Решение № 3016 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14272/2016 г.

Решение № 3016 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14272/2016 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Б.-Б." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Б. срещу Решение № 1710/27.10.2016 г. по адм. дело № 990/2016 г. по описа на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация № АУ 374/15.01.2016 г. на главен експерт в отдел "Контрол и принудително събиране" на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при О. Б., в частта с която е потвърден с решение № 70-00-1622/2/19.04.2016 г. на директора на Дирекция МПДТР при О. Б.. Касаторът претендира неправилност на съдебният акт на основание чл. 209, т. 3 АПК като препраща към възраженията изложени в жалбата пред първоинстанционният съд, свързани с нарушения на материалния закон. Ответната страна - Директор на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при О. Б., възразява срещу основателността на касационната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок за оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: В първоинстанционното производство е установено от фактическа и правна страна следното: С декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. № 10265/6.07.2010 г. жалбоподателят "Б. Б." ЕООД е декларирал 1/2 идеална част от офис, намиращ се в гр. Б., ул. "Б." №.... Към декларацията е приложен нотариален акт № 105, том VII, рег. № 7195, дело № 1125/2006 г. на нотариус с рег. № 248 в Регистъра на Нотариалната камара. Декларацията е коригирана с декларация вх. № 6249/01/07.2014 г. С тези декларации обектите в нотариалния акт са декларирани като един обект офис с площ с 258,81 кв. м. С декларация № 6251/1.07.2014 г. "Б.-Б." ЕООД е декларирало същият имот като единадесет отделни самостоятелни обекти, от които притежава 1/2 идеална част. За отчетна стойност на имотите е посочено 25 000 лева. Това е и сумата по приложената счетоводна справка за балансовата стойност на наличните дълготрайни материални активи на дружеството към 31 май 2014 г. С АУЗД № АУ 374/15.01.2016 г. на главен експерт в отдел "Контрол и принудително събиране" на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Б., издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, са установени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 2011 - 2015 г. общо в размер на 10741,40 лв. и лихви за забава към тях в размер на 2517,65 лв. Актът е връчен на управителя на дружеството на 16.02.2016 г. След като "Б.-Б." ЕООД е подал жалба срещу АУЗД до Директора на дирекция "МПДТР" при О. Б., на основание чл. 155, ал. 3 ДОПК, е изпратено искане за представяне на книжа изх. № 70-00-16222/1/11.03.2013 г. до частен съдебен изпълнител (ЧСИ) И. Б. с рег. № 800 в Камарата на ЧСИ, във връзка с твърденията в жалбата. Получен е отговор вх. № 70-00-1615/2/25.03.2016 г. от ЧСИ И. Б., в който уведомява дирекция "МПДТР" на О. Б., че по изпълнително дело 20138000400286/2013 г. са проведени публични продани на самостоятелни обекти, находящи се в гр. Б., ул. "А. Б." №..., за които единствено има обявени купувачи, без да са изготвяни разпределения и постановления за възлагане. Към момента на изпращане на писмото не са превеждани суми на община Б., тъй като разпределението не е влязло в сила и се обжалва пред Окръжен съд Б., като след влизане в сила на разпределенията, на община Б. ще бъдат наредени дължимите суми. След като е обсъдил представените доказателства, директорът на дирекция "МПДТ" при община Б. е установил грешка при изчисленията за данъчен период 2014 г. Данъчната оценка на имотите към 1.01.2014 г. е 316964,50 лв. Ставката е 1,45 промила, а дължимият данък е 459,60 лв., поради което е отменил АУЗД, с който са установени публични общински вземания - ДНИ и ТБО в частта за 2014 г. за ДНИ за горницата над 459,60 лв. и е потвърдил АУЗД в останалата част. Освен представените с административната преписка доказателства, в първоинстанционното производство са допуснати и приети данъчни оценки за всеки един от имотите за отделните периоди в акта; справка за начина на изчисление на данъка за всеки от периодите и имотите, с която е допълнена административната преписка; заверени преписи от декларациите по чл. 14 от ЗМДТ на жалбоподателя, извадки от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Б., с актуалните ставки за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г.; заверени преписи на заповеди на кмета на община Б., издадени на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ № 2951/29.10.2014 г., № 2961/29.10.2013 г., № 2894/30.10.2012 г., № 2616/28.10.2011 г., № 3015/28.10.2010 г., с които са определени границите на териториите на община Б., включени в системата на организирано поддържане на чистотата, в които през съответната година ще се предоставят услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депо и поддържане на територии за обществено ползване; заверен препис-извадка от Устройствения правилник на община Б.; заверен препис от заповед на кмета на община Б.; писмо от Директора на дирекция "Общинска собственост" при община Б., от което е видно, че процесните имоти попадат в ЦАУ "Приморие"; заверени преписи от протоколи за извършена работа по сметопочистване, касаещо процесните имоти, заедно с контролно-отчетни документи за периода 2011 г. - 2015 г. - справки след контрол от дирекция "Околна