Решение № 9046 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3632/2017 г.
ВАСII отделение11.07.2017 г.докладчик т Захаринка Тодорова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 216/17.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2084/2014 г. на Административен съд - Б. ОСЪЖДА Митнически пункт "П. Б. Ц." да заплати на "Л. Н. Б." АД юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 (двеста) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9046 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3632/2017 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на митнически пункт (МП) "П. Б. Ц.", чрез юрк. Гелова като процесуален представител, срещу решение № 216/17.02.2017 г. по адм. дело № 2084/2014 г. на Административен съд - Б. И. се доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което да се потвърди оспореният административен акт. Касационният жалбоподател претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Л. Н. Б." АД, гр. Б., в писмен отговор и в представени по делото писмени бележки, отрича основателността на оспорването, като претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, насочена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение, по оспорване на "Л. Н. Б." АД, Административен съд-Б. е отменил като незаконосъобразно решение № 32-106239/10.09.2014 г. на началника на МП "П. Б. Ц.", с което на основание чл. 20, § 3 от Регламент /ЕИО/ 2913/92 за стоката, декларирана като "тежки масла, смазочни масла; други масла, предназначени да претърпят специфична преработка" с код ТАРИК 2710 19 71, допусната до режим за свободно обръщение и крайно потребление по ЕАД 13BG001007Н0015015/22.05.2013 г., с получател "Л. Н. Б." АД, след проведена митническа лабораторна експертиза, е определено тарифно класиране в кл. 33, първо и второ подразделение код ТАРИК 2707 99 99. За да отмени оспореното решение, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение материалния закон. Според първоинстанционния съд, съгласно забележка 2 към глава 27 на КН и ОБХС, в декларираната позиция 2710 се отнасят масла, в които неароматните съставки преобладават тегловно по отношение на ароматните. Материалите по административната преписка са обсъдени в съвкупност с писмените заключения на съдебно-химическите експертизи и решение на СЕС по дело С-330/2013 г., образувано по преюдициално запитване на български съд относно тълкуване на позиции 2707 и 2710 по КН във връзка с тарифното класиране на продукт, описан като "тежки масла, смазочни масла, други масла, предназначени да претърпят специфична преработка", при което административният съд е достигнал до извода, че митническият орган неправилно е претарифирал стоката с нов код 2707 99 99, тъй като не е установено преобладаващо тегловно съдържание в продукта на ароматните съставки спрямо неароматните. Решението е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правило приложение на материалния закон. От заключенията на приетите по делото съдебно-химически експертизи е установено, че анализът на продукта за наличие на ароматни съставки, извършен от ЦМЛ, е по метода на Приложение А от ОБ към глава 27 на КН, който метод не е стандартизиран за характеризиране на процесния продукт. Този метод не е точен, тъй като приложимата по него формула изчислява само процентното съдържание на ароматните въглеводороди, а не всички ароматни съставки на нефтения продукт, като се отделят и процентно се изчисляват неароматните въглеводороди, а разликата до 100% се счита за тегловно съдържание на ароматни въглеводороди. По използвания от МЛЕ метод не се определят тегловно другите ароматни съставки на продукта. Според вещото лице този метод не отчита разликата между ароматните съставки и ароматните въглеводороди, които понятия не са еквивалентни. Заключението на МЛЕ е в резултат на изследване на ограничени параметри на продукта, като се изхожда от наличието на идентичност на понятията "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди". В разглеждания случай съдът е съобразил тълкуването, дадено от СЕС в решението по дело С-330/13 г. относно разграничителния критерий, по който даден продукт следва да се класира в позиция 2707 или в позиция 2710 от КН (в относимата редакция) - приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 г. на Съвета, изменен с Регламент (ЕО) № 1006/2011 г. на Комисията от 27 септември 2011 г., подробно развит в т. 38 от мотивите и в т. 1 от диспозитива му. С решението на СЕС е прието, че в позиция 2707 се класират продуктите, в които ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните, а в позиция 2710 - определящият критерий е неароматните съставки да преобладават тегловно спрямо ароматните. В разясненията, дадени в т. 40- 48 от мотивите и в т. 2 от диспозитива на същото, СЕС разграничава понятията "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди", използвани в Глава 27 от КН и в съответните ОБ към КН и към ХС, като приема, че първото понятие е по-широко от второто. В случая използваният от съдебно-химическата експертиза метод ASTM D 2007 дава по-точни резултати, въз основа на които може да се извърши правилно тарифиране, а резултатите от проведените изпитвания показват, че продуктът не отговаря на условията, посочени в подточки "в" и "г" от ОБ към КН за подпозиция 2707 99 99. По свойства, характеристики и предназначение същият отговаря на изискванията за класифициране като "тежки масла" по смисъла на забележка 2 към глава 27 на КН и се отнася към код 2710, което доказва, че стоката попада в тарифния код, деклариран от ответното дружество. За да се класира продукта в позиция 2707, следва да бъде доказано по несъмнен начин, че ароматните съставки на същия преобладават в тегловно отношение над неароматните съставки. Това обстоятелство не се установява безспорно от събраните по делото доказателства. Изводът на съда по отношение на неотчетената разлика между "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди", съобразно тълкуването по смисъла на т. 2 от решението на СЕС по дело С-330/2013 г., е законосъобразен и обоснован. При тези данни правилно съдът е отменил оспореното решение на началника на МП "П. Б. Ц." за промяна на декларирания код по КН, като противоречащо на материалния закон. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка, касационният състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което то следва да се остави в сила. При този резултат претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, своевременно заявена, се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 200 лв, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,