Решение № 11653 от 24.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13167/2011 г.

Решение № 11653 от 24.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13167/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Държавната комисия по хазарта (ДКХ) срещу решение № 3858 от 04.08.2011 г., постановено по адм. дело № 8185/2010 г. от Административен съд - София-град, с което е отменено решение № И-1667 от 22.10.2010 г. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, което счита за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Ответникът, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба, като неоснователна и изразява подробно становището си за законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Претендира за разноските по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение № И-1667 от 22.10.2010 г. на ДКХ, с което е отказано прекратяване действието на издадено разрешение № 1003 от 02.09.2009 г., преди изтичане на срока му. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка по повод жалбата на ЕТ "Невена Димитрова" намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Решението е правилно. Обоснован и законосъобразен е изведеният извод за неправилност на решение № И-1667 от 22.10.2010 г. на ДКХ. Административното производство пред органа е започнало по искане с вх. № И-1667 от 25.08.2010 г. на ЕТ "Невена Димитрова", подадено лично от Невена Димитрова, с което е поискала прекратяване на действието на разрешение за организиране на хазартни игри с игрални автомати № 1003 от 02.06.2009 г., със срок пет години преди изтичане на срока му. С писмо изх. № И-1667 от 31.08.2010 г. ДКХ уведомила Димитрова, че подадените от нея документи не отговарят на изискванията на Закона за хазарта (отменен) и на основание чл. 19, ал. 3 от с. з. следва да представи оригинал от нотариално заверено пълномощно за целта, когато искането се подава от пълномощник. С обжалвания пред първоинстанционния съд административен акт ДКХ отказала да прекрати действието на разрешение № 1003/2009 г. преди изтичане на срока, поради неизпълнение изискванията на чл. 19, ал. 2 и ал. 4 от ЗХ (отм.) - поради неотстраняване в срок на нередовностите на искането. Правилно съдът е приел, че в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, след като искането е подадено лично от едноличния търговец, ДКХ е поискала представяне на нотариално заверено пълномощно и е постановила отказа си поради непредставяне на такова от страна на търговеца. Изложените разсъждения в касационната жалба относно житейската оправданост на искането за представяне на пълномощно са неоснователни и будят недоумение, предвид представеното с административната преписка искане, подадено лично от едноличния търговец. Неоснователен е и наведеният довод за липсата на правен интерес за ЕТ "Невена Димитрова" от оспорване на решението поради изтичане на срока на действие на разрешителното на 09.12.2010 г., тъй като искането е за предсрочното прекратяване на действието му. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Предвид изхода на делото следва ДКХ да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 300 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение