Решение № 3672 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9439/2012 г.

Решение № 3672 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9439/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Охладителни кули Прага клон България", чрез пълномощника си адв. Н. Милчева, против Решение № 1433 от 01.06.2012 г., постановено по адм. д. № 770/12 г. по описа на Административен съд гр. Варна /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане или възстановяване / АПВ/ № 1135550/22.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 951/07.02.2012 г. на началник отдел "Обжалване" при Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна /надлежно упълномощен/ от Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна, в частта с която е отказано възстановяване на надвнесен корпоративен данък за 2004 г. и за 2005 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение, с присъждане на разноски. Ответникът директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на оспорване пред АС е АПВ № 1135550/22.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 951/07.02.2012 г. на началник отдел "Обжалване" при Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна, в частта, с която е отказано възстановяване на надвнесен корпоративен данък за 2004 г. -5559.34 лв. и за 2005 г. - 25 742.55 лв., поради изтекла погасителна давност. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че АПВ е издаден от компетентен орган в предвидените форма и срок, поради което е валиден административен акт. По същество на спора съдът е приел, че в хода на проверката във връзка с подадено от ДЗЛ, Искане за прихващане или възстановяване с вх. № 66387/26.10.2011 г., органът по приходите е установил, след анализ на данни за проверяваното лице е установено, че посочената в искането от задълженото лице сума в размер на 35 853.20 лв., представлява сбор от надвнесен корпоративен данък за 2004 г. -5559.34 лв.; за 2005 г. - 25 742.55 лв. и за 2006 г. в размер на 4551.65 лв. Процесните суми за 2004 и 2005 г. е прието, че са погасени по давност, тъй като приложение намира разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, доколкото вземанията са частно правни и се погасяват с изтичането на 5 - годишна давност, която за надвнесен авансов корпоративен данък за 2004 е започнала да тече от 01.01.2005 г. и е изтекла на 01.01.2010 г., вземанията за надвесен авансов корпоративен данък за 2005 г. е започнала да тече от 01.01.2006 г. и е изтекла на 01.01.2011 г. За установено от фактическа страна съдът е приел, че жалбоподателят е декларирал за финансовата 2004 г. надвнесен корпоративен данък в размер на 5559 лв., който е приспаднат от авансовите вноски за корпоративен данък за финансовата 2005 г. От справка изготвена от дружеството и представена в хода на съдебното обжалване съдът е приел за установено, че през 2005 г. са внесени авансово вноски за корпоративен данък в размер на 30855.21 лв. и са приспаднати вноски в размер на 5558.99 лв. За 2005 г. дружеството е декларирало годишен данък в размер на 5113 лева, надвнесен от минали години 5559 лева, внесени авансово вноски в общ размер 30 855 лв. и разлика за приспадане-31 301 лева. За 2006 дружеството е декларирало направени авансови вноски в размер на 4551,65 лева и разлика за приспадане 4551,65 лева. От справката на дружеството се установява, че през 2005 г. са внесени авансово вноски в размер на 30 855, 21 лева и са приспаднати вноски в размер на 5558,99 лева. От анализа на тези доказателства съдът е приел, че може да бъде направен извод, че надвнесеният за 2004 г. от жалбоподателя данък е приспаднат от авансовите вноски за 2005 г., както и, че през 2005 г. дружеството е направило авансови вноски в размер на 10 8551 лв., от които след приспадането на авансовите вноски за корпоративен данък за 2004 г. е останала разлика за приспадане в следващи данъчни периоди в размер на 31 301 лв. От разликата за приспадане от авансовите вноски за корпоративен данък за 2006 г. е приспадната сума в размер на 12464.66 лв. и са внесени като авансова вноска - 4551.65 лв. От правна страна съдът е приел, че незаконосъобразно органа по приходите е приел, че относими във връзка с вземането на жалбоподателя са разпоредбите на ЗЗД. Приел е, че относимите са разпоредбите на чл. 53, ал. 2 от ЗКПО отм., чл. 94 от ЗКПО и чл. 128 от ДОПК и чл. 129 от ДОПК. След анализ на посочените разпоредби съдът е приел, че вземането е изискуемо, съгласно разпоредбата на чл. 53 от ЗКПО отм. от първи януари на отчетния период, следващ периода, за който корпоративния данък се явява надвнесен. Позовал се е на решение № 13440/10.11.2010 г. на състав на I отделение на Върховен административен съд на Р