя останалите документи не може да се направи извод, че с него се иска удължаване на срока за представяне на документи. Това прави мотива на органа за отказ от сключване на договор основателен.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на решението в оспорената част и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Доводите, които излага са досежно обосноваността на фактическите изводи на съда и приложението на материалния закон. Доводи в подкрепа на твърдяния порок съществени нарушения на съдопроизводствените правила не сочи. Налице е бланкетно твърдение за този порок, поради което и с оглед на чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не следва да се произнася досежно него.

Видно от доводите на касатора в подкрепа на твърдяните пороци, възраженията на ответника и мотивите на съда спорът по делото е за характера на срока по чл. 36, ал. 2 ЗУСЕСИФ.

Процесният срок е даден на касатора в рамките на едно конкурсно производство - производство за подбор на проектни предложения. Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗУСЕСИФ подборът на проектни предложения, за които се предоставя безвъзмездна финансова помощ, се провежда в съответствие с принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация, публичност и прозрачност.

Тези принципи изискват органът, чрез всяко свое действие, да гарантира на всички кандидати равни условия, в т. ч. и равни условия за представяне на необходимите за подписване на административния договор документи. С оглед на това органът не може да удължава срока на отделни одобрени за сключване на договор лица независимо по какви причини. Това прави ирелевантни доводите на касатора и мотивите на съда за съдържанието на представеното от касатора на 2.05.2017 г. заявление с останалите изискуеми документи. Дали това заявление съдържа или не молба за удължавана на срока е ирелевантно, тъй като органът не би могъл да удължи срока за тяхното представяне. Това би било нарушение на принципите на процедурата за подбор.

С решението за одобрение на проектното предложение касаторът е придобил правото да сключи договор за безвъзмездна финансова помощ. Но това субективно право не е безусловно. Осъществяването му е в зависимост от способността на лицето да докаже, че отговаря на изискванията за получател на безвъзмездната помощ като това доказване е ограничено със срок. Срокът е определен от законодателя и с изтичането му се погасява правото да се сключи договор за одобреното проектно предложение.

В случая, с оглед на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗУСЕСИФ, редакция към датата на издаване на оспореното решение - 12.05.2017 г., органът е определил 10 дни считано от датата на уведомяването - 20.04.2017 г., но тъй като десетият ден е изтичал на 30.04.2017 г. - неделя, неприсъствен ден, органът е определил за краен срок първия присъствен ден - 2.05.2017 г., с оглед на разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ирелевантни, с оглед на характера на срока, са мотивите на съда и с оглед на това доводите на касатора относно наличието или не на потенциална възможност заявленията за издаване на свидетелствата за съдимост на управителите на дружеството да могат да бъдат подадени чрез различни способи и чрез различни органи. Въпрос на лична преценка на лицата, представляващи дружеството е начина на организиране на подаването на заявление за свидетелство за съдимост. За надлежното упражняване на правото на сключване на договор за безвъзмездна финансова помощ релевантен е само фактът на представяне на изискуемите документи в определения срок.

Без правно значение за изхода от спора, само с оглед на възраженията на ответника, следва да се посочи, че позоваването на мотивите на проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, с регистрационен № 754-01-53 от 8.09.2017 г. на Народното събрание, е неоснователно, тъй като този проект не е приет от народните представители досежно изменението на чл. 36, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Народните представители са приели изменение на чл. 36, ал. 2 ЗУСЕСИФ като се определили 30-дневен срок, но това изменение е обнародвано в Д. вестник, бр. 85 от 24.10.2017 г. и в сила от 28.10.2017 г., поради което е неприложимо по отношение на оспорения акт.

Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на извода на съда за наличие на фактически основания в оспорения акт. Видно от съдържанието на акта в него изрично е посочено, че касаторът не е представил документ, доказващ условие за сключване на договора като точно е посочен и непредставеният документ - свидетелство за съдимост на лицата, които управляват дружеството. Това автоматично прави фактически обосновано соченото правно основание по чл. 38, т. 3 ЗУСЕСИФ за отказ за предоставяне на безвъзмездна помощ.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди Сънфудс да заплати на Министерството на труда и социалната политика - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал 2 АПК Върховният административен съд