Решение № 1194 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3343/2016 г.

Решение № 1194 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3343/2016 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Г., против решение № 37/12.01.2016 г., постановено по адм. дело № 578/2015 г. на Административен съд-Б., с което е отменено негово уведомително писмо изх. № 02-010-6500/19166/16.06.2015 г. в частта, с която е удържана сума в размер на 10 849,86 лв. на Й. И. С., представляваща санкция за бъдещ период по схемата за плащания на земеделски стопани за природни ограничения /НР1/. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Претендира се отмяна му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Й. И. С., чрез процесуалния му представител адвокат С. Б. оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-Б. е образувано по жалбата на Й. С. срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания изх. № 02-010-6500/19166/16.06.2015 г. за Кампания 2012 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която е удържана сума за прихващане на наложена санкция за бъдещ период на основание уведомително писмо изх. № 01-6500/9066 от 25.08.2014 г., отразени в таблица № 2 от него. Земеделският производител е подал заявление с УРН 366894 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г. с УИН 01/310511/60143, по което е издадено уведомително изх. № 02-010-6500/13861 от 21.07.2012 г. от изпълнителния директор на ДФЗ. С него на С. са наложени санкции за бъдещ период по СЕПП - 18 087,16 лв. и по НР1 - 16 921,19 лв. Това уведомително писмо е било предмет на разглеждане от Административен съд С.-град по адм. дело № 8774/2012 г., което е приключило с решение № 3754 от 03.06.2013 г. като съдът е изменил уведомителното писмо в частта на наложените санкции и е намалил последните, както следва: по СЕПП - 7 574,12 лв., а по НР1 - 4 628,93 лв. Решението е потвърдено и влязло в законна сила с решение № 3628 от 14.03.2014 г. по адм. дело № 10845/2013 г. на Върховния административен съд. Във връзка с влязлото в сила решение административният орган е издал ново уведомително писмо изх. № 01-6500/9066 от 25.08.2014 г., но в разпоредителната му част е постановено, че се налагат санкции за бъдещ период в общ размер на 16 170.36 лв., от които 7 574.03 лв. по СЕПП и 8 596.ЗЗ лв. по НР1. От приложената по делото служебна справка е установено, че уведомителното писмо е обжалвано и по него е образувано адм. дело № 656/2014 г. по описа на Административен съд - Б. По делото е постановено решение № 1209/20.07.2015 г., с което административният акт е прогласен за нищожен в частта му, с която е наложена санкция за бъдещ период по НР1 в размер на 8 596,33 лв. Последното е обжалвано и при извършена служебна проверка в деловодната система на Върховния административен съд настоящият състав установи, че решението е оставено в сила с решение № 6013 от 18.05.2016 г., постановено по адм. дело № 11292/2015 г. по описа на ВАС. По делото е приложено уведомително писмо изх. № 02-010-6500/19166 от 20.09.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за Кампания 2012 г., с която е удържана сумата от 17 788,35 лв. по НР1 като е посочено, че същата отразява приспадани от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Уведомителното писмо е било оспорено пред Административен съд С.-град и с решение № 968/21.02.2014 г., постановено по адм. дело № 10958/2013 г. същото е било отменено в частта на удържаната сума в размер на 17 788,35 лв. по схема НР1. Решението е оставено в сила с решение № 5856/21.05.2015 г., постановено по адм. дело № 9040/2014 г. на ВАС. С обжалваното в настоящото производство уведомително писмо изх. № 02-010-6500/19166 от 16.06.2015 г. в оспорената му част е прихваната сумата 10 849,86 лв. от оторизираната по схема НР1, която е наложена с писмо № 02-010-650013861/21.07.2012 г., като след отмяната му санкцията е изчислена съгласно влязлото в сила съдебно решение по адм. дело № 8774/2012 г. на АССГ в размер на 12 203,05 лв. В уведомителното писмо е записано, че тъй като от кандидата е била прихваната по-голяма сума, а именно 17 788,40 лв. на последния са доплатени суми по НР1 в размер на 2 971,09 лв. на 20.06.2014 г. и 3 967,40 лв. на 29.10.2014 г. В писмото е посочено, че остатъкът от оторизираната сума се прихваща за погасяването на наложената санкция за бъдещ период за кампания 2011 г., наложена с писмо изх. № 01-6500/9066 от 25.08.2014 г. като неправилно е записано, че същото е влязло в сила. С обжалваното решение, административният съд приема, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, предвидената в чл. 59 АПК форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. По искане на ДФЗ съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, в заключението на която е посочено, че на С. е била прихваната сумата от 12 202,96 лв. и му е изплатена сумата от 52 419,17 лв., представляваща субсидия за 2012 г. по заявените от него мерки. За да отмени уведомителното писмо съдът е посочил, че вземането на ДФЗ не е ликвидно и изискуемо и с него не може да бъде извършена законна компенсация, тъй като послужилото като основание за извършеното прихващане уведомително писмо изх. № 01-6500/9066 от 25.08.2014 г. към момента на постановяване на процесното решение не е влязло в законна сила. Така постановеното решение е правилно. Според чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 /отм., в сила от 1.01.2015 г./ държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми към същия бенефициер. Нормата на отменения чл. 5б от Регламент № 885/2006 г. е възпроизведена в чл. 58 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета. В разпоредбата е посочено, че държавите-членки приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза и по-специално възстановяват неправомерните плащания с лихви и завеждат съдебни дела за целта, според случая. Или за да бъде извършено прихващане е необходимо освен наличието на бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към същия бенефициер, но и да има неуредени задължения на бенефициера, които при това да са установени в съответствие с националното законодателство. В случая за прихванатата сума не може да се приеме, че представлява неуредено задължение на Й. С., установено в съответствие с националното законодателство. За да бъде изпълнено това изискване на приложимото европейско законодателство е необходимо сумата да е изискуема, в противен случай няма неуредено задължение. Необходимо е и сумата да е установена по основание и размер. В случая безспорно тези условия не са били налице. Към момента на издаване на уведомителното писмо задължението не е било изискуемо - не е имало влязъл в сила административен или съдебен акт, въз основа на който носителят на вземането би могъл юридически обосновано да може да иска от насрещната страна - длъжник, изпълнение на задължението й. Висящият съдебен спор означава, че вземането не е било установено и по основание и размер. Като е обсъдил всички доказателствата, възражения и относимата правна уредба административният съд правилно е приел за незаконосъобразен оспорения административен aкт. Решението на съда е правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от ответника за присъждане на направените по делото разноски по представен списък по чл. 80 ГПК, Д. фонд "Земеделие" следва да бъде осъден да заплати на Й. И. С. адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение