Решение № 2927 от 12.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 188/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от М. Донкин, от гр. София, чрез процесуалния му представител адвокат А. Александров, срещу решение 6634/03.11.2023 г., постановено по адм. дело 5676/2023 г. по описа на Административен съд-София град, второ отделение, 32-ри състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като постановен при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, необоснован и в нарушение на материалния закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът - кмет на район "Триадица" при Столична община /СО/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. Стойкова, в открито съдебно заседание и писмена защита по съществото на спора, навежда съображения за неоснователността на касационната жалба. Прави искания за оставяне в сила на оспорения съдебен акт и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на М. Донкин срещу заповед РТР23-РД66-3/22.05.2023 г., издадена от кмета на район "Триадица" при СО, с която на основание чл. 25, ал. 2 от Наредбата за общинската собственост на Столичен общински съвет /НОбС/, т. 5.9 от договор за наем 414/17.08.2017 г. и чл. 232 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, е прекратено наемното правоотношение, възникнало съгласно заповед СОА17-РД66-27/04.08.2017 г. на кмета на СО за настаняване на М. Донкин относно предоставеното му за ползване под наем, ателие [номер], находящо се в гр. София,[адрес], със застроена площ от 51.74кв.м, за което е съставен Акт за общинска собственост 1476/09.08.2010 г., и е наредено освобождаването му от наемателя в срок до 01.06.2023 г. Пред административния съд е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, в това число писмо от 12.05.2023 г., изпратено от инспектор Ц. Вучева от Главна дирекция "Национална полиция" при Министерство на вътрешните работи /ГД "НП" при МВР/. По искане на жалбоподателя са изслушани двама свидетели и са приети допълнителни доказателства. Въз основа съвкупната преценка на така приобщения доказателствен материал, обосновано административният съд приема за установени следните правнозначими факти и обстоятелства: В изпълнение на заповед СОА17-РД66-27/04.08.2017 г. на кмета на СО, между кмета на район "Триадица" при СО и М. Донкин е сключен договор за наем 414/17.08.2017 г. /с изрично уточнение - по чл. 25, ал. 1 НОбС/, по силата на който на жалбоподателя /касатор в настоящото производство/ е предоставено за ползване описаното по-горе общинско ателие [номер]. Между страните липсва спор и видно от съдържанието на договора за наем, в т. 5.5 и т. 5.9 от същия са предвидени като основания за прекратяването му използването на ателието не по предназначение, както и преотдаването му под наем или предоставянето му, по какъвто и да било друг начин, на трети лица. Във връзка с получено на 12.05.2023 г., писмо от инспектор Ц. Вучева от ГД "НП" при МВР /сигнализиращо, че отдаденият под наем общински имот не се ползва от наемателя по предназначение, а от неговата дъщеря/ и издадена от кмета на район "Триадица" при СО, заповед РТР23-РД56-1433/16.05.2023 г., е осъществена проверка на място на имота, резултатите от която са обективирани в доклад РТР23-ВК91-469/18.05.2023 г. и въз основа на тях е издадена атакуваната пред административния съд, заповед на кмета на район "Триадица" при СО за прекратяване на договор за наем 414/17.08.2017 г. При тази фактическа установеност, административният съд приема, че оспорената заповед е законосъобразно издадена, при липсата на установени по делото отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 146 АПК. Доколкото само допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила влече отмяната на оспорения акт, правилно е направеното от съда отбелязване, че в случая такова нарушение не се установява, нито данни, налагащи различен от формирания от административния орган извод, че са налице основанията за прекратяване на договора за наем по неговата т. 5.9 и чл. 232, ал. 1 ЗЗД. При това, с обжалваното пред касационната инстанция решение, съдът отхвърля жалбата на М. Донкин като неоснователна и го осъжда да заплати на СО разноски по делото в размер на 100лв. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно по изложените в него законосъобразни мотиви, които споделени от касационната инстанция, не следва да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение с оглед възможността за това по чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Противно на доводите, изтъкнати в касационната жалба, при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, доколкото всички релевирани в хода на делото пред първата инстанция възражения и съображения на жалбоподателя са обсъдени и ценени в мотивите на атакувания съдебен акт. При това, правните изводи на първоинстанционния съд са обусловени от данните от приобщените по делото доказателства, спрямо които относимите материалноправни разпоредби на чл. 25, ал. 2 НОбС, във връзка с чл. 232, ал. 1 ЗЗД и чл. 11, ал. 2 от Закона за общинската собственост, във връзка с чл. 24, ал. 1 НОбС, съответно - клаузата по т. 5.9 от договор за наем 414/17.08.2017 г., са правилно издирени и приложени. Установеното от фактическа страна, в това число от показанията на свидетелката Л. Ченакова, че отдаденото под наем ателие се използва от пълнолетната дъщеря на наемателя /без правно значение за дължимата в случая преценка е дали в общинското ателие са провеждани консултации в качеството й на дипломиран [заличен текст] и/или за организирането на [заличен текст]/, налага именно формирания от първоинстанционния съд извод - че са осъществени материалноправните предпоставки по чл. 232, ал. 1 ЗЗД и т. 5.9 от договора за наем, обосноваващи правото на административния орган едностранно да прекрати сключения договор за наем, а оттам и че оспорената пред първата инстанция заповед е законосъобразно издадена. Не намират правна опора и релевираните от касатора доводи за осъществяваната от него дейност в рамките на съвместни творчески проекти, предполагаща взаимодействие с творчески екипи, нито данните от приобщените по делото доказателства, за проведен с негово и на пълнолетната му дъщеря участие през м. август 2023 г. в гр. Варна, международен фестивал на монодрамата "[наименование]". Още повече, при отчитане на конкретното посочено в чл. 24, ал. 1 НОбС, предназначение на отдадения под наем общински имот - за ползване като творческо ателие, при това - индивидуално и само от наемателя и членовете на неговото семейство/домакинство, в кръга на които предвид пълнолетието й, несъмнено не попада ползващата ателието дъщеря на касатора. По изложените съображения и мотивите на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и при липсата на установени негови пороци, съставляващи отменителни основания по чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от делото, претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждането на разноски се явява неоснователна, а искането в същия смисъл, предявено от представителя на ответната страна - основателно. Затова и касаторът следва да бъден осъден да заплати на Столична община сумата от 100лв, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото пред касационната инстанция, в размер, определен от съда на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,