Решение № 4738 от 09.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12266/2008 г.

Решение № 4738 от 09.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12266/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби от Директора на Национална здравноосигурителна каса и от Началника на Столична РДНСК, против решение № 567/01.07.2008 год., постановено от Административен съд София-град, II-ро отделение, 32-ри състав, по адм. дело № 2906/2007 год., с което е прекратено производството по делото, по отношение на НЗОК и жалбоподателите - физически лица, а по оспорването на Емил Петрунов, в качеството му на ЕТ "Ниагара - Емил Петрунов", са отменени заповеди № ДК-04-35/19.04.2007 год. и № ДК-04-55) 08.06.2007 год. на Началника на Столичната РДНСК, а Дирекцията е осъдена да заплати на жалбоподателя 600 лв. разноски по делото. В касационните жалби се сочат нарушения на материалния закон и процесуалните правила при постановяването на съдебния акт, като се настоява за отмяната му. В съдебното заседание, за Директора на НЗОК се явява юрк. Цанева, поддържа жалбата по изложените в нея и писмени бележки съображения, претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Присъдените в решението се считат прекомерни. Началникът на Столична РДНСК, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответната страна - ЕТ "Ниагара - Емил Петрунов", се представлява от адв. Байданова и адв. Николова, които оспорват жалбите и с доводи, развити подробно в писмена защита, настояват решението, като правилно, да се остави в сила. От останалите ответни по делото страни се явява само Таня Владиславова Димитрова-Ставрева, поддържаща касационните жалби. Сочи, че покритото пространство представлява пристройка - навес пред ресторанта, покрит е двор под нивото на улицата, за който не е ясно към заведението ли е, или е двор за живущите, чието съгласие за строежа не е дадено. Налице е съществено изменение на общите части на сградата, като се отнемат части от двора. Неправилно съдът е приел, че етажните собственици не са заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационните жалби - досежно оплакванията, касаещи прекратителната част на решението. Съсобствениците в ЕС са с призната от административния орган претенция - по тяхно искане е постановена отмяната на строителните книжа. Независимо от обстоятелството дали са сред лицата по чл. 149 от ЗУТ, имащи право да обжалват разрешението за строеж, който въпрос е такъв по законосъобразността на заповедите, те, като страни в административното производство, са с качество на заинтересовани в съдебното производство. Съдът, като е приел, че нямат качество на заинтересовани страни в административното, нямат и в съдебното и е прекратил производството, е постановил неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК решение, което в тази му част следва да бъде отменено. От друга страна, от релевантните за предмета на спора факти е установено, че разрешението е за обект, който не засяга общи части, не се пристроява сградата и не се променя предназначението на заварения строеж. При тези факти не се обективира наличие на качеството "заинтересовани лица" по определението за такива по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ на ЕС, в което качество да е изискуемо съгласието на собствениците досежно изграждане на обекта и които да са с възможностите по чл. 149, ал. 3 от ЗУТ. Затова, като е отменил заповедите, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила в тази му част. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационните жалби са подадени от надлежни за производството страни - участници в него, процесуално са допустими. Решението, в прекратителната му част е с характер на определение, което подлежи на оспорване с частна жалба в седмодневен срок от съобщението, но след като съдът не е направил това разграничение, жалбата на НЗОК, имаща характера на частна жалба, следва да се счете като подадена своевременно. Същата подлежи на обсъждане само досежно приетата от съда липса на качеството заинтересована страна. Физическите лица, които не са оспорили прекратяването на производството, са ответни в касацията страни, по отношение на тях решението е влязло в сила. Разгледана по същество, касационната жалба на Началника на СРДНСК е неоснователна, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нито е нарушен материалният закон. В случая административният орган незаконосъобразно е приел качеството на заинтересовани страни в административното производство на етажните собственици и присъединилата се НЗОК, а видно от доводите в жалбите, същото не се ограничава от качеството заинтересована страна в съдебното производство, образувано с предмет законосъобразността на издаден административен акт за отмяна на разрешение за строеж и одобрен проект. Кои са заинтересованите страни, кои лица имат правото на жалба срещу издадено разрешение за строеж и одобрен проект, определя самият закон - с нормите на чл. 149 ЗУТ, във връзка с чл. 185 , вр. чл. 38, ал. 3 и 4 ЗУТ, а не фактът на кого е съобщен административният акт, това, че по възражение се е произнесла РДНСК (няма пречка това тя да стори и без да е сезирана, след като всички издадени строителни разрешения й се изпращат служебно), както и, че съдът с разпореждане е конституирал етажните собственици като заинтересовани страни в съдебното производство, след като те са участници в административното такова, по издаването на акта и твърдят нарушени права. Реалното засягане на такива обаче съдът е в състояние да прецени едва след анализ на приобщените доказателства, постановявайки решението (определението) си, което именно е сторено в случая. Или казано по друг начин, това, че е признато правото на участие в процеса, не означава действително засегнат интерес и задължително произнасяне по съществото на жалбата, след като не са налице условията за това, визирани в чл. 149 ЗУТ. Соченото определение на ВАС от 2003 год. не визира идентичен случай, касае срочността на подадена жалба, при съобщаване по реда на § 4, ал. 1 ДР на ЗУТ , приложен без основание, а и не обвързва настоящия състав. Оплакването, че административният акт не е съобщен на всички засегнати лица не следва да бъде обсъждано - НЗОК не може да претендира чужди права, а самата тя е допусната до участие по делото. Освен това, касаторът РДНСК сочи, че разрешението за строеж е съобщено само на ЕТ - заявител, а в заповедта си приема, че възраженията са допустими, след като са подадени при условията на узнаване, с оглед приложения способ за залепване на съобщение по реда на § 4 ЗУТ . Доколко правилно е приложен този извънреден и краен способ, в конкретно обсъждания случай е ирелевантно би могло да се обсъжда във връзка със срочността на дадена жалба, при наличие на предпоставките по чл. 149 ЗУТ. Последните действително не са налице. Установено е от данните по делото, че отменените строителни книжа не касаят осъществяването на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж, преустройство или промяна в предназначението на такъв, или при наличие на наднормено шумово или друго замърсяване в хипотезата на чл. 39, ал. 2 ЗУТ. Заключенията на вещите лица са установили и че с покриването на т. н. "английски двор" не се отнемат общи помещения или части от тях, не се изменят общи части на сградата, не се свързват инсталации с общи мрежи или през общи части на сградата, за да се засягат правата на отделните собственици и да е изискуемо съгласието им за извършването на предвиденото покриване с лека метална конструкция на собствената на ЕТ площ, прилежаща към ресторанта (констативен протокол № КП-046/28.02.08 г.) и удостоверена с нотариален акт. Вещите лица са отговорили обстойно на поставените им задачи, категорични са изводите, че с процесното слънцезащитното покритие "по никакъв начин не се нарушава северната фасада на сградата" (то е замонолитено на северната стена на ресторанта и се намира под нивото на терена), че строителното разрешение касае изграждането му над "двор на ресторант "Ниагара", отграничен, след съпоставка с одобрения архитектурен проект на самата сграда, изследвана е и площта му до посочената в нот. акт - 98 кв. м., включително и изградената подпорна стена, на л. 160, 161 по делото са изготвени и цветни скици с обозначения за свободната дворна площ, застроената такава и нанесен в син цвят навес пред ресторанта, собственост на ЕТ, изпълнена съобразно предвиденото по разрешението и проекта на площ по-малка от посочената в нот. акт - 89, 65 кв. м., обсъжданата колона не е носеща, а служи за закрепване и т. н., при което съдът не е имал основание да не кредитира заключенията, направените от вещите лица констатации е следвало да се оборват пред инстанцията по съществото на спора и то с конкретни доводи, а не с голословни искания за разширяване на експертизата до петорна такава. При тези данни от фактическа страна, съдът правилно е проследил и изискванията на закона, приемайки, че за изграждането на покритието не се изискват инвестиционни проекти, не се изисква и становище на инженер-конструктор, а само разрешение за строеж, без значение дали се касае за монтаж на съоръжение или за осъществяване на строеж, а по характера си то не представлява пристрояване, както е прието в заповедта. И след като т. н. английски двор не е част от дворната площ, а част от застроената площ, прилежаща към ресторанта, собственост на ЕТ, а за изграждането му не се изисква съгласието на съсобствениците, същите не са заинтересовани лица по смисъла на чл. 149 ЗУТ, жалбите се явяват неоснователни. При този изход на процеса на ответната страна ЕТ "Ниагара - Емил Петрунов" се следват разноски за тази инстанция, такива са поискани, но след като не е доказано да са направени, не се присъждат. Воден от така изложеното, Върховният административен съд, второ отделение,