среда", протоколи за извършена работа от консорциум "Т. Б.". Като доказателства за налично депо са приети: справка - решение от 25.11.1975 г. на ИК на ОНС Б. за изграждане на районно депо за твърди отпадъци в землището на с. П. извор 50 дка държавна необработваема земя от четвърта категория, стопанисвани от ПАК; нотариален акт № 77, том II, рег. № 1975 от 2009 г. по описа на нотариус с № 491 в регистъра на Нотариалната камара - Б., с който "Ч." ЕООД е признато за собственик на диспечерски пункт, гараж за автомобили, трансформаторен пост и сграда електронна везна в поземлен имот с начин на трайно ползване за сметище и заповед № РД-147/24.09.2015 г., издадена от Директора на РИОСВ - Б.. По искане на жалбоподателя е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), като вещото лице, е съобразило приетите от О. Б. наредби и декларираните от жалбоподателя обстоятелства и определило задълженията по вид и периоди за всеки от имотите по отделно, както и размерът на лихвите върху тях към 15.01.2016 г. Въз основа на така установеното, АС Б. приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - Главен експерт в отдел "Контрол принудително събиране" на Дирекция "МПДТР" към община Б., съобразно нормата на чл. 4, ал. 1 и ал. 3 ЗМДТ и правомощията предоставени му със заповед № 1681/1.01.2014 г. на кмета на О. Б., служебна бележка от директора на Дирекция "Човешки ресурси", рег. № 24002369/1/18.11.2013 г., заповед № ЧР105 от 10.02.2014 г. на кмета на община Б.. П. е, че органът постановил Решение № 70-00-1611/3/28.03.2016 г. на директора на Дирекция "МПДТР" при община Б., по реда на административния контрол, също е компетентен съгласно чл. 4, ал. 5, предложение второ ЗМДТ във вр. с чл. 107, ал. 4 ДОПК и представената заповед за заместване № ЧР 473/11.04.2016 г. на кмета на община Б., издадена на основание чл. 84 от Закона за държавния служител. Първоинстанционният съд е приел, че при издаване на обжалвания акт, административният орган не е допуснал съществено нарушение на процесуалните разпоредби на закона, като административният акт е постановен в съответствие с изискванията за форма и съдържание, при съответствие с целта на закона. След анализ на събраните по делото доказателства, съдът е констатирал, че през периода, за който са установени задълженията за ДНИ и ТБО (2011 г. - 2015 г.), в частта, потвърдена с решението на директора на дирекция "МПДТР" при община Б., недвижимите имоти - 1/2 идеална част са собственост на жалбоподателя. Възражението, че имотите са продадени от ЧСИ чрез публична продан, съдът е отхвърлил като неотносимо към законосъобразността на АУЗД, тъй като от събраните по делото доказателства, в това число и получения отговор от ЧСИ следва, че за процесните обекти е проведена публична продан, но не са изготвяни разпределения и постановления за възлагане. След анализ на разпоредбата на чл. 492, ал. 2 ГПК, съдът е посочил, че към момента на издаване на АУЗД няма влязло в сила постановление за възлагане. За безспорно е прието, че през процесния период жалбоподателят "Б.-Б." ЕООД е собственик на недвижимите имоти, който на основание чл. 11 ЗМДТ е данъчно-задължено лице, респективно на основание чл. 64, ал. 1 ЗМДТ дължи ТБО. Съдът е обосновал извод за законосъобразност на акта, в частта относно определения размер на задълженията. Действително в АУЗД размерът на дължимите ДНИ и ТБО са определени общо за всички обекти, собственост на жалбоподателя съгласно представения нотариален акт, но в хода на съдебното производство от събраните доказателства, в това число и заключението на СИЕ се установява, че посоченият в акта размер на задълженията е правилно изчислен и ако бъде определен за всеки обект поотделно, при изчисление на ДНИ върху данъчната оценка на имотите, би се стигнало да същата стойност на задълженията. В заключение, въз основа на посочените в решението писмени доказателства, първоинстанционният съдебен състав е приел, че общината реално предоставя услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. На тази база и поради дължимостта на установените с акта задължения за ДНИ и ТБО, които не са заплатени в законоустановения срок, съдът е приел, че правилно на "Б.-Б." ЕООД са определени и задължения за лихва за просрочие, с оглед разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ДОПК. Решението е правилно. Липсва спор между страните по фактите, като от гледна точка на материалната законосъобразност на спора, следва да се отбележи: Правилно съдът е приел обжалваният АУЗД № АУ 374/15.01.2016 г. на главен експерт в отдел "Контрол и принудително събиране" на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" /МПДТР/ при община в Б., като административен акт постановен от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание. Законосъобразно първоинстанционният съд е преценил, че страната е взела участие в административното производство и е изложила надлежно своите възражения, като е представила доказателства при обжалването на АУЗД по административен ред. В тази връзка в рамките на административното производство не е нарушено правото на защита на страната, поради което възраженията в тази насока са неоснователни. Разпоредбата на чл. 11 ЗМДТ постановява, че данъчно-задължени лица са именно собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Неоснователно е възражението за недължимост на ДНИ и ТБО поради факта, че процесните недвижимите имоти са били в процес на принудително изпълнение по нарочно образувано изпълнително производство. Образуваното изпълнително дело, в хода на което са предприети действия по принудително събиране на вземания, вкл. чрез продан на процесния имот, не е пречка за установяване на публичните вземания на общината. Това обстоятелство е неотносимо към предмета на делото, който касае дължимостта на установения местен данък и ТБО. По делото е безспорно установено, че за процесния период не е било осъществено прехвърляне на собственост чрез публична продан доколкото в съответствие с чл. 496, ал. 2 ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, какъвто не е настоящият случай. В хода на съдебното производство се установява, че определеният в АУЗД размер на задълженията е правилно изчислен и ако бъде определен за всеки обект поотделно, би се стигнало до същата стойност, поради което изводът на административния съд, че последното не води до незаконосъобразност на акта само на това основание, е законосъобразен. Правилно съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза относно размера на задълженията, тъй като същото е изготвено въз основа на балансовата стойност на недвижимите имоти. По силата на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. В този смисъл обосновано е прието за правилно изчислението на административния орган досежно размера на задълженията, тъй като от представените по делото доказателства се установява, че по-високата от двете стойности, е данъчната оценка на имотите. Съгласно чл. 62 ЗМДТ, ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 ЗМДТ се разпорежда, че такса не се събира за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива. По силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. От тълкуването на тези разпоредби от ЗМДТ следва изводът относно разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тежест на ответника, като издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е било да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци. Затова и негово е задължението да установи, че имотите на задълженото лице се намират на негова територия, че тази територия попада в обхвата на заповедта по чл. 63, ал. 1 ЗМДТ и че той реално е предоставил определените видове услуги". Дружеството е подало декларация по чл. 13, ал. 4 от Наредбата за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги, приета от Общински съвет Б., а именно облагане с такса битови отпадъци, според количеството битови отпадъци, за всички периоди, освен за 2014 г. Таксата за тези периоди е определено съобразно декларираното, а за 2014 г. таксата е определена в промили съобразно действащите разпоредби. За услугата сметосъбиране и сметоизвозване, както и за услугата обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения, органът по приходите е отчел подадената декларация, като начинът и размерът на изчисленията за ТБО се потвърждават от заключението на приетата по делото СИЕ. Правилно съдът е съобразил наличието на заповеди на кмета на общината, издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, за определяне видовете услуги и границите на районите, в които те се предоставят. Във всички пет заповеди кметът на общината е определил, че общината ще престира и трите вида услуги в Централната градска част на гр. Б.. Успоредно с това съдът се е позовал и на представените протоколи и справки за извършена работа от Консорциум "Т. - Б." ДЗЗД, съгласно договор 93-ОП-142/5/01.06.2015 г., от които се установява, че в ЦГЧ и ЦАУ "Приморие" гр. Б. в процесния период е извършвано сметоизвозване, метене, миене. От справките след контрол от Дирекция "Околна среда" са извършени сметоизвозване и сметопочистване. От справките за извършени оборки на места за обществено ползване се установява, че такива са извършвани в централната градска част на гр. Б., ЦАУ "Приморие". На която база обосновано съдът е приел, че писмените доказателства обосновават извода, че услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е реално предоставена в гр. Б.. На следващо място и във връзка с дължимостта на такса битови отпадъци по компонента - обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, то по силата на чл. 71, ал. 3 ЗМДТ когато няма такива, такса не се събира. В първоинстанционното производство са представени и приети доказателства за налично депо: справка - решение от 25.11.1975 г. на ИК на ОНС Б. за изграждане на районно депо за твърди отпадъци в землището на с. П. извод, 50 дка държавна необработваема земя от четвърта категория, стопанисвани от ПАК; нотариален акт № 77, том II, рег. № 1975 от 2009 г. по описа на нотариус № 491 в регистъра на Нотариалната камара - Б., с който "Ч." ЕООД е признат за собственик на диспечерски пункт, гараж за автомобили, трансформаторен пост и сграда електронна везна в поземлен имот с начин на трайно ползване за сметище и заповед № РД-147/24.09.2015 г., издадена от Директора на РИОСВ - Б.. П. което и правилно съдът е приел дължимостта на ТБО по посоченият компонент за правилно установена. По изложените съображения, настоящият състав счита касационната жалба за неоснователна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 228 АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева, определено в съответствие с чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане за правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение