Решение № 5301 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10580/2017 г.

Решение № 5301 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10580/2017 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" - В., чрез процесуалния представител юрк. О., против решение № 1126 от 23.06.2017 г., в частта, с която е отменено предписание, дадено от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" - В. с т. 3 от Протокол № ПР1642327/21.11.2016 г. за извършена проверка на 04.11.2016 г. на "Диволи" ЕООД - В., представлявано от управителя С. П. К.. Изложени са съображения за неправилност на решението в обжалваната част, относими към касационните отменителни основани по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, като е възприета тезата за законосъобразност, поддържана и пред първата инстанция досежно оспореното пред нея предписание по т. 3, дадени от старши инспектор на Дирекция "Инспекция по труда" - В., обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР1642327/21.11.2016 г. Претендира се отмяна на атакуваната част на акта и потвърждаване на процесното предписание за законосъобразно. Ответникът по касация - "Диволи" ЕООД, гр. В., чрез пълномощника адв. М. в писмено отговор моли атакуваната част на решението да бъде потвърдена и претендира съдебно-деловодни разноски, направени в производството пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорената с нея част на съдебното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която обжалваната част на решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. В хода на производството пред Административен съд - В. е установено, че на 04.11.2016 г. - на място и на 09.11.2016 г. - по документи, старши инспектор и главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - В. са извършили проверка по спазване на трудовото законодателства от "Диволи" ЕООД, гр. В. с предмет на дейност "Специализирано почистване на сгради и промишлени обекти" в обект: почистване на търговско сервизен комплекс "М.-П." - филиал В., находящ се в гр. А., местност "Варненски път". В протокола за извършване на проверката по т. 3 е констатирано, че при проверка по работни места, работодателят "Диволи" ЕООД не е определил писмено длъжностно лице, което да го представлява пред контролните органи на инспекцията по труда, с което е нарушил чл. 403, ал. 2 от КТ. За предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, на "Диволи" ЕООД е дадено следното предписание по т. 3 - Работодателят "Диволи" ЕООД да определи писмено длъжностно лице в обект търговско сервизен комплекс "М. П." - филиал В., което да го представлява пред контролните органи на инспекция по труда, съгласно чл. 403, ал. 2 от КТ, със срок до 23.11.2016 г. С подложената на касационна проверка част на съдебното решение Варненският административен съд е отменил по жалба на "Диволи" ЕООД предписанието по т. 3, обективирано в протокол № ПР1642327/21.11.2016 г., съставен от старши инспектор при Дирекция "Инспекция на труда" - В.. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният пред него административен акт в частта си по т. 3 е издаден в противоречие с материалния закон, което води до незаконосъобразност на това предписание. Обжалваната пред настоящата инстанция част на решението е валидна и допустима. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваната част на съдебния акт е правилна и не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата за логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Оспорената част на решението не страда и от пороци, свързани с материалната законосъобразност. Изяснени са от решаващият съдебен състав обстоятелствата, касаещи правото на инспекцията по труда, регламентирано в чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, да дава задължителни предписания за отстраняване на констатираните нарушения на трудовото законодателство. От фактическа страна е установено, че на 31.10.2016 г. в Дирекция "Инспекция по труда" - В. е постъпил сигнал от бивша служителка в "Диволи" ЕООД за нарушение на трудовото законодателство. В тази връзка на 04.11.2016 г. старши инспектор Л. Б. и главен инспектор С. П. са извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на "Диволи" ЕООД, в обект: почистване на търговско сервизен комплекс "Мото - Пфое" - филиал В., находящ се в гр. А., местност "Варненски път" (срещу Л. В.). Управителят на дружеството и лицето, на което е възложено да представляват дружеството, не са били на обекта, а документите, които контролните органи твърдят, че са поискани от работниците във фирата, не са били на разположение. По делото са изслушани свидетелски показания. По данни на свидетелката С. К., работила като хигиенистка в "Диволи" ЕООД от 01.11.2016 г. до м. 02.2017 г., и която е била на работа в деня на проверката, контролните органи са поискали да разговарят с отговорника на обекта към фирмата. Тя им обяснила, че същата е нейна колежка, но в този ден е отпуск. На въпрос на съда, дали са й поискали да представи някакви документи, К. е отговорила, че не си спомня да са й искани документи, но е виждала Правилника за вътрешния трудов ред с постъпването си във фирмата и че същият е заключен в шкаф, за който има ключ само отговорничката - И.. К. твърди, че веднага е звъннала на И. от личния си телефон и е дала на инспектор Б. да разговаря с нея. Контролните органи са поискали от същата да подпише декларация и да се подпише, че е присъствала на проверката. Обяснила е, че на обекта е имало колежка, която принципно работи във фирмата, но на друг обект, а в деня на проверката - 04.11.2016 г. е замествала И. Разпитана е и инспектор Б., която е заявила, че е поискала от С. К. да представи правилник за вътрешния трудов ред и заповед за определяне на лице, което да представлява дружеството пред Дирекция "Инспекция на труда" ЕООД, тъй като на обекта не е имало нито управител, нито отговорно лице, но К. и казала, че не са й оставяни такива документи и поради това не може да ни ги представи. За започване на административното производство, свидетелката е уведомила по телефона управителя - г-н К., който от своя страна и обяснил, че отговорното лице, което представлява дружеството пред органите по проверка на трудовото законодателство в същия ден отсъства, но в деня, уговорен за проверка по документи, вероятно е представил заповед № 1/06.07.2015 г., с която И. Р. Ч. е определена за лице по чл. 403, ал. 2 от КТ, което при проверка от контролните органи на "Инспекция по труда" в отделните звена на фирмата, да представлява управителя. С оглед тези данни, настоящият състав намира, че изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на т. 3 от предписанието, са правилни. Съгласно чл. 403, ал. 2 от КТ работодателят е длъжен писмено да определи длъжностни лица в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, които да го представляват пред контролните органи на инспекцията по труда. Безспорно по делото е, че е представена такава заповед, с която дружеството си е определило лице за представителство пред контролните органи. Представена е и молба за отпуск от 03.11.2016 г. от И. Ч. за ползване на платен годишен отпуск на 04.11.2016 г., както и заповед за разрешаването на този отпуск от ръководителя на "Диволи" ЕООД, от 03.11.2016 г. Въпреки, че в призовката за явяване на управителя в Дирекция "Инспекция по труда" - В., не е посочено процесната заповед да бъде представена като липсващ документ, свидетелката Б., не твърди със сигурност, че не е виждала заповед № 1/06.07.2015 г. При тези данни липсва твърдяното от касатора нарушение на чл. 403, ал. 2 от КТ, тъй като изискването на закона е спазено - писмено обективиран документ, с който се определя представително лице, което да участва в проверките на Дирекция "Инспекция по труда". Посочените по-горе данни, се потвърждават и от свидетелските показания на С. К., която е заявила, че лицето по чл. 403, ал. 2 от КТ е И. Ч., но в същия ден същата е била в отпуск. Възраженията за антидатиране на заповедта, изложени в касационната жалба са бланкетни, и не се подкрепят от доказателствата по делото. Касационният жалбоподател, не е оспорил и истинността на заповед № 1/06.07.2015 г. пред Административен съд - В., поради което не може да се твърди, че към момента на проверката "Диволи" ЕООД, не е определило лице по чл. 403, ал. 2 от КТ. Дори и в деня на проверката тази заповед да не е представена, безспорно е, че има издадена такава към момента на проверката на място, а освен това управителят я е представил заедно с останалите изискани документи от Дирекция "Инспекция по труда", посочени в призовката. Предвид изложеното, правилно административният съд е отменил предписанието по т. 3 от Протокол № ПР1642327/21.11.2016 г., поради което при липса на основания за отмяна на решението в обжалваната част, същото следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора, обаче, искането на ответника по касация за присъждане на извършените съдебно деловодни разноски пред настоящата инстанция е неоснователно, тъй като не са представени доказателства за направени от дружеството разходи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,