Решение № 767 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4112/2016 г.

Решение № 767 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4112/2016 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Н. Г." ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Б., срещу решение № 1036/21.12.2015 г., постановено по адм. дело № 701/15 г. по описа на Административен съд С.-област, с искане за отмяната му, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се представлява, постъпила е молба от пълномощника адв. В., САК, да се даде ход на делото и становище, че се поддържа жалбата по изложените в нея и писмените бележки съображения. Ответните по жалбата страни - "ГУ С. и в." ЕАД, и Началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър Софийска област, редовно призовани, не се представляват. Отговор по касационната жалба, с искане решението като правилно да се остави в сила, е постъпил от Началника на СГКК - Софийска област. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С процесния съдебен акт е отхвърлена като неоснователна жалбата на "Н. Г." ЕООД, против отказа на Началника на СГКК - Софийска област, обективиран в писмо изх. № 20-34833/23.06.2015 г., да удовлетвори искането по заявление на дружеството вх. № 01-156726/2.06.2015 г., за нанасяне на промени в КРНИ, по отношение на ПИ с идентификатор 05815.303.147, въз основа на договор за покупко-продажба на същия имот от 27.02.2015 г., между заявителя и община-Ботевград и два бр. съдебни решения. От фактическа страна съдът е посочил, че в КР на недвижимите имоти, (одобрен със заповед № РД-18-49/14.10.2011 г.), за ПИ с идентификатор 05815.303.147 са вписани като собственици "Н. Г." ЕООД и "ГУ С. и в." ЕАД, въз основа на АЧДС № 4197/20.06.1994 г. С решение № 455/12.11.2012 г. на Софийски окръжен съд е бил отхвърлен предявеният от Държавата, чрез МРРБ, срещу община-Ботевград положителен установителен иск, по отношение на този имот, което е било обезсилено с решение № 904/12.05.2014 г. на Апелативен съд - С. и производството по делото е било прекратено. В решението, направеното искане за изменение на КР е било квалифицирано като такова по реда на чл. 53, ал. 1, т. 1 и чл. 53а, т. 1 ЗКИР, а това, че в процесния отказ не е посочено правно основание, не е счетено за съществено нарушение на формата, което да води до неговата отмяна, след като от фактите по случая се установява действително приложимата правна норма. За да приеме отказа за законосъобразен, съдът е възприел съображенията в него, че спорът за собствеността на имота не е разрешен предварително, а само в този случай би било налице основание за изменение на КР и заличаване на "ГУ С. и в." ЕАД като негов собственик. При наличните по спора доказателства, към момента на подаване на заявлението за изменение, е налице противопоставимо право на собственост върху имота на заинтересованата страна. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е оплакването, че съдът не е съобразил факта, че процесният акт е издаден без мотиви, което е нарушение на формата и основание за неговата отмяна. Неизлагането на фактическите обстоятелства, мотивирали органа да издаде съответния акт, е съществено нарушение, (тъй като волята му остава неясна за страните и препятства контрола на съда), докато непосочването, или погрешното посочване на правно основание, не е съществено нарушение - няма пречка съдът, действащ като инстанция по същество, да посочи вярното правно основание, при установени факти и ясно изразена воля от страна на административния орган и да направи преценка съответства ли тя на установените от административния орган фактическа обстановка, или не. В случая в писмото на началника на СГКК-С. област за отказ от изменение на КР, изрично е посочено правното основание - чл. 51, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 3 и чл. 53а, т. 1 ЗКИР, а от фактическа страна актът е обоснован с двете съдебни решения, които са достатъчно идентифицирани, тъй като са приобщени по делото и то от заявителя. Язвителният тон на оплакванията в касационната жалба е неуместен в случая, тъй като се касае за акт на административен регистриращ орган, който не разполага с правомощия да изследва валидността на представени документи и за който е недопустимо да цени съдебни актове, още повече, че мотивите на решенията, от които касаторът черпи доводите си, нямат сила на пресъдено нещо. Вписването в КР няма конститутивен ефект, с него не възникват и не се погасяват вещни права по отношение на вписаните лица, то има само декларативно действие по отношение на трети лица, а в случая е явно, че с обезсилването на решението на СОС, спорът между Държавата и община - Ботевград, праводател на "Н. Г." ЕООД, не е разрешен. Правилна е преценката, че липсва основанието за извършване на исканите промени в КР, което обуславя неоснователността на касационната жалба. Воден от тези съображения, Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,