България постановено по адм. д. 6621/2010 г., поради което е приел, че давността е изтекла на 01.01.2011 г. Решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. По делото няма спор по фактите. Фактическата обстановка е правилно установено и в съответствие със съдопроизводствените правила, но неправилно е приложен материалния закон. Както правилно е приел съдът относимите материално правни норми относно приспадане на надвнесен корпоративен данък са разпоредбите на чл чл. 53, ал. 2 от ЗКПО /отм./, действащ за процесните финансови години, а относно прихващане или възстановяване на надвнесен данък по чл. 128 и 129 от ДОПК. Съгласно разпоредбата чл. 53, ал. 2 от ЗКПО /отм / надвнесеният корпоративен данък може да се приспада от данъчно задължените лица от следващи авансови и годишни вноски за същия данък, считано от 1 януари на отчетния период, следващ периода, за който корпоративният данък се явява надвнесен. За да се приложи разпоредбата на чл. 128 и сл. от ДОПК следва да е изчерпан специалния ред по ЗКПО (отм.) за приспадане и то на дължимия корпоративен данък, тъй като авансовите вноски са дължимо внесени суми, съгласно императивната разпоредба на чл. 56 от ЗКПО (отм.). Недължимо внесен може да бъде само годишен корпоративен данък към датата на неговото установяване по размер. Както правилно е приел АС от анализа на доказателствата по делото се установява безспорно, че надвнесеният за 2004 г. от жалбоподателя данък е приспаднат от авансовите вноски за 2005 г., както и, че през 2005 г. дружеството е направило авансови вноски в размер на 30 855 лв., от които след приспадането на авансовите вноски за корпоративен данък за 2004 г. е останала разлика за приспадане в следващи данъчни периоди в размер на 31 301 лв. От разликата за приспадане от авансовите вноски за корпоративен данък за 2006 г. е приспадната сума в размер на 12464.66 лв. и са внесени като авансова вноска - 4551.65 лв. При така установеното неправилно съдът е приел, че след като задълженото лице е декларирало за финансовата 2005 г. година годишен корпоративен данък в размер на 5113 лв. и внесени авансово вноски за същия период - 30 855 лв., то изискуемостта на разликата от внесените авансово вноски и дължимия данък за 2005 г. е настъпила на 01.01.2006 г. Предвид правото на ДЗЛ визирано в разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗКПО /отм./, дружеството е извършило приспадане от задължението за авансови вноски за корпоративен данък за 2006 г. в размер на 12464.66 лв. през месеците от февруари до ноември 2006 г. Първият спорен момент на който АС не е дал отговор е давностен или преклузивен е срока визиран в разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК, която е приел за приложима. Съгласно посочената разпоредба прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. Настоящият състав намира, че визирания от законодателя 5 годишен срок на подаване на искането за прихващане или възстановяване е преклузивен, а не давностен, тъй като визира срок за подаване на искането, т. е. процесуална допустимост на искането и предвид факта, че не е предвидено спиране и прекъсване на този срок - важен разграничителен белег свързан с давностните срокове, е че те могат да бъдат спирани и прекъсвани. След извършеното приспадане от ДЗЛ по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗКПО (отм.) на надвнесен корпоративен данък за 2004 и 2005 г., през 2006 г. лицето е декларирало отрицателен резултат, т. е. загуба и не е дължало корпоративен данък. За 2006 г. лицето е декларирало разлика за приспадане 4 551,65 лева, която е възстановена с процесния АПВ и в тази си част е влязъл в законна сила. След като задължението за плащане на корпоративен данък за 2005 г. е станало изискуемо с подаване на данъчна декларация на 08.02.2006 г., то съгласно чл. чл. 129, ал. 1 от ДОПК, искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, т. е. 01.01.2007 г. Петгодишния срок за допустимост на искането в конкретния случай изтича на 31.12.2011. Искането е подадено на с вх. № 66387/26.10.2011 г., т. е. в срока визиран в чл. 129, ал. 1 от ДОПК. С оглед на изложеното и като е приел обратното АС е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени АПВ в обжалваната част и преписката на основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК да бъде върната на компетентния АО - ТД на НАП гр. Врана за издаване на АПВ предвид мотивите на настоящото решение. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на касатора, ответника следва да заплати направени по делото разноски в размер на 1400 лева уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция и 25 лева-държавна такса. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК